Валтер Флеминг (21 април 1843 г. - 4 август 1905 г.) е германски биолог, основател на цитогенетиката.

С помощта на багрила той успява да открие структура, която нарича хроматин. Той установява, че хроматинът е свързан с нишковидните структури в клетъчното ядро - хромозомите (което означава цветно тяло). Едуард Ван Бенеден (1846-1910 г.) също ги е наблюдавал независимо от него.

Флеминг изследва процеса на клетъчно делене и разпределението на хромозомите в дъщерните ядра - процес, който той нарича митоза от гръцката дума за нишка. Той обаче не е видял разделянето на идентични половини - дъщерни хроматиди. Той изучава митозата както на живо, така и в оцветени препарати, като използва като източник на биологичен материал перките и хрилете на саламандрите. Тези резултати са публикувани първо през 1878 г. и през 1882 г. в основополагащата книга Zellsubstanz, Kern und Zelltheilung (1882 г.; "Клетъчна субстанция, ядро и клетъчно делене"). Въз основа на откритията си Флеминг за първи път изказва предположението, че всички клетъчни ядра произлизат от друго предшестващо ядро (той създава израза omnis nucleus e nucleo, след израза на Вирхов omnis cellula e cellula).

Флеминг не е знаел за работата на Грегор Мендел (1822-1884) върху наследствеността, затова не е направил връзка между наблюденията си и генетичното наследство. Минават две десетилетия, преди значението на работата на Флеминг да бъде осъзнато с преоткриването на правилата на Мендел. Неговото откритие на митозата и хромозомите се смята за едно от 100-те най-важни научни открития на всички времена и за едно от 10-те най-важни открития в клетъчната биология.

Методи и наблюдения

Работата на Флеминг се основава на усъвършенствани за времето си светлинна микроскопия и техники за оцветяване. Той експериментира с различни видове органични багрила (особено анилинови багрила), които позволяват да се подчертае хроматинът в ядрото. С помощта на тези препарати и внимателни рисунки той описва характерни етапи в процеса на делене, които по-късно ще бъдат разграничени като прорефаза, метафаза, анафаза и телофаза.

Научни приноси

  • Откритие на хроматина и асоциацията му с нишковидни структури: Флеминг демонстрира, че в ядрото съществуват оцветими нишковидни елементи, които по-късно се разпознават като хромозоми.
  • Описание на митозата: Той систематично документира процеса на клетъчно делене и възприема идеята за „нишковидно“ поведение на ядреното вещество, откъдето идва и терминът митоза.
  • Концепция за произхода на ядрата: Предложението му, че всяко ядро произлиза от друго ядро (omnis nucleus e nucleo), затвърждава принципа за непрекъснатост в клетъчната биология.
  • Илюстративна документация: Неговите детайлни рисунки и диаграми служат за образец при изучаването на митозата в следващите поколения биолози.

Влияние и оценка

Откритията на Флеминг полагат основите на съвременната цитогенетика и имат дълбоко влияние върху развитието на хромозомната теория на наследствеността. Макар самият той да не свързва наблюденията си с генетичните закони на Мендел, по-късното преоткриване на менделовите принципи дава възможност на учени да обсъдят връзката между хромозомите и унаследяването. Работата му оказва влияние върху множество дисциплини — от основната клетъчна биология до медицинската онкология, където разбирането на деленето на клетките е от ключово значение.

Наследство

Флеминг остава запомнен като пионер в описанието на структурите в ядрото и механиката на клетъчното делене. Неговите наблюдения и методи продължават да бъдат цитирани в исторически и учебни обзори. Откритията му — както самите микроскопски наблюдения, така и публикуваните илюстрации — остава важен етап в еволюцията на лабораторните техники и в изграждането на основите на цитогенетиката.