Валтер Слезак (3 май 1902 г. - 21 април 1983 г.), известен също като Валт Слезак, е австрийски театрален, телевизионен и филмов актьор с богата и дълга кариера в Европа и САЩ. Роден е в артистично семейство — син е на прочутия оперен певец Лео Слезак — и започва сценичната си подготовка и първите си изяви във Виена и Берлин през 20-те години на XX век. Слезак добива репутация на многолик характерен актьор с разпознаваем глас и специфично екранно присъствие, което му позволява да играе както драматични, така и комедийни роли.

Ранни години и сценична кариера

Слезак е роден във Виена, Австро-Унгария. През 20-те и 30-те години участва в редица оперетни и драматични постановки, както и в европейски филми на нямото и ранното звуково кино. С усилването на политическите промени в Европа през 30-те години, той постепенно насочва кариерата си към международни проекти и филмови роли в Холивуд.

Кино и телевизия

В Холивуд Слезак бързо става популярен като характерен актьор, често използван за роли на злодеи и авантюристи, но и за по-леки, хумористични образи. Често е ангажиран да играе типажи с европейски акцент и морално двусмислени персонажи. Сред най-известните му филми е участието като капитан на подводница във филма на Алфред Хичкок "Спасителна лодка" (1944 г.), където изпъква с интензивно и запомнящо се изпълнение. Други забележителни заглавия от кариерата му включват филм ноар "Родени да убиват" (1947 г.) — в който играе весело корумпиран и философски настроен частен детектив, и по-леки продукции като "Чудният свят на братя Грим" (1962 г.). В по-късните си години се появява и като Скуайър Трелоуни в "Островът на съкровищата" (1972 г.). Телевизионните му изяви включват гостувания в популярни сериали от 50-те и 60-те години; сред по-известните телевизионни превъплъщения е ролята му на Краля на часовника в Батман (1966).

Награди и признания

Освен в киното, Слезак постига значителни успехи и на сцената в САЩ. Той получава престижното отличие награда "Тони" през 1955 г., което свидетелства за признание на неговия сценичен талант и универсалност като актьор, способен да се справя еднакво добре както с драматични, така и с музикални и комедийни роли.

Личен живот и край

Слезак е женен за Йохана ван Рейн от 1943 г. до смъртта си през 1983 г. Двамата имат три деца; сред тях е актрисата Ерика Слезак, която също следва актьорска кариера. В по-късните години на живота си Валтер Слезак има здравословни и емоционални трудности. На 21 април 1983 г. той се прострелва в дома си във Флауър Хил, Ню Йорк; на 80-годишна възраст умира от нараняванията си. Погребан е в Ротач-Егерн, Германия.

Наследство

Валтер Слезак остава в паметта на публиката като изключително адаптивен характерен актьор — способен да превърне и най-малката роля в жив и запомнящ се образ. Неговият принос в киното и театъра, както и спечелената Тони награда, гарантират мястото му сред видните сценични и филмови артисти на 20 век. Многобройните му филмови превъплъщения продължават да се излъчват и да вдъхновяват зрители и актьори и днес.