Неутронна звезда
Неутронната звезда е много малка и плътна звезда, съставена почти изцяло от неутрони. Те са малки звезди с радиус около 11-11,5 километра. Масата им е около два пъти по-голяма от тази на Слънцето. Те са най-малките и най-плътните звезди, за които е известно, че съществуват във Вселената. Те са останали от огромна звезда, която е експлодирала като свръхнова.
Плътността на звездата е като тази на ядрото на атома. Те имат силни магнитни полета, между 108 и 1015 пъти по-силни от тези на Земята. Гравитационното поле на повърхността на неутронната звезда е около 2×1011 пъти по-силно, отколкото на Земята.
За да си представите колко плътна е неутронната звезда, вземете цялата маса на нашето Слънце (с диаметър 1 392 000 км) и я намалете до размер, който би се вместил в топка с диаметър 19 км. Друг начин за разбиране на плътността е следният: една чаена лъжичка материя от неутронната звезда би тежала 6 милиарда тона.
Неутронните звезди се въртят много бързо - от 0,001 секунди до 30 секунди. Те биват различни видове. Могат да излъчват снопове електромагнитно лъчение като пулсарите. Други видове са магнетарите и бинарните пулсари.
Температурата им е повече от 600 000 градуса по Келвин. Неутронните звезди, които могат да бъдат наблюдавани, са много горещи и обикновено имат повърхностна температура от около 600 000 К.
Радиацията от пулсара PSR B1509-58, бързо въртяща се неутронна звезда, кара близкия газ да свети в рентгеновите лъчи (златисто, от Chandra) и осветява останалата част от мъглявината, която тук се вижда в инфрачервения диапазон (синьо и червено, от WISE)
Модел, който показва как би изглеждала неутронната звезда отвътре
История
През 1934 г. Уолтър Бааде и Фриц Цвики предлагат съществуването на неутронни звезди, само година след откриването на неутрона от Джеймс Чадуик.
Търсейки произхода на свръхнова, те предполагат, че при експлозиите на свръхнова обикновените звезди се превръщат в звезди, състоящи се от изключително плътно подредени неутрони, които те наричат неутронни звезди. Бааде и Цвики предполагат, че освобождаването на гравитационната енергия на свързване на неутронните звезди захранва свръхновата: "В процеса на свръхновата масата в насипно състояние се анихилира".
Смяташе се, че неутронните звезди са твърде слаби, за да бъдат открити. Малко се работи по тях до ноември 1967 г., когато Франко Пачини (1939-2012 г.) посочва, че ако неутронните звезди се въртят и имат големи магнитни полета, тогава ще се излъчват електромагнитни вълни. Радиоастрономът Антъни Хюиш и неговият научен сътрудник Джоселин Бел в Кеймбридж скоро откриват радиоимпулси от звезди, които сега са известни като пулсари.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява неутронната звезда?
О: Неутронната звезда е много малка и плътна звезда, съставена почти изцяло от неутрони. Радиусът ѝ е около 11-11,5 километра, а масата ѝ е около два пъти по-голяма от тази на Слънцето.
В: Колко плътна е неутронната звезда?
О: Плътността на звездата е като тази на ядрото на атома, а гравитационното поле на повърхността ѝ е 2х1011 пъти по-силно от това на Земята. В перспектива цялата маса на нашето Слънце може да бъде изтласкана в топка с диаметър 19 километра. Една чаена лъжичка материя от неутронната звезда би тежала 6 милиарда тона.
Въпрос: Колко бързо се въртят неутронните звезди?
О: Неутронните звезди се въртят много бързо - от 0,001 секунди до 30 секунди за завъртане.
В: Какви видове има?
О: Съществуват различни видове, като пулсари, магнетари и бинарни пулсари, които излъчват снопове електромагнитно лъчение или имат силни магнитни полета, съответно между 108 и 1015 пъти по-силни от тези на Земята.
В: Каква е температурата им?
О: Неутронните звезди, които могат да бъдат наблюдавани, са много горещи и обикновено имат температура на повърхността около 600000 К (600000 градуса по Келвин).
