Опиумни войни
Опиумните войни са две войни между Китай и западните държави по време на династията Цин. Първата е между Великобритания и Китай и продължава от 1839 до 1842 г. Втората е от 1856 до 1860 г. и в нея участва и Франция.
Войните бяха свързани с много други неща, а не с опиума. Те са свързани и с отварянето на Китай за европейската и американската търговия и колонизация. Поражението отслабва династията Цин.
Опиумът е естествено вещество, съдържащо се в семената на опиумния мак. Опиумът се извлича от семената на мака. Освен че се консумира директно, той се превръща в опиати.
Начало на търговията с опиум
Британски търговци започват да продават опиум в Китай. По това време опиумът се отглежда в Индия, а не в Китай. Преди идването на британците опиумът се е използвал в традиционната китайска медицина дълго време, най-вече за лечение на болести. Въпреки това опиумът може да се използва и като психоактивен наркотик, който променя състоянието на ума на потребителя. Опиумът е и наркотик, който предизвиква пристрастяване.
Когато британците започват да внасят големи количества от наркотика, китайците започват да употребяват опиум заради ефекта му, който променя съзнанието им. Все повече и повече хора се пристрастяват към опиума. Така британците успяват да изнасят все повече и повече опиум. Продавайки този наркотик, британците бавно започват да печелят повече пари от износа си за Китай, отколкото харчат за вноса на китайски стоки. Британският износ на опиум за Китай се увеличава значително. От приблизително 15 тона през 1730 г. той достига 75 тона през 1773 г. Опиумът се изпращал в "сандъци". Във всеки сандък имало 67 килограма опиум.
Първата опиумна война
В началото на XIX в. британски търговци започват да внасят опиум в Китай в замяна на китайски чай, който се връща във Великобритания. През 1839 г. Китай заявява, че британците не могат да внасят опиум в страната си, затова британците не казват на Китай за опиума, който са донесли със себе си. Китайските служители откриват много опиум в Кантон, част от Южен Китай, която сега се нарича Гуанджоу, и го унищожават. Британците са разстроени от това и през 1840 г. изпращат канонерки, за да нападнат китайските градове по крайбрежието. Китай нямал оръжия, за да се защити, и затова загубил войната.
Китай е принуден да подпише Договора от Нанкин и Договора от Богу. Това принуди Китай да отвори някои от пристанищата си за търговия със западни държави, не само с Великобритания. Британците в Китай получават и правото на екстериториалност, което означава, че когато са обвинени в престъпление, те могат да бъдат съдени от собствените си служители, а не от тези на Китай. Накрая Китай трябва да се откаже от остров Хонконг, който става британска колония. Великобритания нямаше какво да върне в замяна и така тези договори станаха първите от така наречените "неравноправни договори". Скоро и други западни държави подписаха подобни договори с Китай.
Втората опиумна война
Втората опиумна война е известна и като Войната на стрелите или Англо-френската война в Китай. Френските войници също вземат голямо участие в тази война, която започва, когато китайците превземат един от британските кораби в пристанището на Гуанджоу, наречен "Стрелата". Великобритания и Франция, заедно с войски от Русия и Съединените щати, нападат още китайски градове. Това включва битката при Кантон през 1857 г., а през 1860 г. Старият летен дворец (Юанминюан) в Пекин е опожарен до основи. В края на тази война китайците трябваше да подпишат още от "неравностойните договори". Те включвали превръщането на опиума в легален в Китай, отварянето на всички техни пристанища за търговия и предаването на част от полуостров Коулун на британците, който станал част от колонията Хонконг.
През 1898 г., след Първата китайско-японска война, Великобритания поема контрола над Новите територии с 99-годишен договор за наем. В края на 99-те години тя връща на Китай цялата колония Хонконг, включително наетата земя. Това се случва на 1 юли 1997 г. и Хонконг става първият от двата специални административни района на Китайската народна република.
