South Eastern Railway (Великобритания) — история и маршрути (1836–1922)
История и маршрути на South Eastern Railway (1836–1922): от Лондон до Дувър, разклонения в Кент и Източен Съсекс, архивни карти и любопитни факти за железопътната ера.
South Eastern Railway (SER) е железопътна компания в Югоизточна Англия от 1836 до 1922 г. Компанията е създадена, за да изгради трасе от Лондон до Дувър. По-късно са открити клонове до Тунбридж Уелс, Хейстингс, Кентърбъри и други места в Кент. SER поглъща или наема други железопътни линии, включително Лондонската и Гринуичката железница и Кентърбърийската и Уитстейбълската железница. Повечето от маршрутите на компанията са в Кент, Източен Съсекс и предградията на Лондон. Имало е и дълъг междуградски маршрут от Редхил, Съри, до Рединг, Бъркшир.
Кратка история
South Eastern Railway е учредена през 1836 г. с цел да свърже Лондон с главното пристанище на Източен Ъндърич към Европа — Дувър. В първите десетилетия компанията разширява мрежата си в южните графства, изгражда клонови линии и поема експлоатацията на по-малки местни компании. Развитието ѝ е движено както от пътнически, така и от товарни нужди — превоз на пристанищни връзки, селскостопанска продукция и индустриални материали.
Маршрути и услуги
Основната ос на SER беше от Лондон към Дувър, с важни междинни възли като Тунбридж Уелс и Кентърбъри. Компанията развива и крайбрежни линии към курортите в Източен Съсекс и Кент, като Хейстингс, както и клонове обслужващи местни търговски и промишлени центрове. Освен междуградски правила, значителна част от трафика е била предградска (комутерска) към Лондон, където се ползват както пътнически, така и пощенски влакове.
Конкуренция и обединение
През втората половина на XIX в. SER води силна конкуренция с други локални железопътни компании, най-вече с London, Chatham and Dover Railway (LCDR). Конкуренцията често води до дублиране на трасета и високи оперативни разходи. В резултат на това през 1899 г. двете дружества сключват договор за съвместно управление и оперират през обща администрация под името South Eastern and Chatham Railway (SECR), въпреки че юридически запазват отделните си фирмени структури. Крайният край на независимата ера на SER идва с голямото групиране на британските железници по Закона за железниците (Railways Act 1921) — от 1923 г. линиите са част от новосъздадената Southern Railway.
Влак състав и инфраструктура
По време на своето съществуване SER оперира предимно с парни локомотиви и типични за епохата пътнически и товарни вагони. Компанията изгражда мостове, тунели, големи гари и депа за локомотиви, които често остават важна част от железопътната мрежа и след последвалите реорганизации. Поддръжката на пристанищната връзка в Дувър е една от стратегическите ѝ задачи, тъй като осигурява връзка с континентална Европа чрез фериботни услуги.
Икономическо и социално значение
SER допринася значително за икономическото развитие на региона: улеснява движението на хора и стоки, подпомага развитието на морския транзит и курортите на източното крайбрежие, както и индустриализацията на някои райони. Железопътните връзки правят възможен ежедневния трудов обмен между предградията и Лондон, подпомагат пощенските и търговските комуникации.
Наследство
Много от линиите и гари, изградени от South Eastern Railway, се използват и днес като част от съвременната мрежа на железопътния оператор в Югоизточна Англия. Историята на компанията остава важна за разбирането на развитието на железопътния транспорт в Англия — от ранната епоха на парните влакове, през епохата на интензивна конкуренция и консолидация, до по-късните национални и регионални реформи.
За по-подробни изследвания и конкретни дати, като откриване на отделни отсечки, подвижен състав и административни решения, се препоръчва консултация с исторически източници и специализирани публикации по темата.
Ранна история
През ранната история на компанията се правят опити за разширяване. Това понякога води до вражди със съседните й компании - London, Brighton and South Coast Railway (LBSCR) на запад и London, Chatham and Dover Railway (LCDR) на североизток. Въпреки това през 1899 г. SER се споразумява с LCDR да си поделят експлоатацията на двете железници и да ги използват като единна система, продавана като South Eastern and Chatham Railway. Постъпленията са обединени, но това не е пълно сливане. SER и LCDR остават отделни компании, докато на 1 януари 1923 г. стават съставна част на Southern Railway съгласно Закона за железниците от 1921 г.
| "Големите четири" британски железопътни компании преди национализацията | |
| |
| Компоненти на GWR |
|
| Съставни части на LNER |
|
| Съставни елементи на LMS |
|
| Компоненти на SR | |
| Вижте също История на железопътния транспорт във Великобритания 1923-1947 г. Списък на дружествата, участващи в групирането | |
| Контрол от страна на органа | |
| Обща информация |
|
| Национални библиотеки |
|
Въпроси и отговори
В: Кога е създадена Югоизточната железница?
О: Югоизточната железница е създадена през 1836 г.
В: По какъв маршрут първоначално е изградена ЮИЕ?
О: Първоначално Югоизточната железница изгражда маршрут от Лондон до Дувър.
В: Кои други железници е погълнала или взела под наем?
О: Югоизточната железница поглъща или взема под наем други железници, включително железницата Лондон и Гринуич и железницата Кентърбъри и Уитстейбъл.
В: Къде са били разположени повечето от маршрутите на компанията?
О: Повечето от маршрутите на компанията са разположени в Кент, източен Съсекс и предградията на Лондон.
В: Имало ли е дълъг междуградски маршрут от Редхил, Съри, до Рединг, Бъркшир?
О: Да, имаше дълъг междуградски маршрут от Редхил, графство Съри до Рединг, графство Бъркшир.
В: Откри ли SER клонове на линиите в Tunbridge Wells?
О: Да, открити са клонове до Tunbridge Wells, както и до Hastings, Canterbury и други места в Кент.
обискирам