Фридрих Вилхелм Райнхолд Пик (3 януари 1876 г. в източен Губен (днешна Полша) - 7 септември 1960 г. в Берлин) е (източно)германски комунистически политик. Той е член на Лигата на Спартак. Той е съосновател, а от 1946 до 1950 г. съпредседател на Социалистическата партия на единството на Германия (SED, заедно с Ото Гротевол), а от 1949 г. до смъртта си през 1960 г. е първият и единствен президент на ГДР.

По време на Ваймарската република е член на Ландтага на Прусия от 1921 до 1928 г., а след това - член на Райхстага от 1928 до 1933 г., и в двата случая от името на Комунистическата партия на Германия (КПД).

Ранни години и политическо оформяне

Пик произхожда от работническо семейство и още в младежките си години се включва в работническото движение. Работил е в занаятите и рано се запознава с социалдемократическите и революционните идеи, които бележат развитието му като политик. След Първата световна война се присъединява към радикалните сили, участва в Лигата на Спартак и влиза сред основателите на Комунистическата партия на Германия (КПД) в период на политическа турбуленция и революционни опити в края на 1918 — началото на 1919 г.

Политическа кариера в Републиката на Ваймар

През 1920-те години Пик заема изборни постове и участва в парламентарната дейност от името на КПД. Периодът включва:

  • 1921–1928: депутат в Ландтага на Прусия;
  • 1928–1933: член на Райхстага.

В този период той е част от ръководството и организационната мрежа на комунистическата партия, която се опитва да разшири влиянието си в работническата класа и в политическите институции на Ваймарската република.

Емиграция и дейност през 1933–1945

След идването на националсоциалистите на власт през 1933 г. много комунистически лидери са преследвани; Пик напуска Германия и прекарва голяма част от следващите години в изгнание в западноевропейски страни и в СССР. В изгнание той продължава да участва в дейността на КПД и в международни комунистически организации, работейки за съхраняване и координация на партийните структури извън нацистка Германия.

Роля в създаването на ГДР и като държавен глава

След поражението на нацизма Пик се връща в окупираната от СССР зона и участва активно в изграждането на новите институции. През 1946 г. е сред инициаторите и съпредседателите на Социалистическата партия на единството на Германия (SED), която обединява по-голямата част от комунистическите и социалдемократическите структури в Източна Германия. От 1949 г. Пик заема поста държавен президент на Германската демократична република — длъжност, която изпълнява до смъртта си през 1960 г.

В ролята си на президент Пик е най-високият формален държавен представител на ГДР, но реалната политическа власт постепенно се съсредоточава в ръководството на SED и в ръководните органи на партията, особено след укрепването на Елберихтовия (Улбрихтовия) апарат.

Смърт и наследство

Фридрих Вилхелм Райнхолд Пик умира на 7 септември 1960 г. в Берлин. След смъртта му официалната институция на президентството в ГДР е преобразувана — държавният глава е заменен от по-колективен орган (Съветът на държавата), а Пик остава в официалната памет на Източна Германия като един от „старите революционери“ и основатели на държавността на ГДР.

Оценките за неговата дейност са разделени: в официалната пропаганда на ГДР той е представян като непримирим борец за социализма и държавник, докато критиците и историческите изследвания често подчертават ролята на партийния апарат и зависимостта от съветското влияние при формирането и управлението на новата източногерманска държава.

  • Роден: 3 януари 1876 г. — източен Губен (днешна Полша).
  • Участие в радикалното движение: член на Лигата на Спартак и сред основателите на КПД.
  • Парламентарна дейност: Ландтаг на Прусия (1921–1928), Райхстаг (1928–1933).
  • Изгнание: 1933–1945 — политическа дейност в изгнание, връзки със съветските комунистически среди.
  • SED и ГДР: съпредседател на SED (1946–1950), президент на ГДР (1949–1960).
  • Почина: 7 септември 1960 г. в Берлин.

Фридрих Пик остава значима фигура в историята на германската левица и на първите години на Германската демократична република — както като дългогодишен партиен и държавен функционер, така и като символ на прехода от революционна дейност към институционализирано социалистическо управление в Източна Германия.