Мартин Ван Бюрен (5 декември 1782 - 24 юли 1862) е осмият президент на Съединените щати. Той е първият президент, роден след обявяването на независимостта на Съединените щати, което го прави първият президент, роден като гражданин на САЩ.
Ван Бюрен е роден в Киндерхук, Ню Йорк, през 1782 г. Ван Бюрен изучава право, като работи за Франсис Силвестър, а по-късно става адвокат през 1803 г. През 1821 г. е избран за член на Сената на Съединените щати като представител на Ню Йорк. През 1827 г. президентът Андрю Джаксън го избира за държавен секретар. През 1832 г. става вицепрезидент на Джаксън, а през 1836 г. става осмият президент на Съединените щати. През по-голямата част от времето, когато той е президент, икономиката е в много лошо състояние и той е обвиняван за това. Той е първият президент, роден като гражданин на Съединените щати, тъй като всички негови предшественици са родени като британски поданици преди Американската революция.
Ван Бюрен губи следващите президентски избори през 1840 г. от Уилям Хенри Харисън. През 1848 г. той отново се кандидатира за президент като част от Партията на свободните почви, но не печели. Ван Бюрен умира на 24 юли 1862 г. от сърдечна недостатъчност след астматичен пристъп в имението си в Линденвалд.
Ранен живот и личен живот
Мартин Ван Бюрен произхожда от холандскоезично семейство в провинциалния град Киндерхук и говори холандски в детството си. След като завършва юридическото си обучение при Франсис Силвестър, той става успешен млад адвокат и навлиза бързо в политиката на щата Ню Йорк. Женен е за Хана Хоус (Hannah Hoes), която умира млада; Ван Бюрен никога не се омъжва повторно. След политическата си кариера той се оттегля в имението си „Линденвалд“, където и умира.
Политическа кариера и стил
Ван Бюрен е един от основателите и главните организатори на модерната Демократическа партия и е известен със своя изключителен политически усет — заради това получава прякора „Малкият магьосник“ (The Little Magician). Той вярва в организирана партийна структура, в политическа дисциплина и в използване на лични мрежи за постигане на целите на партията. В различни периоди от кариерата си е заемал високи постове в щатската и националната власт — в това число сенатско място от Ню Йорк, поста държавен секретар и вицепрезидент при Андрю Джаксън.
Президентство (1837–1841)
Ван Бюрен става президент в момент на тежка икономическа криза. Паниката от 1837 г. предизвиква продължителна депресия: банкрут на банки, масова безработица и спад на търговията. Неговият отговор — отказ да използва федерални средства за директна помощ и подкрепата му за създаване на независима финансова система (т.нар. Independent Treasury) — е и предмет на остри политически атаки. През 1840 г. тези икономически проблеми, заедно с добре организираната кампания на опонентите му, довеждат до изборна загуба.
Администрацията на Ван Бюрен е и спорна по въпросите на политиката спрямо коренното население. Под неговото управление през 1838 г. се изпълнява насилствената депортация на части от чероки, известна като „Пътят на сълзите“ (Trail of Tears), за което исторически той понесе критики.
Последващи опити и наследство
След поражението през 1840 г. Ван Бюрен остава активен в политическия живот. През 1848 г. участва в изборите като кандидат на Партията на свободните почви (Free Soil), която се противопоставя на разширяването на робството в новите територии; това решение обаче разкъсва част от подкрепата му в рамките на Демократическата партия и не му носи успех.
Историческата оценка на Ван Бюрен е смесена: от една страна той е признат като изключителен партиен организатор и реформатор в областта на партийната машина и финансовата администрация (неговата идея за независим трезор впоследствие става постоянна част от финансите на федералното правителство); от друга страна, неговият президентски мандат е помрачен от икономическата депресия и критики за бездействие при масови социални проблеми и въпроси, свързани с човешките права.
Памет
Имотът „Линденвалд“ в Киндерхук, където Ван Бюрен прекарва последните години от живота си, е запазен като историческо място, свързано с неговото име. Той остава в американската история като първия президент, роден вече като гражданин на новата нация, и като ключова фигура в еволюцията на партийната политика в Съединените щати.