Удай Саддам Хюсеин ал-Тикрити (на арабски: عُدي صدّام حُسين) (роден през юни 1964 г., по други данни на 18 юни 1964 г. — 22 юли 2003 г.) е най-големият син на Саддам Хюсеин, петият президент на Ирак. Той има един по-малък брат на име Кусай Хюсеин. В продължение на години се смяташе, че Удай може да наследи властта след баща си, но постепенно изгуби тази възможност в полза на Кусай по няколко причини: Удай беше тежко ранен при опит за убийство; поведението му често излизаше извън контрол; и връзките му със семейството и с режима станаха все по-несигурни и напрегнати.

Ранни години и възпитание

Удай е роден в родния град на семейството — Тикрит, и расте в обкръжението на партийния елит на режима на баща си. Получава образование в Ирак, но също така прекарва време в чужбина за обучение и лечение след раняването. Още от млади години започва да заема видими позиции в публичния живот и да получава привилегии, характерни за членовете на владетелско семейство.

Длъжности и влияние

През 90-те и началото на XXI век Удай заема няколко официални и полупублични поста, чрез които затвърждава влияние:

  • ръководни позиции в структурите на спорта и масовите мероприятия;
  • контрол върху медии и развлекателни предприятия;
  • широки икономически интереси и бизнес начинания, свързани с режима.

Чрез тези постове Удай упражнява власт, печели лоялности и печалби, но същевременно натрупва много врагове заради методите си и начина, по който злоупотребява с положението си.

Поведение, злоупотреби и обвинения

Удай придобива международна и вътрешна репутация заради груби, насилствени и ексцесивни прояви. Той е обвиняван в редица сериозни престъпления, включително изнасилване, убийство и изтезания. По време на управлението на баща си срещу него са използвани както официални, така и неофициални наказателни мерки: Удай е бил вкарван в затвора, а по-късно и изселван от длъжности и привилегии. Има сведения за символични и реални наказания, включително и за т.нар. „смъртна присъда“, наложена от режима на баща му в различни периоди като акт на конфронтация или дисциплина.

Релативна загуба на влияние спрямо Кусай

Нарастващите демонстрации на жестокост и неконтролируемо поведение, съчетани с тежкото ранение при опита за убийство и с конфликти в семейството, довеждат до това, че ролята на вероятен наследник е прехвърлена върху по-умерен и организирания Кусай. Така Кусай постепенно укрепва контрол над сигурността и военните структури, докато Удай остава фигура с по-непредсказуемо поведение.

Смърт и нейното значение

След началото на ръководената от Съединените щати инвазия в Ирак през 2003 г. семейството Хюсеин е разпилено и преследвано. На 22 юли 2003 г. в град Мосул Удай, Кусай и синът на Кусай — Мустафа, загиват при сблъсък със сили, ръководени от САЩ. Според официални съобщения тримата са убити при четиричасова престрелка в жилищна сграда; участваща американска оперативна група (известна като Task Force 20) прекратява съпротивата след продължителни опити за принуждаване на заподозрените да се предадат.

Смъртта на Удай и Кусай означава край на непосредствената доминация на семейство Хюсеин върху иракската властова структура и има голям символен и политически ефект в процеса на разпадането на стария режим.

Наследство и оценка

Удай остава спорна фигура в историческите оценки: за мнозина той е синоним на лично обогатяване, произвол и насилие, за други — част от по-широката машина на еднопартийна и диктаторска власт. След неговата смърт са възникнали множество доклади, разследвания и мемоари, които допълват портрета му като човек с голяма власт, но и с разрушителна и самоунищожителна личностна динамика.

Бележка: В статията са използвани и препратки към оригиналните термини и места чрез запазените линкове в текста.