Синопе е несферична луна на Юпитер. Тя е открита от Сет Барнс Никълсън в обсерваторията Лик през 1914 г. и е наречена на Синопе от гръцката митология. Синопе е една от външните, неправилни спътници на Юпитер — тоест има далечна, ексцентрична и ретроградна орбита.

Сегашното си име Синопе получава едва през 1975 г., а преди това е била известна просто като Юпитер IX. Между 1955 и 1975 г. понякога е наричан "Хадес".

До откриването на Мегаклит през 2000 г. Синопе е най-отдалечената известна луна на Юпитер. Най-отдалечената известна луна на Юпитер е S/2003 J 2.

Орбита

Синопе се движи по далечна и силно ексцентрична орбита около Юпитер и е ретроградна — тоест обикаля в обратна посока на въртенето на планетата. Неофициални и наблюдателни оценки дават следните приблизителни орбитални характеристики:

  • Полу-голяма ос: около 23–24 милиона км от Юпитер (приблизително).
  • Период на обиколка: около 750–760 дни (ретрограден ход).
  • Наклон на орбитата: приблизително 150°–160° спрямо екваториалната равнина на Юпитер.
  • Ексцентриситет: значителен — около 0.2–0.3, което означава, че орбитата е доста елиптична.

Поради тези характеристики Синопе се класифицира като неправилен спътник и често се асоциира с група ретроградни спътници, известна като групата на Пасифея, макар че не всички наблюдения потвърждават еднозначно общ произход с другите членове на групата.

Физични характеристики

Поради малките си размери и голямото разстояние от Земята, прецизните данни за Синопе са ограничени и често се формират като оценки от яркостта и допускани стойности на албедото. Кратко резюме:

  • Приблизителен диаметър: няколко десетки километра (оценката често е около 30–40 км).
  • Форма: неправилна (несферична), което е типично за малки външни спътници.
  • Албедо: ниско (тъмна повърхност), което предполага силно поглъщане на светлината.
  • Спектър и цвят: наблюдения показват, че Синопе е сравнително червеникав, а по някои данни спектралните му характеристики напомнят на D‑тип или други тъмни малки тела; това означава, че съставът може да е подобен на въгленосни или въглеводородно‑богати тела.

Произход и еволюция

Най-разпространеното обяснение за произхода на Синопе е, че това е захванат малък обект — вероятно астероид или погранично тяло от външната част на Слънчевата система — който е бил прихванат от гравитацията на Юпитер в ранната история на системата. Някои изследвания предполагат, че докато част от ретроградните спътници на Юпитер могат да произхождат от общо разбиване на по-голям прародител, Синопе има спектрални особености, които я отличават от някои други членове на групата на Пасифея, което подсказва възможно отделно потекло.

Наблюдение и изследвания

Синопе е труден за наблюдение обект поради малкия си размер и слаба яркост. За изучаването ѝ се използват големи наземни телескопи и фотометрия/спектроскопия в оптичния обхват. До момента не е посещавана от космически апарат, така че данните за нея са ограничени и се надграждат с по‑чувствителни наблюдения и анализи на орбиталните елементи.

Кратки факти

  • Открита: 1914 г., Сет Барнс Никълсън (обсерваторията Лик).
  • Име: Синопе (официално от 1975 г.; преди това Юпитер IX).
  • Клас: неправилен, ретрограден спътник на Юпитер.
  • Връзка с други луни: често асоциирана с групата на Пасифея, но с възможно различно произходно тяло.

За по‑точни и актуални числови стойности (орбитални елементи, диаметър, албедо и пр.) се използват каталози и публикации на планетарни центрове и наблюдателни екипи, които периодично актуализират параметрите въз основа на нови наблюдения.