Асоциацията Скорпион–Кентавър (понякога наричана Sco–Cen или Sco OB2) е най-близката до Слънцето OB-асоциация — обширна, слабо свързана група от млади, горещи и масивни звезди. Членовете ѝ се простират на разстояния приблизително от 380 до 470 светлинни години (≈117–144 парсека) и включват както ярки масивни звезди, така и хиляди по-слаби, нискомасови звезди и субзвезди.

Структура и подгрупи

Aсоциацията Sco–Cen е разделена на три основни подгрупи, които се различават по възраст и положение в небето:

  • Upper Scorpius (US) — най-младата подгрупа, с възраст около 10–12 милиона години; съдържа много протопланетни дискове и младите звезди в нея са изследвани като ключов обект за изучаване на ранните етапи на формиране на планети.
  • Upper Centaurus–Lupus (UCL) — с немного по-голяма възраст, типично оценявана на ~15–17 милиона години.
  • Lower Centaurus–Crux (LCC) — възраст и характеристики, близки до тези на UCL (приблизително 15–18 милиона години), съдържа голяма част от звездите, видими в областта на Южния кръст.

В тези подгрупи са включени известни свързани ярки звезди, като масивния Антарес, а също и някои от звездите, оформящи фигурата на Южния кръст.

Възраст и звездообразуване

Членовете на Sco–Cen са сравнително млади — типично в диапазона ~10–20 милиона години. Асoциацията е част от по-широк комплекс на наскоро протичащо (<20 милиона години) и продължаващо звездообразуване. В съседство до Sco–Cen се намират няколко големи молекулярни облака и звездообразуващи региони (например облаците в Лупус, Офиукус и други прилежащи структури), които свързват сегашните и предходните вълни на раждане на звезди.

Наличието на млади звезди с протопланетни дискове и на по-напреднали малки звезди в различни еволюционни стадии прави Sco–Cen ценен лабораторен комплекс за изучаване на формирането на звезди и планети.

Кинематика и динамика

Звездните членове на асоциацията Sco–Cen имат почти успоредни вектори на движение — те се придвижват спрямо Слънцето със скорост от порядъка на ~20 km/s. Вътре в подгрупите вариациите в скоростите са малки (порядък 1–2 km/s), което показва, че асоциацията е разширяваща се и вече не е гравитационно свързано компактно звездо-купче. Данните от мисии като Hipparcos и по-новите каталози на Gaia значително уточниха членовете, разстоянията и кинематиката на Sco–Cen.

Свръхнови и влияние върху околното междузвездно пространство

В Sco–Cen са експлодирали няколко свръхнови през последните ~15 милиона години. Тези експлозии са оформили големи разширяващи се газови мехури и супербалони (superbubbles), като Loop I и други структури в близката междузвездна среда. Счита се, че един или няколко от тези взривове са допринесли за оформянето на Локалния балон — зона с разреден, горещ газ, в която се намира и нашата Слънчева система.

Проследяване чрез изотопи и геоложки следи

Наличието на радиоактивния изотоп желязо-60 (60Fe) в земни и лунни материали служи като „отпечатък“ от близки свръхнови. Откритието на 60Fe във включвания във вкаменени микроорганизми и в седименти от морското дъно показва, че преди около 2 милиона години (и в отделни случаи преди ~8 милиона години) е имало близка експлозия на свръхнова. Тези изотопни следи съвпадат по време и възможно произход със събития в рамките на Sco–Cen и подкрепят идеята, че няколко свръхнови от асоциацията са повлияли на околното космическо пространство и на Земята.

Защо Sco–Cen е важна

  • Sco–Cen е най-близкият комплекс за масово звездообразуване — затова служи като ключова лаборатория за изучаване на ранната еволюция на звезди и планетни системи.
  • Наблюденията на асоциацията помагат да се разберат процеси като дискова еволюция, формиране на планети, и влиянието на масивните звезди (ултравиолетово лъчение, ветрове, свръхнови) върху локалната междузвездна среда.
  • Следите от свръхнови в седиментите и моделите на кинематиката дават важни улики за миналото на Слънчевата околност и за потенциалните последствия върху атмосферата и биосферата на Земята.

По-нататъшни изследвания, включително използване на данни от Gaia и радио/инфрачервени наблюдения на молекулярните облаци, продължават да уточняват членовете на асоциацията, точните ѝ възрасти, история на свръхновите и ролята ѝ в оформянето на близката междузвездна среда.