Владимир Набоков
Владимир Набоков (22 април 1899 г. - 2 юли 1977 г.) е руско-американски писател. Първите си книги пише на руски език, а след като се премества в Съединените щати, пише на английски език. Най-известната му книга е "Лолита", но и други стават известни, като "Пнин", "Блед огън" и "Ада или Ардор".
Набоков е роден в Санкт Петербург, Русия, като първото от пет деца. През 1919 г. той и семейството му заминават за Европа. През 1945 г. става американски гражданин. Умира в Монтрьо, Швейцария.
Живот
Бащата на Набоков е адвокат и политик. Като дете Владимир научава руски, английски и френски език. След Октомврийската революция семейството се мести няколко пъти, но през 1920 г. се установява в Берлин. Две години по-късно баща му е застрелян по погрешка, тъй като е блокирал човека, когото стрелецът се е опитвал да убие. Майка му и сестра му се преместват в Прага, но Владимир остава в Берлин. Той пише за други руснаци, които са напуснали Русия, за да живеят там. През 1923 г. се запознава с Вера Слонин, жена от еврейско-руско семейство. Двамата се женят през 1925 г. През 1934 г. им се ражда единственото дете - Дмитрий.
През 1937 г. Набоков започва да си търси друга работа. Същата година заминава за Франция, а семейството му го последва. През 1940 г. всички бягат в Америка, с изключение на брат му Сергей, който умира в нацистки концентрационен лагер.
Пеперуди
Набоков е експерт по пеперудите. Като дете е чел книгите на ентомоложката Мария Сибила Мериан, които намира на тавана на семейната си къща във Вира.
През 40-те години на миналия век е научен сътрудник по зоология. Организира колекцията от пеперуди на Музея по сравнителна зоология в Харвардския университет. Специалността му е племето Polyommatini от семейство Lycaenidae.
В чест на това произведение родът Nabokovia е наречен на неговото име, както и редица видове пеперуди и молци (например много видове от родовете Madeleinea и Pseudolucia имат имена, загатващи за Набоков, или имена от неговите романи). През 1967 г. Набоков коментира: "Удоволствието и наградата от литературното вдъхновение са нищо повече от възторга от откриването на нов орган под микроскоп или на неописан вид в планината в Иран или Перу. Не е изключено, че ако нямаше революция в Русия, щях да се посветя изцяло на лепидоптерологията и никога да не напиша нито един роман".
