Джак Керуак — американски писател и лидер на Поколението Бийт

Керуак е роден в Лоуел, Масачузетс, в семейството на френско-канадски родители (Лео и Габриел) и е най-малкият от три деца. Докато започва да учи, говори само френски. Семейството му е римокатолическо. Баща му е печатар и Керуак започва да се интересува от печатни произведения. Той обичал да прави свои собствени ръкописни вестници и книги. Обичал да чете и имитирал стила на писатели, които харесвал, като например Томас Улф. Става опитен машинописец и може да пише по-бързо от 100 думи в минута.

Керуак е добър спортист и печели футболна стипендия в Колумбийския университет. Контузия по време на тренировка слага край на футболната му кариера. Той се отказва от Колумбийския университет и се посвещава на писането на разкази и пиеси. В колежа се запознава с Алън Гинсбърг. Техният приятелски кръг включва много бъдещи писатели и художници, като Уилям С. Бъроуз и Хърбърт Хънке.

По време на Втората световна война Керуак служи в търговския флот, което го прави ветеран от американската армия. Той води дневници за преживяванията си и по-късно ги използва за написването на други произведения. Уволнен е с почести от военна служба през 1943 г., когато е диагностициран с шизоидно личностно разстройство. По-късно успява да получи обезщетения за ветерани, като например медицинска помощ, когато е болен от флебит, и безвъзмездна помощ, за да плаща сметките си, докато пише. Керуак се гордеел, че е американец, и винаги казвал добри неща за страната си.

Бащата на Керуак умира от рак на стомаха през 1946 г. Той кара Керуак да обещае, че винаги ще работи, за да издържа майка си. Опитва се да разубеди Керуак да стане писател, защото знае, че е трудно да се постигне успех в такава кариера. На Керуак обаче му било трудно да се задържи при друг вид работа. Ставал нетърпелив или неспокоен, или пък разногласия с някого на работното място прераствали в неприятности. Керуак правел всичко възможно да изкарва достатъчно пари, за да плаща издръжката на себе си и на майка си, но майка му също трябвало да работи. Тя е била медицинска сестра. Работила е във фабрика, когато не е имало работни места за медицински сестри.

През 40-те години Керуак публикува няколко разказа и рецензии в нюйоркски списания и вестници. За кратко работи за вестника на родния си град, The Lowell Sun. Първият му роман, "Градът и градът", е публикуван през 1950 г. За втория си роман Керуак иска да напише книга за пътешествия из страната и пътуване на автостоп. През 40-те години на ХХ век в Америка пътуването на автостоп е по-безопасно, отколкото днес. Керуак спира и подновява писането на тази книга няколко пъти. Керуак не е искал да разказва просто една обикновена история. Искал е да даде представа за това как хората, които е срещнал, са обмисляли нещата и са изразявали това един пред друг, наред с разказа за това какво са правили и казвали. Знаел е също, че се нуждае от повече преживявания, за да разкаже по-добра история.

Много преживявания Керуак получава благодарение на приятелството си с Нийл Каседи. Касади е красив, ярък млад скитник с жена тийнейджърка на име Луан Хендерсън. Касади и Луан имали трудна връзка и много пъти се разделяли и събирали отново. По-късно той се жени за друга жена на име Каролин Робинсън, която е по-възрастна от Луан и го разбира по-добре, но Каролин и Касади също имат проблеми. Керуак е бил женен за кратко за приятелката си Иди Паркър. Те не остават дълго заедно и скоро се развеждат. Касади учи Керуак, който никога не е имал шофьорска книжка, как да шофира, а Керуак учи Касади на писане.

Нийл Каседи пътува напред-назад из страната, обикновено карайки коли като Хъдсън с висока скорост. той търси работа, нови преживявания и нови приятели. Керуак започва да пътува с него. Двамата живеели и посещавали градове като Денвър, Сан Франциско, Монтерей и дори Мексико сити. Понякога търсели и бащата на Каседи, който изчезнал години по-рано. Керуак се разболява в Мексико Сити и Касади го оставя в болницата. Керуак трябва сам да се прибере у дома. Той приема това много тежко и се ядосва на Касади. По-късно, когато се срещат отново, той му прощава и превръща Касади в централен герой на новата си книга. Благодарение на Касади Керуак може да се върне на една работа - като железопътен спирач.

През 40-те и 50-те години на миналия век много хора са използвали стимулиращи лекарства, като бензедрин, за да останат бодри. Джаз музиката също е била популярна и някои джаз музиканти и слушатели са пушили марихуана. Керуак е бил повлиян и от двете дроги и те са променили начина му на писане. Започва да пише това, което нарича "спонтанна проза", записвайки думи по същия начин, по който музикант импровизира соло в песен. (Керуак не е свирил на музикални инструменти, но е можел да пее добре и е имал много от същите инстинкти като музикант). Новият му стил на писане е странен за много хора, а някои по-стари автори и критици дори го смятат за лош. Минават шест години, преди Керуак да публикува втория си роман.

