Владимир Набоков (22 април 1899 г. - 2 юли 1977 г.) е руско-американски писател, поет, преводач и един от най-обсъжданите автори на XX век. Първите си книги пише на руски език, а след като се премества в Съединените щати, започва да създава и на английски. Най-известната му книга е "Лолита" (публикувана през 1955 г.), но сред значимите му произведения попадат и Пнин, Блед огън и Ада или Ардор, както и редица романи и разкази от руското му творчество.

Биография

Набоков е роден в Санкт Петербург, Русия, в семейство от аристократичен и образован елит — първото от пет деца. Семейството му е политически активно; баща му е бил юрист и либерален общественик. След революцията семейството напуска Русия и през 1919 г. Набоков остава в Европа като емигрант — живее в Берлин и Париж, където продължава да пише на руски и да работи за емигрантски списания. Завършва образованието си в Тринити колидж, Кеймбридж.

През 1940-те години Набоков се установява в Съединените щати, където преподава руска литература в колежи и университети, сред които Wellesley College и Cornell University. През 1945 г. става американски гражданин. Освен литературна кариера, той развива и научен интерес към лепидоптерологията (науката за пеперудите) — събира и описва образци, сътрудничи с музеи и научни институции и остава признат ентомолог.

Творчество и стил

Набоков е известен с богата езикова игра, сложна структура на разказа и внимание към детайла. Темите в творчеството му често включват паметта, изгубеното време, изгнаничеството, естетиката на съзиданието и обсесивната любов. Писането му се отличава с ирония, изобретателност в образността и често ненадеждни разказвачи. Някои от романовете му предизвикват остри обществени и етични дискусии — най-вече „Лолита“, която донякъде му донася световна популярност, но и спор за морала и художествената стойност.

Набоков е и преводач — известна е неговата ангажираност с преводи и интерпретации на руската класика, както и с публикуването на собствени есета и литературни изследвания. Освен това създава стихове, кратки прозови форми и шахматни композиции, а съпругата му Вера (Вера Набокова) е негова доживотна помощница, редактор и преводач.

Прием и наследство

Набоков е считан за един от най-големите майстори на прозата в XX век — както в руската, така и в английската литература. Неговите романи са адаптирани за кино и театър (с най-известната филмова адаптация на „Лолита“ от Стенли Кубрик, 1962 г.). Литературната критика и читателската общност продължават да изследват и преоткриват сложността на произведенията му.

Умира на 2 юли 1977 г. в Монтрьо, Швейцария, оставяйки богато литературно и научно наследство — книги, есета, научни бележки и колекции от пеперуди, които до днес будят интерес както сред читатели, така и сред изследователи.