Даниъл Уебстър (18 януари 1782 г. - 24 октомври 1852 г.) е виден американски държавник, известен с ролята си на оратор, конституционен юрист и водещ политически лидер от началото на XIX век. Роден в Ню Хемпшър, Уебстър първоначално добива слава като защитник на интересите на корабоплаването в Нова Англия. Завършва Dartmouth College и изгражда блестяща адвокатска кариера; като адвокат той печели важни дела пред Върховния съд на САЩ, включително известния спор за правата на частните корпорации и договорите (Дартмут срещу Уудуърд), което укрепва федералистките принципи за защита на частната собственост и договорите.

Политическа кариера и ораторство

През годините Уебстър е избиран и за член на Камарата на представителите, и за сенатор от Масачузетс. Той става един от най-популярните и влиятелни лидери на вигите от Втората партийна система, известен с мощния си стил на говорене и убедителни парламентарни речи. Уебстър е привърженик на силна централна власт и на единен национален пазар; остро се противопоставя на идеята за нулфикация и на опитите на отделни щати да ограничават федералната власт.

Неговата най-известна реч е т.нар. "Отговор на Хейн" (Reply to Hayne) от 1830 г., в която той защитава целостта на Съюза и федералното върховенство. Част от тази реч остана в историята с прочутата фраза: "Liberty and Union, now and forever, one and inseparable." Мнозина историци описват доклада като една от най-силните речи, произнасяни някога в Конгреса.

Роля в националната политика и отношението към робството

Уебстър е северният член от групата, известна като "Великия триумвират" — заедно с Хенри Клей (запад) и Джон Калхун (юг). Тримата често играят ключова роля при оформянето на компромиси между различните региони на страната. Уебстър лично не одобрява робството като институция, но вярва, че запазването на Съюза е висш приоритет. В духа на това убеждение той подкрепя компромисни решения — най-известно сред които е подкрепата му за компромисите от 1850 г., включително и за Закона за бягащите роби, с цел да предотврати разпада на нацията. Тази позиция го прави спорна фигура: той губи подкрепа от антиробовладелските среди, но печели признание сред привържениците на националната стабилност.

Длъжности и опити за президентство

Уебстър заема високи държавни постове — сред тях няколко мандата в Сената и два пъти поста държавен секретар (в кабинета на Уилям Хенри Харисън/Джон Тайлър през 1841–1843 г. и по-късно при Милард Филмор през 1850–1852 г.). Той е също така и кандидат на вигите за президент в изборите през 1836 г., но никога не успява да стане президент въпреки голямото си влияние и популярност като говорител.

Наследство

Уебстър остава в историята като един от най-видните оратори и правни мислители на ранните Съединени щати — човек, който се е борил за силна федерална власт и за запазване на националното единство. Въпреки че опитите му да предотврати гражданска война не успяват окончателно да спрат растящото напрежение между Север и Юг, неговата риторика и правни аргументи оказват дългосрочно влияние върху политическата култура. През 1957 г. Сенатът на САЩ официално го обявява за един от петимата си най-добри членове, което отразява дълготрайното уважение към неговата служба и принос.

Уебстър умира на 24 октомври 1852 г. в семейното си имение в Marshfield, Масачузетс. Неговото име остава свързано с идеите за национална цялост, Конституция и силна централна власт, както и с изкуството на публичната реч.