Вук Караджич — сръбски езиковед, реформатор и автор на първия речник

Вук Караджич — реформатор на сръбския език, събирач на народни песни и автор на първия речник, променил съвременната сръбска литература.

Вук Стефанович Караджич (сръбска азбука: 7 ноември 1787 г. - 7 февруари 1864 г.) е сръбски езиковед и пионер в областта на езиковите грешки. Той пръв прави сръбския език такъв, какъвто хората говорят днес. Вук до голяма степен е променил тогавашния сръбски език, събирал е народни песни от сръбските селяни и е автор на първия сръбски речник. Вук Караджич е най-забележителната личност на сръбската литература от XIX век.

Забележка: в горния абзац са запазени оригиналните връзки от текста. По същество, Вук Караджич е известен като водещ реформатор в областта на езикознанието (лингвистиката) и на писмената норма — той настоява езиковата норма да се базира на живата народна реч, а не на староцърковнославянския книжовен език.

Младост и събиране на народния фолклор

Вук Караджич произлиза от селска среда и още млад проявява интерес към говорната реч и народното творчество. През първата половина на XIX век той обикаля сръбските земи, събира и записва народни песни, епически балади, приказки, поговорки и обредни текстове. Тези материали не само имат фолклорно и етнографско значение, но и служат за доказателство, че съвременният говор на народа е подходяща основа за книжовен език.

Реформа на езика и писмеността

Караджич пропагандира принципа „пиши както говориш“ (познат и на сръбски като мотото на реформата), който постига чрез опростяване и подреждане на писмото. Той премахва архаични и чужди букви от тогавашната кирилица и въвежда такива знаци и правила, които по-точно съответстват на звуковете на сръбския говор. Целта му е фонетична (фонемна) писменост — една буква за един звук. Тези промени срещат силна съпротива от консервативни кръгове и църквата, но постепенно получават подкрепа от редица европейски филолози и издатели.

Речник и публикувани трудове

Най-известният му труд е големият речник, който събира народни думи, изрази и примери от живия език. Първото издание на неговия речник (Srpski rječnik) е публикувано през първата половина на XIX век и се смята за първия систематичен съвременен сръбски речник. Освен речника, Караджич публикува сборници с народни песни и фолклорни текстове и работи по граматични и правописни въпроси, като отстоява идеята за достъпна книжовна норма, близка до народната реч.

Сътрудничество, опозиция и признание

Вук работи и контактува с редица учени и филолози в Европа, които оценяват и подпомагат неговата работа. В същото време среща цензури и критики от хора, които смятат, че книжовният език трябва да остане свързан със старите славянски образци. Въпреки това, идеите му постепенно се налагат и стават основа за съвременния сръбски книжовен език.

Значение и наследство

Вук Караджич остава в историята като ключова фигура за кодифицирането и модернизацията на сръбския език и за съхраняването на богат корпус от народно творчество. Неговата работа има дълготрайно въздействие върху литературната култура на сръбския народ и върху езиковата политика в региона. Днес неговото име е свързано с езиковата реформа, а многобройни паметници, музеи и издания пазят и популяризират неговото наследство.

Търсене по буква