Версията на "По пътя", която най-накрая удовлетворява Керуак, е написана за три седмици през 1951 г. Написана е на една ролка хартия за телетайп. Керуак обичал да пише на ролки хартия, защото не му се налагало да спира, за да сменя страници. Той току-що се е оженил за втори път за Джоан Хавърти. Ръкописът е начинът Керуак да обясни на новата си съпруга приятелството си с Нийл Каседи. Обяснението се превърнало в добър груб вариант на роман, но не помогнало на брака му. Джоан смятала, че непрекъснатата работа на Керуак по ръкописа е обсебване, и не искала да остане омъжена за него след завършването му. Скоро двамата се развеждат, както и той с първата си съпруга.

Редакторът, който работи по "Градът и градът", намира дългия, подобен на свитък ръкопис за труден за разбиране и още по-труден за работа. Издателят на Керуак отхвърля романа, както и всички останали издатели, при които той се обръща. Никой не се интересува и от "Подземните" - по-кратък роман, който той пише за три нощи и който разказва за романса му с афроамериканка. Подобна връзка е табу в Америка през 50-те години на ХХ век. Керуак продължава да пише - от кратки разкази и есета до дълги романи и дори поезия. Опитва много различни теми, но почти нищо не е публикувано. Освен това работи на различни места, включително като спирач и нощен пазач.

Оказва се, че Джоан Хавърти е бременна от Керуак и ражда дъщеря - Джан-Мишел. Първоначално Керуак отрича да е баща, но по-късно кръвен тест доказва, че това е вероятно. Освен това тя започнала да прилича на него и той я приел като свое дете. Джоан съди Керуак за издръжка на детето, но по това време той е болен и не може да работи и тя не събира почти никакви пари. Керуак виждал Джан само няколко пъти, но по-често разговарял с нея по телефона. Джоан в повечето случаи ги е държала разделени.

Алън Гинсбърг става известен през 50-те години на миналия век със своите произведения, по-специално със стихотворението "Вой", чието заглавие идва от критиката на Керуак към него. В някои от произведенията си Гинсбърг споменава свои приятели, включително Керуак, и иска хората, които го харесват, да дадат шанс на тях и на техните произведения. Накрая издателство "Викинг" се съгласява да публикува "По пътя", след много промени в ръкописа. Романът се превръща в бестселър, а Керуак става знаменитост след години на слаб успех. Списанията започват да искат от него статии и есета. Той се появява в много телевизионни предавания, включително в "Шоуто на Стив Алън". Стив Алън го харесва и двамата записват съвместен албум, в който Керуак чете на глас, а Алън свири на пиано. По-късно записва още един албум с джаз музикантите Ал Кон и Зут Симс.

Керуак пише и публикува още романи, сред които "The Dharma Bums", "Doctor Sax", "Maggie Cassidy", "Visions of Gerard" (мемоари за по-големия му брат, починал в детството), "Big Sur" (за стреса, предизвикан от славата, и за това как хората, които познава, го виждат по различен начин), "Desolation Angels" и "Book of Dreams" (дневник на сънищата). Изучава будизъм и това също оказва влияние върху творчеството му. Пише "Някои от Дхарма" като въведение в будизма, въпреки че остава католик.

Когато Керуак, Гинсбърг и техните приятели стават известни, сред групата писатели и художници се забелязва тенденция, за която се пише в масовите медии. Керуак е помолен да опише своето поколение. Той обяснява, че натискът на живота през XX век е "избил" от тях нормалните начини на мислене и работа и те предпочитат ритъма на бибопа и джаза пред повечето други музикални произведения, "така че предполагам, че може да се каже, че сме бийт поколение".

"Бийт-поколението" става име на новото усещане за стил, което се заражда сред художниците и писателите в Ню Йорк и Сан Франциско. Кръгът от приятели и познати на Керуак (и техните подражатели) е наречен Бийтс, а самият Керуак е наричан от медиите "Кралят на Бийтс". (По-късно терминът е пародиран като "битници", което предполага, че тези хора са комунисти и биха навредили на страната.) Керуак разказва филм, озаглавен "Издърпай ми маргаритката", за феномена бийт.

Постоянният проблем на Керуак със славата е, че хората си мислят, че той прави всичко, за което пише. Голяма част от това, което описваше (като беззаконния характер на Нийл Каседи, разпуснатостта и употребата на наркотици), беше само това, което виждаше в другите хора. Не всеки, който е чел разказите на Керуак, е разбирал това. Някои хора искаха да го обвинят, че върши лоши неща или кара другите да ги вършат. Други хора искаха да правят такива неща с Керуак. Срамежлив по природа, Керуак се отдръпна. Става почти отшелник в къщата, която купува за майка си. Започва да злоупотребява и с алкохол.

През 60-те години на ХХ век американското общество претърпява много промени, отчасти заради влиянието на бийтс. Много млади хора прочетоха "По пътя" и видяха неща, с които се свързаха, и това ги накара да искат да преживеят повече в собствения си живот. Други писатели харесваха освободеността на стила на Керуак и това ги накара да се замислят повече за собственото си писане, за това как да изучават живота и как да се изразяват по-добре. Книгите на Керуак са повлияли на много музиканти, сред които Боб Дилън, Донован и The Doors.

