Кавказка Албания — римско и византийско влияние върху днешен Азербайджан

Между Кавказка Албания и Древен Рим съществува трайна връзка. През 65 г. пр.н.е. римският пълководец Помпей, който току-що е покорил Армения и Иберия и е завладял Колхида, навлиза в Албания начело на армията си. Преминавайки през сухата провинция Камбисене (Kambičan) - наскоро завладяна от арменците от албанците - той се насочва към Каспийско море.

При форсирането на река Алазан той се сблъсква с войските на албанския крал Ороез и в крайна сметка ги побеждава. Преди да се върне в Анадола, Помпей си осигурява контрол над албанците, като достига почти до Каспийско море.

Но албанците, повлияни от Партската империя, не закъсняват да се разбунтуват срещу Рим: през 36 г. пр.н.е. Марк Антоний се оказва принуден да изпрати един от своите лейтенанти да сложи край на бунта им. Зобер, който по това време е крал на Албания, капитулира и по този начин Албания става - поне по име - "римски протекторат", поставяйки началото на васалитет, продължил почти три века.

Албанският крал фигурира в списъка на династиите, чиито посланици са приети от Август.

През 35 г. от н.е. иберийският цар Фарасман и брат му Митридат, с подкрепата на Рим, се изправят срещу партите в Армения: албанците се оказват ефективни съюзници, допринасяйки за поражението и временното изселване на партите.

През 67 г. император Нерон подготвя военна експедиция в Кавказ: иска да победи варварите алани и да завладее за Рим целия северен бряг на Черно море от днешна Грузия-Азербайджан до днешна Румъния-Молдавия, но смъртта му я спира.

Последователно Веспасиан е решен да възстанови и укрепи пълната власт на Рим в Кавказ чак до Каспийско море.

Присъствието на отряд на Legio XII Fulminata на няколко километра от бреговете на това море (на 69 км южно от Баку) е засвидетелствано с надпис, съставен между 83 и 96 г. по времето на Домициан.

През 75 г. XII Фулмината е в Кавказ, където император Веспасиан изпраща легиона в подкрепа на съюзените кралства Иберия и Албания.

В Азербайджан е намерен надпис, който гласи: При император Домициан, Цезар, Август Германик, Луций Юлий Максим, Легион XII Фулмината.

Някои историци твърдят, че действителното селище Рамана край Баку вероятно е основано от римските войски на Луций Юлий Максим от "Legio XII Fulminata" през I в. от н.е. и получава името си от латинското Romana.

Сред фактите, които потвърждават тази хипотеза, са военно-топографската карта на Кавказ, публикувана през 1903 г. от руската администрация, в която името на града е изписано като "Романа", различни римски артефакти, открити в района на Абшерон, както и споменаването на града от старите жители като "Романи".

Освен това Рамана е разположен в район, напълно подходящ за римски "каструм", който да контролира близкото пристанище Баку, на търговския морски път (през Каспийско море) между Кавказ и равнините на Централна Азия.

Въпреки нарастването на римското влияние Албания никога не престава да поддържа търговски, а вероятно и културни контакти с Персия, но с Траян през 114 г. римският контрол над Кавказка Албания е почти пълен, като най-високите социални нива са напълно романизирани.

Князете на кавказките племена, албанците, иберийцитеһттр:// дори тези на задкавказките сармати са били потвърдени в отношенията на (римски) васалитет или вече са му били подчинени (от Траян).

По време на управлението на римския император Адриан (117-138 г.) Албания е завладяна от аланите - иранска номадска група.

Това нахлуване насърчава съюза между Рим и албанците, който се засилва при Антонин Пий през 140 г. Сасанидите окупират района около 240 г., но след няколко години Римската империя си възвръща контрола над Кавказка Албания.

През 297 г. от н.е. договорът от Нисибис предвижда възстановяването на римския протекторат над Кавказка Иберия и Кавказка Албания. Но петдесет години по-късно Рим губи областта, която оттогава остава неразделна част от Сасанидската империя в продължение на повече от два века.

В края на VI в. територията на Албания отново става арена на войни между Сасанидска Персия и Византийската/Източноримската империя. По време на третата персийско-турска война хазарите (гьоктюркските) нахлуват в Албания, а техният водач Зибел се обявява за господар на Албания през 627 г. под управлението на римския Ираклий, като налага данък на търговците и рибарите от реките Кура и Аракс, който е "в съответствие с поземлената карта на Персийското царство". Албанските крале запазват властта си, като плащат данък на регионалните сили.

По-късно Кавказка Албания е завладяна от арабите през 643 г. по време на ислямското завладяване на Персия.

Рим е оставил огромно културно наследство на актуалния Азербайджан: не само латинската азбука и западното общество на съвременните азербайджанци, но дори - както в Армения и Грузия - християнската вяра (макар че всъщност има малко поклонници).

Според Мовсес Каганкатваци християнството е навлязло в Кавказка Албания още през I в., точно когато римляните налагат първоначалния си контрол над Албания. Първата християнска църква в региона е построена от свети Елисей, ученик на Тадей от Едеса, на място, наречено Гиш, и се смята, че това е съвременната "църква в Киш".

След като Армения, намираща се под римско влияние, приема християнството за своя държавна религия (301 г.), кавказкият албански крал Урнайр отива в престолнината на Арменската апостолическа църква, за да получи кръщение от свети Григорий Просветител, първия "патриарх на Армения".

Християнството достига своя златен век в края на V в. по времето на Вахаган Благочестивия (управлявал 487-510 г.), който под влияние на византийски свещеници започва кампания срещу идолопоклонничеството в Кавказка Албания и обезкуражава персийския зороастризъм. След мюсюлманските нашествия през VII в. първоначалните християни почти изчезват от действителния Азербайджан. Единствените останали кавказки албанци са удите, които поддържат християнската вяра на своите повлияни от римляните предци. Последните 7000 уди живеят предимно в село Нидж в района на Кабала и Огуз (бивш Варташен), но неколцина се срещат и в столицата Баку.