Втората партийна система е наименование на политическата партийна система в Съединените щати през XIX век. Това е израз, използван от историци и политолози за описание на периода между 1828 и 1854 г. От 1828 г. хората бързо започват да се интересуват повече от гласуването. Повече хора идват на политически митинги и се явяват да гласуват в деня на изборите. Появяват се и повече партизански вестници, които подкрепят определена политическа партия. Хората стават много лоялни към своята партия.

През този период има две основни политически партии. Едната е Демократическата партия, ръководена от Андрю Джаксън. Другата е партията на вигите, основана от Хенри Клей. Партията на вигите е съставена от членове на Националната републиканска партия и други хора, които се противопоставят на Джаксън.

Имаше и няколко важни малки партии. Антимасонската партия (1827-34 г.) е важна за разработването на политически идеи и закони. Партията на свободата през 40-те години на XIX в. е важна аболиционистка партия (против робството). Партията на свободната почва на Съединените щати през 1848 г. и 1852 г. е друга партия, която е против робството.

Втората партийна система е важна част от политиката, обществото, икономиката и културата на Джаксъновата епоха. След 1854 г. тя е последвана от Третата партийна система.

Произход и развитие

Втората партийна система се оформя след разпада на първите национални партийни структури и кризата около изборите от 1824 г. Лидерът Андрю Джаксън и неговите привърженици формират широка народна коалиция, която мобилизира многобройни нови гласоподаватели — главно бели мъже без имуществен ценз, току-що получили право на глас след премахването на изискванията за собственост в много щати. Организационната роля на личности като Мартин ван Бюрен е ключова за създаването на ефективна партийна машина и практики като разпределяне на постове (spoils system).

Характеристики на системата

  • Масово участие: избирателната активност нараства значително — в някои президентски избори през 1830–40-те години избирателната активност достига много високи проценти в сравнение с предходното десетилетие.
  • Ясни партийни линии: Демократите и вигите имат различни идеологии и изборни бази, което води до силна партийна дисциплина и честта да се припознаваш като член на партията.
  • Партойна организация: национални конвенции, щатски комитети и местни организации координират кампаниите. Националните конвенции заменят по-стария "каукизъм" като метод за номиниране на кандидати.
  • Партизанска преса и политическа култура: вестници, митинги, паради, песни и лозунги (например кампаниите на вигите с лозунга "log cabin and hard cider") стават част от ежедневието на политиката.
  • Патронаж и спойлс система: разпределянето на държавни постове сред лоялни привърженици консолидира партийния контрол и възнаграждава активните поддръжници.

Партии, лидери и избирателни бази

Демократическата партия (водена от Джаксън, по-късно от Мартин ван Бюрен и други) подчертава ограничена федерална власт, честта на "обикновения човек", противопоставяне на националната банка и защитата на териториалната експанзия. Нейните сили са силни в Юга и сред западните заселници, както и сред много работници в източните градове.

Партията на вигите е коалиция от бивши национални републиканци, антияксънови сили и други противници на популисткия стил на Джаксън. Вигите подкрепят активна федерална роля в икономиката — защитни мита, национална банка и федерални вътрешни подобрения. В техните редици са лидери като Хенри Клей, Даниел Уебстър и военни фигури като Уилям Хенри Харисън и Закари Тейлър.

Малки партии като Антимасонската, Партията на свободата и Партията на свободната почва играят важна роля, като поставят въпроси като моралността, корупцията и особено разширяването на робството в публичния дебат.

Основни въпроси и ключови събития

  • Борбата с националната банка (Bank War): конфликтът между Джаксън и Банката на САЩ довежда до изтегляне на федералните депозити и финансови смущения, които са свързани с паниката от 1837 г.
  • Защитни мита и икономическа политика: тарифите и въпроси за икономическото развитие разделят партии и региони.
  • Вътрешни подобрения: дебатите около федералната подкрепа за пътища, канали и железници са предмет на силни политически разногласия.
  • Спорът за робството и териториалната експанзия: разширяването на робството в нови територии става все по-централен въпрос и рано или късно разкъсва коалициите и на двете партии.
  • Културни и политически кампании: изборите (напр. 1828, 1832, 1840, 1844, 1848, 1852) са изпълнени с масови митинги, цветни кампании и партизанска преса.

Падане и наследство

Втората партийна система започва да се разпада през началото на 50-те години на XIX век, главно заради нарастващите конфликти около робството и решения като Закона Канзас–Небраска (1854), който разсича старите компромиси и стимулира формирането на нови политически коалиции. Част от вигите преминават към новосъздадената Републиканска партия, която обединява антиславистки и модернистки сили, а Демократическата партия се променя и адаптира.

Наследството на Втората партийна система е многопластово: тя утвърждава масовото участие в политиката, развива партийните организации и модерните изборни практики, и налага модел на партиен контрол и мобилизация, който ще влияе върху американската политика и в следващите системи.