Групата на скандинавците (често наричана нордическа или скандинавска група) е съвкупност от луни на планетата Сатурн, които обикалят около нея в посока, обратна на посоката на въртене на планетата — т.нар. ретроградни луни. Те имат неравномерни, силно елиптични орбити (вместо почти кръгови), с относително големи наклони и ексцентрицитети, което ги отличава от вътрешните, по-редовни естествени спътници.

Имена и номенклатура

Имената на тази група идват главно от северната (скандинавската/нордическата) митология — много от спътниците носят имена на гиганти и богове от този пантеон. Въпреки това Фебе е наречена по персонаж от гръцката митология: Феб е гръцки бог, защото тази луна е открита първа и запази по-старото си име. Международният астрономически съюз използва тези митологични правила при именуване: ретроградните, външни спътници на Сатурн обикновено получават имена от нордическата митология.

Орбитални и физични характеристики

Нордическите спътници са типични „неправилни“ луни: орбитите им са далеч от планетата, често с полуосни големини в порядъка на десетки милиони километри, имат значителни ексцентрицитети и големи наклони (спрямо екваториалната равнина на Сатурн) и са ретроградни. Много от тези обекти са малки — с диаметри от няколко километра до няколко стотици километра; Фебе е най-големият представител на групата и има диаметър от порядъка на няколко стотин километра (~213 km).

Произход и научен интерес

Поради ретроградната си природа и орбиталните си особености, учените считат, че нордическите спътници най-вероятно са прихванати обекти — малки тела, подобни на карликови планети или астероиди/кеуперови обекти, уловени от гравитацията на Сатурн в ранната история на Слънчевата система. Някои от тях може да са резултат от последващи сблъсъци и фрагментации, което обяснява групи от спътници с подобни орбитални елементи.

Най-значим научен принос за разбирането на произхода на тези спътници дойде от мисията Cassini, която през 2004 г. премина близо до Фебе и показа, че повърхността ѝ е тъмна и богата на въглеродни вещества и лед — характеристики, които подсказват външно (прихванато) произход и подобност с малките тела от външната Слънчева система.

Откриване и преброй

Много от малките нордически луни са открити с модерни CCD-наблюдения през 2000-те и 2010-те години. Докато традиционните източници посочваха по-стари оценки като „поне 61 луни“, по-новите наблюдения са увеличили броя значително: към средата на 2020-те години са известни над 80 спътника на Сатурн, които учените групират по орбитални характеристики — нордическата е една от тези групи, заедно с инуитската и галската.

Забележителни членове

Най-известният представител на нордическата група е Фебе (Феб). Други по-големи или интересни спътници в групата включват Имир (Ymir) и няколко по-малки луни, носещи имена от нордическата митология. Повечето от тези обекти са твърде малки и тъмни, за да бъдат подробно изучени с дистанционни наблюдения от Земята, поради което мисии като Cassini и бъдещи планове за проучване остават важни за по-добро разбиране на техния състав и произход.

Ключови изводи:

  • Нордическата (скандинавската) група са ретроградни, неправилни спътници на Сатурн с елиптични и наклонени орбити.
  • Имената им идват главно от нордическата митология; Фебе е изключение поради ранното си откриване и име от гръцката митология (гръцки бог).
  • Произходът им най-вероятно е прихващане от външната Слънчева система и/или последващи сблъсъци и фрагментации.
  • Към средата на 2020-те години общият брой известни спътници на Сатурн е над 80, като нордическата група е една от няколкото орбитални семейства.