Галактика на Сейферт
Галактиките на Сейферт са наречени на името на Карл Сейферт, който ги описва за първи път през 1943 г.
Тези галактики са един от двата основни типа активни галактики. Другата голяма група са квазарите. Галактиките на Сейферт имат ядра, подобни на квазари: те са много отдалечени светли източници на електромагнитно излъчване. Много високата им повърхностна яркост има спектри със силни емисионни линии с висока йонизация. За разлика от квазарите обаче техните галактики-приемници са ясно видими.
Галактиките на Сейферт са около 10% от всички галактики и са едни от най-интензивно изучаваните обекти в астрономията. Смята се, че те се захранват от същите явления като квазарите, въпреки че са по-близки и по-слабо светещи от квазарите. В центровете на тези галактики има свръхмасивни черни дупки, които са заобиколени от акреционни дискове от падащ материал. Смята се, че акреционните дискове са източникът на наблюдаваното ултравиолетово излъчване. Ултравиолетовите емисионни линии и абсорбционните линии са най-добрият начин за анализ на заобикалящия материал.
Виждани във видима светлина, повечето галактики на Сейферт изглеждат като обикновени спиралнигалактики. Когато обаче се изследват под други дължини на вълните, става ясно, че светимостта на техните ядра е толкова голяма, колкото светимостта на цели галактики с размерите на Млечния път.
Галактиката Circinus, галактика тип II на Сейферт
Диаграма на активно галактично ядро. Централната черна дупка е заобиколена от акреционен диск, който е заобиколен от торус. Показани са областта на излъчване на широките линии и областта на излъчване на тесните линии, както и струите, излизащи от ядрото
Примери
Ето някои забележителни примери за галактики на Сейферт:
- Галактиката Circinus има пръстени от газ, изхвърлени от нейния център
- КентавърА, очевидно най-ярката галактика на Сейферт, която се вижда от Земята. Тя е гигантска елиптична галактика: радиогалактика, отличаваща се с релативистичната си струя с дължина над един милион светлинни години.
- Messier 51a (NGC 5194), галактиката Whirlpool, една от най-известните галактики в небето.
- Messier 81 (NGC 3031), популярна цел за любителска астрономия и втората най-ярка галактика на Сейферт в небето след Кентавър А
- Messier 87 (NGC 4486), централната галактика на клъстера Дева и най-голямата галактика в Местния суперклъстер. Тя е радиогалактика, отличаваща се с релативистичната си струя с дължина 4400 светлинни години, задвижвана от огромна свръхмасивна черна дупка с маса (3,5 ± 0,2)-6,3 милиарда слънчеви маси
- NGC 1672 има ядро, погълнато от интензивни области на звездни взривове
Галактика на Сейферт Месие 51
Галактика на Сейферт Месие 87
Галактика на Сейферт Кентавър А
Въпроси и отговори
В: Кой пръв е описал галактиките на Сейферт?
О: Карл Сейферт ги описва за първи път през 1943 г.
В: Кои са двата основни вида активни галактики?
О: Двата основни вида активни галактики са галактиките на Сейферт и квазарите.
В: По какво галактиките на Сейферт се различават от квазарите?
О: За разлика от квазарите, при галактиките на Сейферт ясно се виждат техните приемни галактики. Освен това те са по-близки и по-малко светли от квазарите.
В: Каква част от всички галактики се състои от Сейферт?
О: Около 10 % от всички галактики се състоят от Сейфертови галактики.
В: Кой се смята за източник на наблюдаваното ултравиолетово излъчване в тези обекти?
О: Смята се, че акреционните дискове, обграждащи свръхмасивните черни дупки в техните центрове, са източникът на наблюдаваното ултравиолетово излъчване в тези обекти.
В: Как можем да анализираме материала, заобикалящ галактика на Сейферт?
О: Ултравиолетовите емисионни линии и абсорбционните линии могат да се използват за анализ на материала около галактиката на Сейферт.
В: Как изглежда типичната галактика на Сейферт, когато се вижда във видима светлина?
О: Когато се виждат във видима светлина, повечето галактики на Сейферт изглеждат като нормални спирални галактики.
