Релативистични струи — мощни плазмени потоци със скорости близки до c
Релативистичните струи са изключително мощни потоци от плазма, движещи се със скорости, близки до скоростта на светлината. Те се срещат както в центровете на активни галактики, така и около компактни обекти в нашата и други галактики. Често се наблюдават като дълги, добре колимирани лъчи, които могат да простират от няколко светлинни години до няколко стотици хиляди светлинни години. Най-големите и енергични струи обикновено са свързани с масивни черни дупки в ядрата на галактиките: те се излъчват от централните черни дупки на някои активни галактики (по-специално радиогалактики и квазари), както и от черните дупки на масивни звезди и неутроннизвезди.
Произход и механизъм на образуване
Образуването на релативистични струи е свързано с процесите около въртяща се черна дупка или друг компактeн обект и с наличието на акреционен диск и силни магнитни полета. Някои от ключовите механизми, предлагани от теоретиците, са:
- Механизъм, свързан със спина на черната дупка (напр. Blandford–Znajek): магнитни полета извличат енергия от въртенето на черната дупка и я насочват по оста на въртене, образувайки струя.
- Магнитно ускоряване от акреционния диск (напр. Blandford–Payne): поле, свързано с диска, може да изстрелва плазма по магнитни линии, които служат за „релси“ на струята.
- Шокове и реколимация, които поддържат и ре-ускоряват потокa на големи разстояния.
Колимацията (съсредоточаването) и ускорението на струите често изискват силни организирани магнитни полета близо до централния двигател. Размерът на зоната на изстрелване обикновено е от порядъка на няколко до десетки гравитационни радиуси на черната дупка.
Състав и физични свойства
Съставът на струите може да варира и е предмет на активни изследвания. Възможните компоненти са:
- електрони и протони (е–p плазма),
- електрони и позитрони (е+e– двойки),
- смесени състави с магнитни полета, преносещи значителна част от енергията (Poynting-flux dominated jets).
Релативистичните скоростни фактори (коефициент на Лоренц γ) за струите от активните галактики често са в диапазона γ~5–20, но някои източници (особено свързани с гама-изригвания и блазарите) могат да имат γ от ~100 или повече. За гама-изригвания се предполага γ ~100 или повече, което съответства на скорости над ~0,99995c.
Наблюдения и емисия
Релативистичните струи се наблюдават в различни диапазони от електромагнитния спектър:
- Радиовълни: синхротронна емисия от релативистични електрони в магнитни полета оформя характерни радиоструктури — струи, горещи точки и лобове.
- Оптичен и рентгенов диапазон: ускорените частици и ударни фронтове дават допълнителна емисия и бързи вариации.
- Гама-лъчи: в някои случаи (напр. блзари, γ-изригвания) струите генерират високоенергийна емисия чрез инвертен комптонов процес или други механизми.
Релативистичните ефекти водят до характерни наблюдателни явления: доплерово усилване (beaming), което прави струята, насочена към наблюдателя, много по-ярка; асиметрия между джет и контра-джет; и аппарентно свръхсветлинно движение при наблюдения с висока резолюция (VLBI), което е проекционен ефект, причинен от високата скорост и геометрията на източника.
Мащаби, морфология и классификация
Релативистичните струи показват голямо разнообразие по мощност и форма. В радиогалактиките често се използва класификацията на Fanaroff–Riley:
- FR I: по-слаби, със свиваща се яркост от центъра към края; често имат по-развалена структура.
- FR II: по-мощни, със ясно изразени горещи точки (hotspots) в краищата на лобовете.
Големите струи могат да образуват обширни радиолобове, които взаимодействат с междупланетната и междугалактичната среда, създавайки шокови предни ръбове и топлинни структури видими в рентгеновия диапазон.
Влияние върху галактиките и средата
Релативистичните струи носят огромни количества енергия и импулс; чрез механизми на обратна връзка (AGN feedback) те могат да:
- загреят или изгонят газ от централните части на галактиката, потискайки формирането на звезди;
- променят динамиката на газовата среда в галактичните купове;
- ускоряват частици до космически лъчни енергии и генерират магнитни полета в междугалактическата среда.
Примери и наблюдения
Знакови примери за релативистични струи са ядрата на големи радиогалактики и квазари, например 3C 273, M87 и Centaurus A. Наблюденията с VLBI и усилията като Event Horizon Telescope дават нови детайли за региона близо до хоризонта на събитията и за механизма на изстрелване на струите. В по-малки мащаби подобни явления се наблюдават в X-лъчеви двукомпонентни системи и в т.нар. „микроквазари“ в нашата галактика (напр. SS 433, които обаче имат по-ниски релативистични скорости спрямо някои AGN струи).
Роля при гама-изригванията
Общата хипотеза на астрофизиците е, че формирането на релативистки струи е ключът към обяснението на появата на гама-изригвания. Тези струи имат коефициент на Лоренц ~100 или по-голям (т.е. скорости над приблизително 0,99995c), което ги прави едни от най-бързите небесни обекти, известни в момента. В моделите на γ-изригвания струя, насочена към наблюдателя, обяснява кратката, интензивна високоенергийна емисия и последвалата „afterglow“ радиация.
Открити въпроси и бъдещи изследвания
Въпреки напредъка, много въпроси остават открити:
- точният състав на струите (е–p срещу е+e–);
- колко енергия идва директно от спина на черната дупка спрямо акреционния диск;
- как точно магнитните полета се организират и поддържат колимацията на големи разстояния;
- детайлите на ускорението на частици и връзката със космическите лъчи.
Нови наблюдения в радиодиапазона (VLBI), рентгеновите и гама-обсерватории, както и числени MHD симулации, дават все по-добро разбиране и ще продължат да изясняват физиката на тези мощни космически струи.


Релативистична струя. Средата около АГН, където релативистката плазма се колимира в струи, които се измъкват покрай полюса на свръхмасивната черна дупка.


Елиптична галактика М87, излъчваща релативистична струя, както е видяна от космическия телескоп Хъбъл
Въпроси и отговори
В: Какво представляват релативистките струи?
О: Релативистките струи са много мощни струи от плазма със скорости, близки до скоростта на светлината.
В: Откъде идват релативистките струи?
О: Релативистичните струи се излъчват от централните черни дупки на някои активни галактики (особено радиогалактики и квазари), както и от черните дупки на масивни звезди и неутронни звезди.
В: Каква е дължината на релативистките струи?
О: Дължината на релативистичните струи може да достигне няколко хиляди или дори стотици хиляди светлинни години.
В: Какво е важното за скоростта на релативистките струи?
О: Ако скоростта на струята е близка до скоростта на светлината, ефектите на специалната теория на относителността са значителни.
В: Какъв е съставът на релативистките струи?
О: Механиката, която стои зад това как се създават реактивните струи и от какво са съставени, все още е предмет на дискусия. Съставът на струите може да варира.
В: Каква е хипотезата на астрофизиците за образуването на релативистичните струи?
О: Общата хипотеза на астрофизиците е, че образуването на релативистични струи е ключът към обяснението на образуването на гама-изригвания.
В: Колко бързо могат да се движат релативистките струи?
О: Тези струи имат коефициент на Лоренц ~100 или повече (т.е. скорости над приблизително 0,99995c), което ги прави едни от най-бързите небесни обекти, известни в момента.