Сиарнак (Сатурн XXIX) — несферична луна на Сатурн
Сиарнак (Сатурн XXIX) — несферична светлочервена луна (~40 км), най-големият член на инуитската група, с 895-дневна орбита около Сатурн на ~17,5 млн. км.
Сиарнак или Сатурн XXIX е несферична (нередовна) луна на Сатурн. Тя е открита от Брет Джей Гладман и съавтори в 2000 и първоначално е получила обозначението S/2000 S 3. Откритието е плод на CCD-присти изследвания с големи телескопи и последващи проверки на орбиталните елементи.
Именуване
Името ѝ е утвърдено през август 2003 г. — луната е именувана на името на инуитската богиня Сиарнак (известна също като Седна). Това наименование следва традицията за именуване на нерегулярните пролежащи луни на Сатурн по митологични фигури.
Орбита и група
Сиарнак е член на групата на инуитските несферични луни — сбор от пролегаващи, прородни (про-грeйд) нерегулярни спътници с подобни орбитални елементи. Тя е най-големият член на тази група. Счита се, че обикаля около Сатурн на средно разстояние около 17 500 000 km с период приблизително 895 дни. Орбитата ѝ е силно наклонена спрямо екваториалната равнина на планетата и има умерен ексцентрицитет, което води до разлика между перицентъра и апоцентъра.
Диаграмата илюстрира орбитата ѝ спрямо други изпреварващи несферични луни на Сатурн. Ексцентрицитетът на орбитите е представен с жълтите сегменти, простиращи се от перицентъра до апоцентъра.
Физически характеристики
Диаметърът на Сиарнак се оценява на около 40 km, което я прави една от по-големите нерегулярни луни на Сатурн. Повърхността ѝ е тъмна и показва светлочервени цветове при фотометрични и спектрални наблюдения — много сходни с тези на Паалиак и Кивиук. Този червеникав оттенък обикновено се тълкува като наличие на органични вещества (така наречените тъмни органични молекули) и косвено подсказва за сходен състав между тези луни.
Наблюденията на кривата на светимост (lightcurve) показват, че Сиарнак има неправилна форма и въртенето ѝ е сравнително бързо — това също подкрепя оценката за неправилна (несферична) форма и нееднаква повърхностна структура.
Произход
Сходството в цветовете и орбиталните характеристики между Сиарнак, Паалиак и Кивиук подсказва, че тези луни вероятно произхождат от разпадане на по-голям първичен обект — резултат от сблъсък или гравитационно раздробяване. Този сценарий е често приеман за обяснение на образуването на компактни семейства нерегулярни спътници около гигантски планети.
Поради своята отдалеченост и малък размер Сиарнак е трудно да се наблюдава с аматьорска апаратура; детайли за структурата и състава ѝ се извличат главно чрез фотометрия и спектроскопия от големи наземни телескопи.
Неправилни прогеративни групи от спътници на Сатурн: Инуитски (син) и Галски (червен)
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво е Сиарнак?
О: Сиарнак е не-сферична луна на Сатурн.
В: Кой е открил Сиарнак?
О: Сиарнак е открит от Брет Джей Гладман и др. през 2000 г.
В: Как е определен Сиарнак?
О: Сиарнак получи обозначението S/2000 S 3.
В: На какво е кръстен Сиарнак?
О: Сиарнак е кръстен на гиганта Сиарнак (известен също като Седна) в инуитската митология.
В: Колко голям е Siarnaq?
О: Смята се, че диаметърът на Сиарнак е около 40 км.
В: Каква е орбитата на Сиарнак?
О: Сиарнак обикаля около Сатурн на средно разстояние от 17 500 000 км за 895 дни.
В: Какъв е цветът на Сиарнак?
О: Сиарнак има светлочервен цвят, много подобен на този на Паалиак и Кивиук, което потвърждава, че луните са се образували при разпадането на по-голямо тяло.
обискирам