Валтер Флеминг — откривателят на митозата и основоположник на цитогенетиката

Разкрийте живота и приноса на Валтер Флеминг — откривател на митозата и основоположник на цитогенетиката, чиито открития промениха разбирането за клетъчното делене.

Автор: Leandro Alegsa

Валтер Флеминг (21 април 1843 г. - 4 август 1905 г.) е германски биолог, основател на цитогенетиката.

С помощта на багрила той успява да открие структура, която нарича хроматин. Той установява, че хроматинът е свързан с нишковидните структури в клетъчното ядро - хромозомите (което означава цветно тяло). Едуард Ван Бенеден (1846-1910 г.) също ги е наблюдавал независимо от него.

Флеминг изследва процеса на клетъчно делене и разпределението на хромозомите в дъщерните ядра - процес, който той нарича митоза от гръцката дума за нишка. Той обаче не е видял разделянето на идентични половини - дъщерни хроматиди. Той изучава митозата както на живо, така и в оцветени препарати, като използва като източник на биологичен материал перките и хрилете на саламандрите. Тези резултати са публикувани първо през 1878 г. и през 1882 г. в основополагащата книга Zellsubstanz, Kern und Zelltheilung (1882 г.; "Клетъчна субстанция, ядро и клетъчно делене"). Въз основа на откритията си Флеминг за първи път изказва предположението, че всички клетъчни ядра произлизат от друго предшестващо ядро (той създава израза omnis nucleus e nucleo, след израза на Вирхов omnis cellula e cellula).

Флеминг не е знаел за работата на Грегор Мендел (1822-1884) върху наследствеността, затова не е направил връзка между наблюденията си и генетичното наследство. Минават две десетилетия, преди значението на работата на Флеминг да бъде осъзнато с преоткриването на правилата на Мендел. Неговото откритие на митозата и хромозомите се смята за едно от 100-те най-важни научни открития на всички времена и за едно от 10-те най-важни открития в клетъчната биология.

Методи и наблюдения

Работата на Флеминг се основава на усъвършенствани за времето си светлинна микроскопия и техники за оцветяване. Той експериментира с различни видове органични багрила (особено анилинови багрила), които позволяват да се подчертае хроматинът в ядрото. С помощта на тези препарати и внимателни рисунки той описва характерни етапи в процеса на делене, които по-късно ще бъдат разграничени като прорефаза, метафаза, анафаза и телофаза.

Научни приноси

  • Откритие на хроматина и асоциацията му с нишковидни структури: Флеминг демонстрира, че в ядрото съществуват оцветими нишковидни елементи, които по-късно се разпознават като хромозоми.
  • Описание на митозата: Той систематично документира процеса на клетъчно делене и възприема идеята за „нишковидно“ поведение на ядреното вещество, откъдето идва и терминът митоза.
  • Концепция за произхода на ядрата: Предложението му, че всяко ядро произлиза от друго ядро (omnis nucleus e nucleo), затвърждава принципа за непрекъснатост в клетъчната биология.
  • Илюстративна документация: Неговите детайлни рисунки и диаграми служат за образец при изучаването на митозата в следващите поколения биолози.

Влияние и оценка

Откритията на Флеминг полагат основите на съвременната цитогенетика и имат дълбоко влияние върху развитието на хромозомната теория на наследствеността. Макар самият той да не свързва наблюденията си с генетичните закони на Мендел, по-късното преоткриване на менделовите принципи дава възможност на учени да обсъдят връзката между хромозомите и унаследяването. Работата му оказва влияние върху множество дисциплини — от основната клетъчна биология до медицинската онкология, където разбирането на деленето на клетките е от ключово значение.

Наследство

Флеминг остава запомнен като пионер в описанието на структурите в ядрото и механиката на клетъчното делене. Неговите наблюдения и методи продължават да бъдат цитирани в исторически и учебни обзори. Откритията му — както самите микроскопски наблюдения, така и публикуваните илюстрации — остава важен етап в еволюцията на лабораторните техники и в изграждането на основите на цитогенетиката.



Валтер ФлемингZoom
Валтер Флеминг

Рисунка на клетка от слюнчена жлеза на Chironomus (мушица), публикувана от Валтер Флеминг през 1882 г. Ядрото съдържа политенови хромозоми като тези на Drosophila.Zoom
Рисунка на клетка от слюнчена жлеза на Chironomus (мушица), публикувана от Валтер Флеминг през 1882 г. Ядрото съдържа политенови хромозоми като тези на Drosophila.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Валтер Флеминг?


О: Валтер Флеминг е германски биолог и основател на цитогенетиката.

В: Какво е открил той?


О: Открива хроматина, който е свързан с нишковидните структури в клетъчното ядро - хромозомите (означаващо цветно тяло). Той също така изучава процеса на клетъчно делене и разпределението на хромозомите в дъщерните ядра, което нарича митоза от гръцката дума за нишка.

Въпрос: Какво е наблюдавал Едуард Ван Бенеден?


О: Едуард Ван Бенеден наблюдава същите нишковидни структури в клетъчното ядро, които Валтер Флеминг определя като хроматин.

В: Какъв източник на биологичен материал е използвал Флеминг за своите изследвания?


О: Като източник на биологичен материал за своите изследвания Флеминг използва перки и хриле на саламандри.

В: Каква фраза измисля Флеминг въз основа на твърдението на Вирхов?


О: Въз основа на твърдението на Вирхов "omnis cellula e cellula" Флеминг измисля фразата "omnis nucleus e nucleo".

В: Кой преоткрива правилата на Мендел две десетилетия след работата на Флеминг?


О: Две десетилетия след откритията на Флеминг е преоткрита работата на Грегор Мендел (1822-1884 г.) върху наследствеността.

В: Как се разглежда откритието на Флеминг днес?


О: Днес откритието на Флеминг за митозата и хромозомите се смята за едно от 100-те най-важни научни открития на всички времена и за едно от 10-те най-важни открития в клетъчната биология.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3