Нийл Касади

Ранен живот

Каседи е роден в Солт Лейк Сити, буквално "на път", тъй като майка му го ражда, докато родителите му пътуват в кола. По-късно те се разделят и баща му отглежда малкия Касади в Денвър, Колорадо. Като момче той често се забърква в неприятности и прекарва част от тийнейджърските си години в заведение за непълнолетни. Докато е затворен, започва да пише писма насам-натам с Хал Чейс, друг член на (бъдещото) бийт-поколение. Чейс разказва на приятелите си Керуак и Гинсбърг за Каседи, които искат да се срещнат с него. След като е освободен, Каседи заминава за Ню Йорк, като по пътя се жени за шестнадесетгодишната ЛуАн Хендерсън. Запознава се с Гинзбърг и започва хомосексуална връзка с него (въпреки брака на Касади), както и приятелство с Керуак, наскоро разведен, който започва да учи Касади на писане. Майката на Керуак, с когото той живее, не харесва Касади, смятайки, че той е просто измамник. Керуак знаел, че това е поне отчасти вярно, но нямал нищо против, тъй като се наслаждавал на компанията на Касади. Двамата малко си приличали и непознатите, които ги срещали, често предполагали, че са братя. В личен план станали много близки и чувствали, че наистина са братя, макар да произхождали от различни родители.

Каседи е неспокоен човек и съпругата му се уморява от това, че не отделя нужното внимание на брака им. Тя го напуска и се връща при семейството си. Касади скоро я забравя и започва връзки с други жени, а също и с мъже. (По-късно двамата с Луан се събират отново, но помирението им не продължава дълго.) Не след дълго той решава, че иска да пътува. Касади бил опитен шофьор и нямал проблеми да кара коли с над 100 мили в час по дълги участъци от магистрали. Керуак оставя майка си и се присъединява към Касади на много пътувания из Съединените щати и дори в Мексико. Когато Керуак се разболява в Мексико сити, Касади няма търпение да го изчака да се оправи и оставя Керуак в една болница. Керуак трябвало сам да намери пътя към дома и се ядосал на Касади, докато майката на Керуак смятала, че това само доказва подозренията ѝ към него. По-късно Касади се появява и иска прошка от Керуак, която той му дава. Добри или лоши, преживяванията на Керуак с Касади са това, което му е необходимо, за да завърши романа за пътешествията, който иска да напише от години.

Керуак вече е женен отново за Джоан Хавърти и за да обясни приятелството си с Каседи на новата си съпруга, той написва дълъг разказ на пишеща машина, като използва ролка хартия за телетайп, за да не се налага да спира, за да сменя страниците. Три седмици работи върху разказа почти без прекъсване. Той се превръща в ръкопис на новия му роман, който той нарича "По пътя". Съпругата му е притеснена от факта, че той прекарва повече време в работа над ръкописа, отколкото с нея, и се разделя с него скоро след като той е завършен. Керуак прекарва следващите шест години в правене на промени и подобрения на ръкописа, докато един издател се съгласява да го отпечата като книга. Името на Каседи е променено на "Дийн Мориарти", за да изглежда книгата по-измислена, отколкото е в действителност. Керуак предава едно от първите отпечатани копия на "По пътя" лично на Касади, който не реагира на Керуак така, както той очаква. Вместо да бъде щастлив и горд, Касади изглеждаше притеснен и уплашен, защото знаеше, че част от живота му вече е отпечатана и че характерът му е документиран, за да го види обществеността.

Слава

Книгата "По пътя" е публикувана през 1957 г. и прави Керуак и Каседи известни. Тя обаче не помага много на личния им живот. И двамата мъже страдат от прекомерна публичност, тъй като книгата се превръща в бестселър. Грешка на корицата на книгата кара читателите да мислят, че двамата мъже са много по-млади, отколкото са. Приключенията им в книгата са се случили години по-рано, но много хора са ги смятали за скорошни. Някои читатели искали да пътуват с тях, да ги поканят на диви партита или да имат сексуален контакт с тях. Известно време Каседи се радвал на вниманието, но то се отразило на него лично. Славата не помага на втория му брак с Каролин Робинсън, нито на семейството, което създават заедно. Самият Керуак ненавиждал цялото внимание, което получавал, и прекарвал по-голямата част от времето си вкъщи с майка си, работейки върху нови книги или пиейки алкохол. С течение на времето той става алкохолик и това съсипва здравето му.

Каседи отчасти вдъхновява "Вой" на Алън Гинсбърг и е споменат в стихотворението като "N.C.", "тайният герой" на последните текстове на Гинсбърг. "Вой" се превръща в знаково произведение на 50-те години на ХХ век и допринася за славата на Гинсбърг и Касади. Гинсбърг се справя със славата по-лесно, отколкото Касади или Керуак, и има дълга публична кариера.

Самият Каседи иска да стане писател или джаз музикант, но не успява да се справи с нито едно от двете. Опитва се да взема уроци по саксофон, но не се задържа дълго на тях. Преди и след публикуването на "По пътя" той работи предимно като работник или спирач по железниците. Част от това, което е написал, е публикувано като мемоари, озаглавени "Първата третина", но това е единствената му книга. По-голям успех има в писането на писма до приятели. В едно от тях разказва за съблазняването на различни жени по време на пътуване с влак. Записва дълги разговори с Керуак и Каролин за живота и мислите им и части от тях влизат в една по-късна книга на Керуак, озаглавена "Виденията на Коди" ("Коди Померей" става новото измислено име на Каседи, когато Керуак сменя издателя си).

Касади също така продава марихуана, за да плаща сметките си. Един от клиентите се оказва полицай под прикритие, който арестува Касади. Той прекарва дълго време в затвора. Каролин трябвало и да работи, и да се опитва да отглежда децата им сама.

По-късен живот

Освободен от затвора, Каседи отново започва да пътува. През 60-те години се присъединява към групата "Веселите шегаджии" на Кен Киси, която пътува с автобус из Съединените щати и организира "киселинни тестове", наричани LSD партита. Каседи шофира автобуса. Той се държи весело като всеки друг и е пълен с енергия като млад мъж, когато "Пранкстърите" са наоколо. Насаме обаче не се радваше на живота си и стари приятели забелязаха, че изглежда много уморен.

Когато е бил по-млад, Каседи няколко пъти се е опитвал да се самоубие и е бил нещастен. Веднъж се опитал да се замрази до смърт, чакайки навън при ниски температури по време на пътуване с кола, но това отнело твърде много време и той се върнал в колата. В началото на 1968 г., докато отново посещава Мексико, го намират да лежи край железопътна линия, където е бил дълго време. Излагането на суровите климатични условия е причина за смъртта му, само няколко дни преди 42-ия му рожден ден. Никой не знае дали този път се е опитал да се самоубие, или не. Няколко души, които го познавали, смятали, че той е искал да умре и го е правил известно време, докато остарявал, и че Каседи най-накрая е изпълнил желанието си.

Наследство

Каседи оставя незаличима следа в света на 50-те и 60-те години на ХХ век чрез документираните приключения на Керуак, Гинсбърг и техните приятели. Той се появява и в писанията на Киси за "Веселите шегаджии". Той вдъхновява и по-късни бохемски персонажи като Джим Морисън от The Doors. Хората и днес четат за живота и времето му и искат да се срещнат с Каседи или да се сприятелят с него. Хората, които са познавали Каседи, по-късно си спомнят за него с любов, дори ако той ги е разочаровал лично, защото е бил толкова уникален (специален) човек. Хората обичаха да гледат как Касади изживява живота си пълноценно, докато той ги насърчаваше да правят същото с техния.