Албиорикс — несферична галска луна на Сатурн: орбита и размери
Албиорикс е несферична луна на Сатурн, открита от Холман и съавтори през 2000 г. и първоначално обозначена като S/2000 S 11. Тя е най-големият известен член на групата на галските несферични луни — малка семейство от спътници с подобни орбитални характеристики и общ произход.
Открие и име
Луната е наблюдавана за първи път през 2000 г.; официалното име „Албиорикс“ е присвоено през август 2003 г. Името произлиза от едно от келтските имена на бога на племенното единство (по-известен като Тутатис), което отразява традицията да се кръщават спътници на митологични фигури.
Орбита и движение
Албиорикс обикаля около Сатурн на средно разстояние около 16 000 000 км. Като член на галската група тя има про-градено движение и сравнително висока наклонена орбита спрямо екватора на планетата, което е характерно за тези външни, несферични спътници. Ексцентрицитетът на орбитата ѝ е умерено голям, което означава, че разстоянието до Сатурн варира значително между перицентъра и апоцентъра.
Диаграмата илюстрира орбитата ѝ спрямо други изпреварващи несферични луни на Сатурн. Ексцентрицитетът на орбитите е представен с жълтите сегменти, простиращи се от перицентъра до апоцентъра.
Физически характеристики
- Диаметър: приблизително 32 км, ако се приеме, че албедото му е 0,04. Това е стандартна предпоставка при оценяване на размерите на тъмни, малки спътници при липса на директни измервания.
- Въртене: денят на Албиорикс е с продължителност около 13 часа и 19 минути.
- Повърхност: фотометричните и спектралните наблюдения показват, че повърхността не е хомогенна — има участъци с по-червен оттенък и по-неутрални зони.
Произход и възможни удавни събития
Различните цветови региони и наблюдаваните вариации в отражателната способност подсказват, че върху Албиорикс може да има голям кратер или зони с различен минерален състав. Тази хетерогенност навежда учените на идеята, че други членове на галската група — като Ериапо и Тарвос — може да са фрагменти, отделили се при един сериозен удар върху Албиорикс. Според тази хипотеза ударът е могъл да разруши външни пластове или да отдели парчета от тялото, които по-късно са останали в отделни орбити около Сатурн.
Наблюдения и бъдещи изследвания
Информацията за Албиорикс идва главно от наземни телескопични наблюдения (фотометрия и спектроскопия). За потвърждаване на подробностите за морфологията, възрастта и съставните материали на повърхността биха били полезни по-детайлни наблюдения със следващо поколение големи телескопи или космически мисии. Такива данни биха помогнали да се уточни дали Ериапо и Тарвос действително са произлезли от Албиорикс и да се моделират по-точно процесите на сблъсъци в системата на Сатурн.
Неправилни прогеративни групи от спътници на Сатурн: Галически (червен) и Инуитски (син)
Въпроси и отговори
В: Какво е албиорикс?
О: Албиорикс е несферична луна на Сатурн, която е открита през 2000 г.
В: Кой откри Албиорикс?
О: Албиорикс е открит от Холман и др. през 2000 г.
Въпрос: Какво представлява групата на несферичните луни Галис?
О: Галската група от несферични луни е група от спътници на Сатурн, които имат сходни орбитални характеристики.
Въпрос: Как е получено името на Албиорикс?
О: Албиорикс е кръстен на едно от келтските имена на бога на племенното единство, по-известен като Тутатис, през август 2003 г.
В: На какво разстояние от Сатурн обикаля Албиорикс?
О: Албиорикс обикаля около Сатурн на разстояние около 16 000 000 км.
В: Какъв е диаметърът на Албиорикс?
О: Диаметърът на Албиорикс се оценява на 32 км, като се предполага, че албедото е 0,04.
В: Каква е продължителността на деня на Албиорикс?
А: Денят на Албиорикс е с продължителност 13 часа и 19 минути.
