Западна дългоклюна ехидна (Zaglossus bruijni) — описание и заплахи

Западната дългоклюна ехидна (Zaglossus bruijni) е вид ехидна, обитаващ високопланинските райони на Нова Гвинея. Вкаменелости от този вид са открити и в Австралия, което показва по-широко историческо разпространение. Тя е една от четирите съвременни ехидни, като три от тях принадлежат към рода Zaglossus.

Външен вид и отличителни белези

Тази ехидна обикновено е значително по-голяма от късоклюната ехидна. Тя има бодлива козина, мощно тяло и дълъг клюн, пригоден за издирване на червеи в почвата. Тя може да се различи от другите видове от рода Zaglossus по броя на ноктите на предните и задните крака — обикновено три, рядко четири нокътя на предните крайници.

Местообитание и разпространение

Западната дългоклюна ехидна обитава високопланински зони на височина от около 1300 до 4000 м над морското равнище. Среща се в алпийски ливади, влажни планински гори и мъховити храсти в планините на Нова Гвинея. През февруари 2006 г. експедиция, ръководена от Conservation International, откри популация в описвания от тях като "изгубен свят" на дивата природа в планините Фоджа в провинция Папуа, Индонезия, което подчертава доколко някои популации могат да бъдат изолирани и уязвими.

Хранене и поведение

За разлика от късоклюната ехидна, която се храни предимно с мравки и термити, дългоклюната ехидна основно се храни с дъждовни червеи и други мекопочвени безгръбначни. Тя използва дългия си клюн и изтегляем език, за да изрови и изсмуква плячката. Обикновено е единично животно, предимно нощно или сумрачно по начин на живот, с тихи и сдържани движения.

Размножаване

Ехидните и платипусите са еднокопитни — единствените бозайници, които снасят яйца. Самката снася едно яйце, което се слага в проста дупка или в специално оформена гнездова камера; след излюпването малкото (наричано "пъгъл") остава в кожена пликка или временно "джобче" върху корема на майката и се кърми със специална секреция, тъй като еднокопитните нямат извити зърна като плацентните бозайници.

Заплахи и опазване

Тя е застрашен вид — според Международния съюз за опазване на природата (IUCN) видът е класифициран като критично застрашен. Популациите се свиват поради няколко фактора:

• Загуба и фрагментация на местообитанияа заради земеделие, изсичане на гори и разрастване на човешки селища.
• Лов и прекомерен отстрел — дългоклюната ехидна е пригодна за консумация и е обект на традиционен лов.
• Въвеждане на хищници и конкуренти (домашни кучета, плъхове) и болести, свързани с контакт с домашни животни.
• Промени в климата и по-чести пожари, които могат да увредят високопланинските екосистеми.

Въпреки че ловът на вида е забранен от правителствата на Индонезия и Папуа Нова Гвинея, в някои райони традиционният лов за поддържане на местния поминък остава позволен, което усложнява опазването. Защитата на вида изисква комбиниран подход: ограничаване на бракониерството, опазване и възстановяване на горите, включване на местните общности в програми за устойчиво ползване и научни изследвания за мониторинг на популациите.

Мерки за бъдеще

Ефективното опазване включва:

• Създаване и поддържане на защитени територии в планинските райони, където се среща видът.
• Образователни програми и работа с местните общности за намаляване на зависимостта от лов, развиване на алтернативни поминъци и прилагане на устойчиви практики.
• Научни изследвания за разпределение, генетично разнообразие и екология, които да насочват управленските решения.

Открития като тази в планините Фоджа показват, че все още има значителни, относително непроучени популации, които могат да бъдат защитени при бързи и координирани усилия.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява западната дългокрака ехидна?

В: Колко са живите ехидни?

В: Къде живее дългоклюната ехидна?

В: С какво се хранят западните дългоклюни ехидни?

В: Как се е отразило това на популацията на дългоклюните ехидни?

В: Какво отличава западната дългоклюна ехидна от другите видове Zaglossus?

В: Какво е особеното при ехидните и платипоните?

Търсене по буква