Кентавър А (NGC 5128) — активна радиогалактика и свръхмасивна черна дупка
Кентавър А или NGC 5128 е една от най-известните и добре проучени галактики на небето. Тя се намира в съзвездието Кентавър и е открита през 1826 г. от шотландския астроном Джеймс Дънлоп в дома му в Нов Южен Уелс, Австралия. Поради своята яркост и необичаен външен вид Кентавър А е била обект на наблюдения в почти всички диапазони на електромагнитния спектър — от радиовълни до гама-лъчи.
Морфологически NGC 5128 често се описва като лещовидна галактика от типа на Хъбъл или като елиптична галактика с ясно изразен прахов пояс, пресичащ оптичното ѝ ядро. Този широк тъмен прахообразен пояс вероятно е остатък от по-малка спирална галактика, която е била погълната при минал сблъсък — процес, който е оставил отличителния ѝ вид.
Разстоянието до Кентавър А се оценява на около 10–16 милиона светлинни години (приблизително 3–5 мегапарсека), което я прави една от най-близките до нас активни радиогалактики. По тази причина тя е отлична лаборатория за изучаване на процесите в активните галактични ядра и взаимодействията между струите и междузвездната среда. Галактиката е сред най-ярките в небето и е лесно достижима за наблюдение с любителски инструменти — видима главно от ниските северни ширини и от южното полукълбо.
Сливане и звездообразуване
Наблюденията с инфрачервения космически телескоп "Спицър" и други инструменти потвърдиха, че Кентавър А се е сблъскала и сляла с по-малка спирална галактика. Този процес е довел до натрупване на газ и прах в пояса и до мощен изблик на звездообразуване в някои региони. Следите от това сливане се проявяват като млади звездни популации, газови области и силна инфрачервена емисия.
Радиоемисии, струи и лобове
NGC 5128 е класическа радиогалактика с ясни релативистични струи и обширни радиолобове. От централната област излиза силна струя, която се проследява както в радиодиапазона, така и в рентгеновите и високоенергийни диапазони. Астрономите, сравнявайки радионаблюдения с разлика от десетилетия, са установили, че вътрешните части на струята се движат със скорости от порядъка на половината от скоростта на светлината. При взаимодействията на струята със заобикалящия газ се генерират рентгеновите лъчи — при ударни вълни и ускорение на частици — и се произвеждат силно енергийни рентгенови и гамa-лъчеви емисии. Дължината на радиоструйките и свързаните радиолобове в Кентавър А надхвърля един милион светлинни години, което илюстрира мощта на централния двигател.
Свръхмасивна черна дупка и централни свойства
В ядрото на галактиката се намира свръхмасивна черна дупка, чиято маса е оценена на около 55 милиона слънчеви маси. Тази маса е определена чрез анализ на движението на звезди и газ в централните части и чрез радиоинтерферометрични наблюдения на областта около ядрата. Черната дупка захранва активността в центъра и е източник на енергията за наблюдаваните струи и лобове.
Наблюдения в различни диапазони и значимост
- В оптическия диапазон Кентавър А е лесно разпознаваема по тъмния прахов пояс, пресичащ светлото галактично тяло.
- В радиодиапазона и в рентгеновите изображения се виждат добре развитите струи и горещият газ, където се ускоряват частици до високи енергии.
- Галактиката е детектувана и в гама-лъчеви наблюдения (напр. с Fermi и наземни телескопи), което потвърждава наличието на екстремни частици и енергични процеси.
Кентавър А е също така обект на исторически интерес: в праховия ѝ пояс е регистрирана свръхнова (SN 1986G), а продължаващите многодиапазонни наблюдения предоставят ценна информация за взаимодействията между черната дупка, струите и междузвездната среда. Заради близостта и относителната ѝ яркост, NGC 5128 остава ключов обект за изучаване на еволюцията на галактиките, ролята на сливането и механизмите на активните галактични ядра.
Кентавър А (NGC 5128)
Огнена буря на звездоначалието в галактиката Кентавър А
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво е Centaurus A?
О: Кентавър А, известна също като NGC 5128, е забележителна галактика в съзвездието Кентавър.
В: Кой я откри?
О: Тя е открита през 1826 г. от шотландския астроном Джеймс Дънлоп в дома му в Нов Южен Уелс, Австралия.
В: Какъв тип галактика е тя?
О: Тя е или лещовидна галактика от типа на Хъбъл, или елиптична галактика.
В: На какво разстояние от Земята се намира тя?
О: Намира се на 10-16 милиона светлинни години.
В: Има ли Кентавър А някакви специални характеристики?
О: Да, тя има активен център и е петата по яркост в небето, което я прави идеална цел за любителска астрономия. Освен това проучванията потвърдиха, че Центавър А се сблъсква с по-малка спирална галактика и я поглъща, което е довело до интензивен изблик на звездообразуване. Центърът на галактиката съдържа свръхмасивна черна дупка с маса около 55 милиона слънчеви маси, която изхвърля релативистки струи с емисии в рентгеновите и радиовълните. Дължината на радиоструйките е над един милион светлинни години.
Въпрос: Видима ли е Кентавър А от всички точки на Земята?
О: Не, той се вижда само от ниските северни ширини и южното полукълбо.