Керуак е по-скоро разочарован, отколкото щастлив, че е известен. Въпреки че харесва част от това, което е вдъхновил, той смята, че публиката до голяма степен е получила погрешно послание от книгите му. Виждал е, че много хора възприемат написаното от Бийтс като своеобразно разрешение да се забъркват в неприятности или да изоставят (да се откажат от) хората и нещата, за които ги е грижа. Той изпитва симпатии към хипитата, но не е съгласен с тях по отношение на войната във Виетнам, ролята на правителството и патриотизма. Загубил е и някои от старите си приятели, когато възгледите им са се разминавали.

Керуак продължава да злоупотребява с алкохол и други наркотици и това вреди на здравето му. Подува се и става раздразнителен, а при последната си телевизионна изява, в предаването на Уилям Ф. Бъкли Firing Line през 1968 г., изглежда пиян. Жени се за трети път - за Стела Сампас, сестра на приятел от детинство. Стела се грижи за Керуак и майка му, държи настрана обществеността и други хора и се опитва да го накара да спре да пие алкохол.

Дъщеря му Джан-Мишел също започва да пише в тийнейджърските си години. Той й дава благословията си и й казва: "Можеш да използваш моето (фамилно) име." Тя пише под името Джан Керуак и сама публикува романи и разкази от 70-те до 90-те години на ХХ век. Майката на Керуак се разболява и той понякога работи до леглото ѝ върху разкази. Тя му помага да разработи финала на "Пик", неговия роман за млад афроамериканец.

Керуак пише и преработва нов материал до последния ден от живота си. Той умира в Сейнт Питърсбърг, Флорида, по време на спешна операция за отстраняване на кръвоизлив, причинен от цироза, дължаща се на злоупотребата му с алкохол. Погребан е в родния си град, като в началото там почти не си спомнят за него. Въпреки че е бил световноизвестен, Керуак е печелил много малко пари като писател. Той умира само с няколкостотин долара в банката. Минават години, преди на гроба му да бъде поставен надгробен камък.

Нийл Каседи умира повече от година преди това от излагане на въздействието на радиация покрай железопътна линия в Мексико. Той иска да стане писател или музикант, но така и не стига до нищо. Публикува само една книга - "Първата трета", която разказва за младостта му. Касади изкарва повечето си пари от труд и често остава без работа и дължи пари. Той прекарва дълго време в затвора, след като е арестуван за продажба на марихуана. Понякога фактът, че Касади е бил известен благодарение на Керуак, му е пречел да има живота, който е искал. Касади имал семейство с Каролин, но тя трябвало едновременно да работи и да отглежда децата, когато съпругът ѝ отсъствал. По-късно Каролин пише мемоари.

Произведенията на Керуак, особено "По пътя", днес са по-популярни от всякога. Поколения наред откриват творбите му като средство за опознаване на живота и нагласите в Америка по време на неговия живот, като начин да измерят собственото си усещане за преживяване или като примери за свободни асоциации и поток на съзнанието в творческото писане.

По-малко от половината от произведенията на Керуак са публикувани през живота му, но почти всички вече са достъпни. Публикуваните по-късно са привлекли стотици пъти повече пари, отколкото най-известните му произведения, когато са се появили за първи път. Родният му град Лоуел си спомня за Керуак днес с мемориал и културни събития всяка година. На гроба му вече има надгробен камък, на който пише "Той почиташе живота". Една от улиците в Лоуел е преименувана на "Алея на Джак Керуак" в негова памет.

През 1960 г. MGM заснема филм по "Подземните хора", но сюжетът е почти напълно различен от този в книгата. По пътя многократно е обмисляно да бъде направен филм, веднъж с актьора Марлон Брандо в ролята на Дийн Мориарти и друг път с Шон Пен, но това никога не стига по-далеч от преговорите. Правата за филмиране са препродадени през 90-те години на ХХ в. за повече от десет пъти по-висока сума от доходите на Керуак през целия му живот и през 2012 г. се появява филм по "По пътя" с участието на Сам Райли и Гарет Хедлънд в ролите на Керуак и Касиди, с Кристен Стюарт и Кирстен Дънст в ролите на Луан Хендерсън и Каролин Касиди.

През 1980 г. е заснет филмът "Heart Beat" за връзката между Каролин Робинсън, Нийл Каседи и Джак Керуак. В него участват Сиси Спейск, Ник Нолте и Джон Хърд.

Керуак се появява като "Ханк" в романа на Уилям С. Бъроуз "Голият обяд", а във филмовата версия от 1991 г. е изигран от Никълъс Кембъл.

Той е и тема на песента на 10,000 Maniacs "Hey Jack Kerouac".

Той и Нийл Каседи са тема на песента на Том Уейтс "Jack & Neal/California Here I Come". Уейтс също така кавър на песен, написана от Керуак, озаглавена "On the Road", в албума си "Orphans".