Владимир Набоков (1899–1977) — руско-американски писател, автор на „Лолита“
Владимир Набоков — забележителният руско-американски майстор на словото, автор на „Лолита“, „Блед огън“ и „Пнин“; живот, творчество и литературно наследство.
Владимир Набоков (22 април 1899 г. - 2 юли 1977 г.) е руско-американски писател, поет, преводач и един от най-обсъжданите автори на XX век. Първите си книги пише на руски език, а след като се премества в Съединените щати, започва да създава и на английски. Най-известната му книга е "Лолита" (публикувана през 1955 г.), но сред значимите му произведения попадат и Пнин, Блед огън и Ада или Ардор, както и редица романи и разкази от руското му творчество.
Биография
Набоков е роден в Санкт Петербург, Русия, в семейство от аристократичен и образован елит — първото от пет деца. Семейството му е политически активно; баща му е бил юрист и либерален общественик. След революцията семейството напуска Русия и през 1919 г. Набоков остава в Европа като емигрант — живее в Берлин и Париж, където продължава да пише на руски и да работи за емигрантски списания. Завършва образованието си в Тринити колидж, Кеймбридж.
През 1940-те години Набоков се установява в Съединените щати, където преподава руска литература в колежи и университети, сред които Wellesley College и Cornell University. През 1945 г. става американски гражданин. Освен литературна кариера, той развива и научен интерес към лепидоптерологията (науката за пеперудите) — събира и описва образци, сътрудничи с музеи и научни институции и остава признат ентомолог.
Творчество и стил
Набоков е известен с богата езикова игра, сложна структура на разказа и внимание към детайла. Темите в творчеството му често включват паметта, изгубеното време, изгнаничеството, естетиката на съзиданието и обсесивната любов. Писането му се отличава с ирония, изобретателност в образността и често ненадеждни разказвачи. Някои от романовете му предизвикват остри обществени и етични дискусии — най-вече „Лолита“, която донякъде му донася световна популярност, но и спор за морала и художествената стойност.
Набоков е и преводач — известна е неговата ангажираност с преводи и интерпретации на руската класика, както и с публикуването на собствени есета и литературни изследвания. Освен това създава стихове, кратки прозови форми и шахматни композиции, а съпругата му Вера (Вера Набокова) е негова доживотна помощница, редактор и преводач.
Прием и наследство
Набоков е считан за един от най-големите майстори на прозата в XX век — както в руската, така и в английската литература. Неговите романи са адаптирани за кино и театър (с най-известната филмова адаптация на „Лолита“ от Стенли Кубрик, 1962 г.). Литературната критика и читателската общност продължават да изследват и преоткриват сложността на произведенията му.
Умира на 2 юли 1977 г. в Монтрьо, Швейцария, оставяйки богато литературно и научно наследство — книги, есета, научни бележки и колекции от пеперуди, които до днес будят интерес както сред читатели, така и сред изследователи.
Живот
Бащата на Набоков е адвокат и политик. Като дете Владимир научава руски, английски и френски език. След Октомврийската революция семейството се мести няколко пъти, но през 1920 г. се установява в Берлин. Две години по-късно баща му е застрелян по погрешка, тъй като е блокирал човека, когото стрелецът се е опитвал да убие. Майка му и сестра му се преместват в Прага, но Владимир остава в Берлин. Той пише за други руснаци, които са напуснали Русия, за да живеят там. През 1923 г. се запознава с Вера Слонин, жена от еврейско-руско семейство. Двамата се женят през 1925 г. През 1934 г. им се ражда единственото дете - Дмитрий.
През 1937 г. Набоков започва да си търси друга работа. Същата година заминава за Франция, а семейството му го последва. През 1940 г. всички бягат в Америка, с изключение на брат му Сергей, който умира в нацистки концентрационен лагер.
Пеперуди
Набоков е експерт по пеперудите. Като дете е чел книгите на ентомоложката Мария Сибила Мериан, които намира на тавана на семейната си къща във Вира.
През 40-те години на миналия век е научен сътрудник по зоология. Организира колекцията от пеперуди на Музея по сравнителна зоология в Харвардския университет. Специалността му е племето Polyommatini от семейство Lycaenidae.
В чест на това произведение родът Nabokovia е наречен на неговото име, както и редица видове пеперуди и молци (например много видове от родовете Madeleinea и Pseudolucia имат имена, загатващи за Набоков, или имена от неговите романи). През 1967 г. Набоков коментира: "Удоволствието и наградата от литературното вдъхновение са нищо повече от възторга от откриването на нов орган под микроскоп или на неописан вид в планината в Иран или Перу. Не е изключено, че ако нямаше революция в Русия, щях да се посветя изцяло на лепидоптерологията и никога да не напиша нито един роман".
обискирам