Уилям Маршал, 1-ви граф на Пембрук

Детство

Бащата на Уилям Маршал е Джон Маршал, наричан Джон Маршала. Той е бил лорд на замъка Нюбъри, разположен в графство Бъркшър в Англия. Когато Уилям е бил малко момче, в Англия е имало ожесточена гражданска война между крал Стивън, внук на Уилям I, наричан още Уилям Завоевателя, и дъщерята на Хенри I, императрица Матилда. Когато Уилям I умира, и Стивън, и Матилда смятат, че те са истинските наследници на короната. Този период от историята е известен като времето на Анархията, тъй като в Кралството имало много беззаконие и насилие. Много барони и графове "сменяли страните си", когато това им било изгодно, и Джон Маршал не бил изключение. Първоначално той се заклел във вярност или лоялност към крал Стефан, но по-късно я променил към императрица Матилда. Тази постъпка помогнала да се обърне развоят на гражданската война.

Ранният живот на рицаря

В ранна възраст Уилям е изпратен при Уилям дьо Танкарвил, за да усвои рицарските умения. Той е посветен в рицарство през 1166 г. След това прекосява протока до Нормандия и отива да служи при чичо си Патрик, граф на Солсбъри. Сражава се в Понтьо през 1168 г., когато чичо му е силно превъзхождан по численост, убит е, а Уилям е пленен. Големите умения и храброст на Маршал са забелязани и той е откупен от английската кралица Елеонора.

Като младеж Маршал посещава много турнири. Това бяха състезания и имитации на войни, в които рицарите се състезаваха за големи награди. Турнирите били възможност за рицаря да се сдобие с ценни вещи като пари, кон, доспехи и оръжия. Те са били опасни и не е било необичайно рицар да бъде убит по време на турнир.

Уилям и Хенри, младият крал

Уилям станал много опитен рицар и след смъртта си станал част от домакинството на Хенри II, като учел мъжете да се бият. Той става наставник, настойник, защитник и приятел на сина на Хенри II, известен в историята като Хенри Младия крал. Когато младият Хенри е коронясан, маршалът е назначен да му служи като капитан на гвардията и началник на рицарите. Маршал е този, който ще направи младия крал Хенри рицар. Маршал също така придружава младия Хенри на много турнири. През 1173 г. младият Хенри спори с баща си. Той искал да заеме трона на Англия, въпреки че баща му все още бил жив. Той напуска Англия и взема със себе си брат си Ричард в земите на майка си в Аквитания. През 1174 г. Хенри II и синът му сключват мир. Уилям продължава да печели слава в турнирите. Младият крал се разболява и умира от внезапно заболяване в Мартел на 11 юни 1183 г.

На кръстоносен поход и борба при Хенри II

На смъртния си одър младият Хенри заповядва на Маршал да тръгне на кръстоносен поход от негово име. С разрешението на Хенри II Уилям заминава на кръстоносен поход за две години и превъзходните му бойни умения са признати от тамплиерите. Когато се завръща, Хенри II веднага го приема с голямо благоволение и го прави член на домакинството си. След това маршалът се сражава за Хенри II срещу френския крал Луи VII Френски и в схватки срещу другите синове на Хенри, които вече се бунтуват.

Ричард (наричан Лъвското сърце) е вторият син на Хенри II, който също иска да стане крал на Англия и не иска да чака баща си да умре. След една схватка маршалът се нахвърлил върху Ричард и вместо да го убие, убил коня му. Малко след това Хенри II се разболява и се оттегля в Шинон, където умира през 1189 г.

Уилям с Ричард I

Ричард не забравя храбростта и лоялността на Маршал и когато става крал, взема Маршал да се бие срещу краля на Франция. След известно време Ричард решава да тръгне на кръстоносен поход и оставя Маршал в Англия като съдебен заседател на Англия, който замества краля в негово отсъствие и председателства кралските съдилища по време на отсъствието му.

Ричард I потвърждава обещанието на баща си към Уилям и му дава наследницата на графство Пембрук, Стригуил и земите, които вървят с нея, както му е обещано от Хенри II малко преди смъртта на Хенри. Маршал веднага става един от най-богатите хора в кралството. Той придобива собственост в четири държави.

Маршал се сражава храбро за Ричард срещу френския крал и е там, когато е сключен мирният договор. През 1199 г. крал Ричард е ранен и умира от раните си. В този момент възниква нов спор за това кой ще бъде следващият крал на Англия - Артур или Джон.

Джефри II, херцог на Бретан, е друг син на Хенри II и би трябвало да е следващият в линията за крал, но умира на 19 или 21 август 1186 г., на 27-годишна възраст. По-разпространената версия е, че е бил стъпкан до смърт по време на турнир по джаги. Джефри има син Артур I, който става следващият херцог на Бретан. Артур смятал, че е наследник и на английския престол. Маршал смятал, че като брат на крал Ричард и в съответствие с нормандския обичай Джон, братът на Джефри, трябва да стане следващият крал. Въпросът бил решен в полза на Джон и той станал следващият крал на Англия.

Уилям и крал Джон

Уилям се сражава заедно с крал Джон и след известно време Джон го назначава за маршал на Англия. Крал Джон е човек, който не се харесва на много от своите барони и графове. Той е знаел това и не им се е доверявал. Когато маршалът отишъл да защитава земите му в Ирландия, кралят го накарал да даде един от синовете си за заложник, за да се увери, че маршалът не е нелоялен към него. Крал Джон понякога отнемаше земи от Маршал, а друг път му ги връщаше. По време на цялото управление на крал Джон имало размирици, но Маршал останал верен на краля през цялото време.

Крал Джон умира на 18 октомври 1216 г. По това време синът му Хенри III е твърде млад, за да управлява кралството. Маршал е назначен за регент на Хенри III, за да взема решения от името на Хенри, докато той навърши пълнолетие.

Уилям и Хенри III

По това време Маршал е вече доста възрастен, но управлява делата на Хенри III като регент и дори се сражава в битката при Линкълн. Той е бил на около 70 години. На 14 май 1219 г. Маршал умира в Кавършъм.

Смъртта на Уилям Маршал

Когато разбрал, че умира, той облякъл ризница на тамплиер и след смъртта си бил погребан в църквата Темпъл в Лондон. Образът на Уилям Маршал все още може да се види в църквата Темпъл в Лондон, а до него е синът му.