Към съдържанието
Начало

Валтер Флеминг — откривателят на митозата и основоположник на цитогенетиката

Разкрийте живота и приноса на Валтер Флеминг — откривател на митозата и основоположник на цитогенетиката, чиито открития промениха разбирането за клетъчното делене.

Валтер Флеминг (21 април 1843 г. - 4 август 1905 г.) е германски биолог, основател на цитогенетиката.

С помощта на багрила той успява да открие структура, която нарича хроматин. Той установява, че хроматинът е свързан с нишковидните структури в клетъчното ядро - хромозомите (което означава цветно тяло). Едуард Ван Бенеден (1846-1910 г.) също ги е наблюдавал независимо от него.

Флеминг изследва процеса на клетъчно делене и разпределението на хромозомите в дъщерните ядра - процес, който той нарича митоза от гръцката дума за нишка. Той обаче не е видял разделянето на идентични половини - дъщерни хроматиди. Той изучава митозата както на живо, така и в оцветени препарати, като използва като източник на биологичен материал перките и хрилете на саламандрите. Тези резултати са публикувани първо през 1878 г. и през 1882 г. в основополагащата книга Zellsubstanz, Kern und Zelltheilung (1882 г.; "Клетъчна субстанция, ядро и клетъчно делене"). Въз основа на откритията си Флеминг за първи път изказва предположението, че всички клетъчни ядра произлизат от друго предшестващо ядро (той създава израза omnis nucleus e nucleo, след израза на Вирхов omnis cellula e cellula).

Флеминг не е знаел за работата на Грегор Мендел (1822-1884) върху наследствеността, затова не е направил връзка между наблюденията си и генетичното наследство. Минават две десетилетия, преди значението на работата на Флеминг да бъде осъзнато с преоткриването на правилата на Мендел. Неговото откритие на митозата и хромозомите се смята за едно от 100-те най-важни научни открития на всички времена и за едно от 10-те най-важни открития в клетъчната биология.

Галерия с изображения

3 Изображения

Методи и наблюдения

Работата на Флеминг се основава на усъвършенствани за времето си светлинна микроскопия и техники за оцветяване. Той експериментира с различни видове органични багрила (особено анилинови багрила), които позволяват да се подчертае хроматинът в ядрото. С помощта на тези препарати и внимателни рисунки той описва характерни етапи в процеса на делене, които по-късно ще бъдат разграничени като прорефаза, метафаза, анафаза и телофаза.

Научни приноси

  • Откритие на хроматина и асоциацията му с нишковидни структури: Флеминг демонстрира, че в ядрото съществуват оцветими нишковидни елементи, които по-късно се разпознават като хромозоми.
  • Описание на митозата: Той систематично документира процеса на клетъчно делене и възприема идеята за „нишковидно“ поведение на ядреното вещество, откъдето идва и терминът митоза.
  • Концепция за произхода на ядрата: Предложението му, че всяко ядро произлиза от друго ядро (omnis nucleus e nucleo), затвърждава принципа за непрекъснатост в клетъчната биология.
  • Илюстративна документация: Неговите детайлни рисунки и диаграми служат за образец при изучаването на митозата в следващите поколения биолози.

Влияние и оценка

Откритията на Флеминг полагат основите на съвременната цитогенетика и имат дълбоко влияние върху развитието на хромозомната теория на наследствеността. Макар самият той да не свързва наблюденията си с генетичните закони на Мендел, по-късното преоткриване на менделовите принципи дава възможност на учени да обсъдят връзката между хромозомите и унаследяването. Работата му оказва влияние върху множество дисциплини — от основната клетъчна биология до медицинската онкология, където разбирането на деленето на клетките е от ключово значение.

Наследство

Флеминг остава запомнен като пионер в описанието на структурите в ядрото и механиката на клетъчното делене. Неговите наблюдения и методи продължават да бъдат цитирани в исторически и учебни обзори. Откритията му — както самите микроскопски наблюдения, така и публикуваните илюстрации — остава важен етап в еволюцията на лабораторните техники и в изграждането на основите на цитогенетиката.



Въпроси и отговори

В: Кой е бил Валтер Флеминг?

О: Валтер Флеминг е германски биолог и основател на цитогенетиката.

В: Какво е открил той?

О: Открива хроматина, който е свързан с нишковидните структури в клетъчното ядро - хромозомите (означаващо цветно тяло). Той също така изучава процеса на клетъчно делене и разпределението на хромозомите в дъщерните ядра, което нарича митоза от гръцката дума за нишка.

Въпрос: Какво е наблюдавал Едуард Ван Бенеден?

О: Едуард Ван Бенеден наблюдава същите нишковидни структури в клетъчното ядро, които Валтер Флеминг определя като хроматин.

В: Какъв източник на биологичен материал е използвал Флеминг за своите изследвания?

О: Като източник на биологичен материал за своите изследвания Флеминг използва перки и хриле на саламандри.

В: Каква фраза измисля Флеминг въз основа на твърдението на Вирхов?

О: Въз основа на твърдението на Вирхов "omnis cellula e cellula" Флеминг измисля фразата "omnis nucleus e nucleo".

В: Кой преоткрива правилата на Мендел две десетилетия след работата на Флеминг?

О: Две десетилетия след откритията на Флеминг е преоткрита работата на Грегор Мендел (1822-1884 г.) върху наследствеността.

В: Как се разглежда откритието на Флеминг днес?

О: Днес откритието на Флеминг за митозата и хромозомите се смята за едно от 100-те най-важни научни открития на всички времена и за едно от 10-те най-важни открития в клетъчната биология.

Свързани статии

Автор

AlegsaOnline.com Валтер Флеминг — откривателят на митозата и основоположник на цитогенетиката

URL: https://bg.alegsaonline.com/art/106409

Споделяне

Източници
  • schriften.uni-kiel.de : Flemming, W. Zur Kenntniss der Zelle und ihrer Theilungs-Erscheinungen. In: Schriften des Naturwissenschaftlichen Vereins für Schleswig-Holstein 3 (1878), 23–27.
  • carnegieinstitution.org : 100 Greatest Discoveries - Carnegie Institution
  • science.discovery.com : The Science Channel :: 100 Greatest Discoveries: Biology