Viverridae е семейство на малки и средни по размер бозайници - виверридите. Те са от семейство Feliformia, коткоподобни хищници.

Семейството се състои от 15 рода и 33 вида. Името му е дадено от Джон Едуард Грей през 1821 г. Те се срещат в целия Източен регион, в цяла Африка и в Южна Европа.

Тъй като те живеят в Мадагаскар и Селебес, това показва, че са живели и в тропиците на Стария свят, а и извън него, отвъд линията на Уолъс.

Виверридите живеят предимно в тропическите дъждовни гори. Живеят също в гори, савани и планини.

Описание

Виверридите са малко до средно големи хищници с продълговато, гъвкаво тяло, къси крайници и дълга опашка. Размерите варират в широки граници: някои видове са близки по големина до котка, а други — значително по-дребни. Козината често е петниста или ивичеста, при някои видове — едноцветна. Зъбната система и смесеният набор от хранителни навици отразяват адаптация към всеяден начин на живот.

Характерни особености: полуздърпани (частично прибиращи се) нокти, силни лапи и добре развити сензорни мустаци. Много видове имат развити жлези за мирис в аналната и перинеалната област, които отделят мускусни съединения и служат за маркиране на територията и комуникация.

Поведение и храносмилане

Повечето виверриди са нощни и самотни. Някои представители — като генетите — са отлични дървесни катерачи и прекарват голяма част от времето си в храсти и корони на дървета; други са по-земни. Те са всеядни: диетата включва дребни гръбначни (гризачи, птици, влечуги), насекоми, плодове и растителни части. Някои видове се хранят с паднала и полуразложена плът и изиграват роля на падалоядни в екосистемата.

При някои видове секрециите от миризмовите жлези (цивет) са били използвани в парфюмерията и в традиционни практики, което в миналото е довело до преследване и отстрел заради търговията с мускус. Известен е и практикуваният от хората добив на копи лувак (кафе), при който кафените зрънца преминават през храносмилателната система на палмови цивети — практика, която подлежи на етична и екологична критика.

Размножаване и жизнен цикъл

Режимът на размножаване варира според видa и местообитанието: някои видове раждат веднъж годишно, при други размножаването може да бъде сезонно или по-непостоянно. Гестационният период обикновено е кратък и може да варира между няколко седмици до няколко месеца в зависимост от вида. Обикновено се раждат 1–4 малки, които първоначално са слепи или слабо зрящи и се грижат от майката до достигане на самостоятелност.

Разпространение и местообитания

Както вече е отбелязано, виверридите са разпространени в обширни части на Стария свят: Азия (включително Югоизточна Азия и островите), Африка, както и в по-южните части на Европа. Наличието им в Мадагаскар и Селебес показва историческо разпространение както на континента, така и в островните тропични райони, понякога и отвъд линията на Уолъс.

Те населяват различни местообитания — от гъсти дъждовни гори и мангрови гори до открити савани и планински гори. Някои видове предпочитат влажни тропични условия, докато други са адаптирани към по-сухи хабитати.

Екологична роля и заплахи

  • Екологична роля: Виверридите контролират популациите на дребни гръбначни и насекоми и участват в разпръскването на семена чрез консумацията на плодове, което ги прави важни компоненти от хранителните мрежи и процесите на регенерация на горите.
  • Заплахи: Основните рискове за много видове са загубата и раздробяването на местообитанията вследствие на обезлесяване и човешка дейност, лов за месо и търговия (включително за кожа и мускусни секрети), както и улов за домашни любимци или за публикуване в туристически атракции.
  • Консервация: Някои видове са със стабилни популации и са класифицирани като Least Concern, но има и застрашени видове. Например, бинтуронгът (Arctictis binturong) е посочен като уязвим вид от Международния съюз за опазване на природата (IUCN) поради загуба на местообитание и нелегален търговски натиск.

Примери за родове и видове

Сред по-известните представители на семейството са циветите и генетите, както и бинтуронгът (медвежа цивета). Примери за родове, които обхващат характерни видове, включват Genetta (генети), Civettictis (африканска цивета), Viverra (азиатски цивети), Viverricula (малки цивети), Arctictis (бинтуронг) и Poiana (африкански линзанг).

Съхранение и взаимоотношение с човека

За да се запазят популациите на виверридите, важни са мерки като опазване и възстановяване на местообитанията, контролиран и устойчив лов, както и ограничаване на незаконната търговия. Образователни кампании и научни изследвания подпомагат по-доброто разбиране на нуждите на отделните видове и на техните екосистемни функции.