Индианска флейта

Имена

Индианската флейта има много други имена: Американска индианска флейта за ухажване, флейта за ухажване, флейта на дядо, индианска флейта, любовна флейта, индианска флейта за ухажване, индианска любовна флейта, флейта в индиански стил (вж. Закона за индианските изкуства и занаяти), северноамериканска флейта, равнинна флейта и равнинна индианска флейта за ухажване.

Правилният начин за изписване на името на инструмента е "Native American flute" (индианска флейта), като се използват главни букви за "N" и "A" и малки букви за "f" във "flute".

Човек, който свири на индиански флейти, се нарича "флейтист". Думата "флейтист" се използва, но много по-рядко.

 

История

Съществуват много истории за това как различни индиански народи са изобретили индианската флейта. В една от историите се разказва, че кълвач издълбал дупки в клона на дърво, докато търсел термити. Когато вятърът задухал покрай дупките, хората чули музика.

Не е добре известно как се е развил дизайнът на индианската флейта преди 1823 г. Възможно е някои от влиянията да са били:

• Клони на дървета или стъбла на растения с дупки, пробити от насекоми, които издават звуци при подухване на вятъра.
• Атлатът.
• Музикални инструменти от глина, изработени в Мезоамерика.
• Флейта на анасази - вид флейта, създадена от ранните индиански народи.
• Частите на органа, които издават звука на инструмента. Американските индианци са се учили да правят тези части на органа още през 1524 г.
• Флейта - музикален инструмент, който идва от Европа.

Възможно е също така инструментите да са пренесени от други култури по време на миграция.

Най-старата индианска флейта, изработена от дърво, е от 1823 г. Сега тя се намира в музей в Бергамо, Италия.

 
Индианска флейта, култура Лакота, 1935 г. или преди това. Колекция на Клинт Гос.  

Части

Индианската флейта има две части: бавна въздушна камера и звукова камера. Вътре в инструмента има тапа, която отделя бавната въздушна камера от звуковата камера.

Частите на индианската флейта могат да имат много алтернативни имена. Тапата понякога се нарича вътрешна стена. Камерата за бавен въздух се нарича още "САК", компресионна камера или камера за уста. Звуковата камера се нарича още тяло на тръбата, свиреща камера, резонираща камера, тонова камера или променлива тръба.

Блокът от външната страна на инструмента е отделна част, която може да се отстрани. Блокът се нарича още птица, фетиш, седло или тотем. Блокът се завързва с ремък за гнездото на флейтата. Блокът движи въздуха през дихателен канал от бавната въздушна камера към звуковата камера. Често блокът е във формата на птица.

Камерата за бавен въздух има мундщук и отвор за дишане на играча. Въздухът преминава през камерата за бавен въздух и през изходния отвор в димохода.

Звуковата камера съдържа звуковия отвор, който създава вибрациите на въздуха, предизвикващи звук, когато въздушният поток достигне до разделящия ръб. Звуковият отвор може да се нарече още отвор за свирка, прозорец или истински звуков отвор ("TSH"). Разцепващият ръб може да се нарича още режещ ръб, фиплетен ръб, лабиум или звуков ръб.

Звуковата камера има и отвори за пръстите, които позволяват на играча да променя честотата на вибриращия въздух. Промяната на честотата на вибрациите променя височината на произвеждания звук.

Отворите за пръстите на индианската флейта са отворени, което означава, че пръстите на свирещия покриват отвора за пръстите (а не метални лостове или подложки като тези на кларинета). Това означава, че свирещият трябва да може да достигне с пръстите си всички пръстови отвори на инструмента. Отворите за пръстите могат да се наричат още отвори за ноти, отвори за свирене, отвори за тонове или стопове.

Краят на флейтата - този, който е далеч от устата на свирещия - може да има отвори за посока. Тези отвори влияят на височината на звука на флейтата, когато всички отвори за пръстите са покрити. Те са свързани и с "четирите посоки" - изток, юг, запад и север, които се срещат в много истории на индианците. Отворите за посока могат да се наричат още отвори за настройка или отвори за вятър.

Показаната по-горе снимка - части от индианска флейта с етикети на английски език - може да се види и с етикети на чероки, холандски, есперанто, френски, немски, японски, корейски, полски, руски и испански език.

Разделителна плоча

Друг начин за изработване на индиански флейти - с помощта на дистанционна пластина се създава димоход. Разделителната пластина се поставя между гнездото на тялото на флейтата и блока. Обикновено дистанционната плоча се държи на място със същия ремък, с който се държи блокът на инструмента. Разделителният ръб също може да бъде част от дистанционната пластина.

Разделителната плоча често се изработва от метал, но може да бъде изработена от дърво, кора и керамика.

Размери

Много от старите индиански флейти са били изработени с помощта на измервания на тялото. Дължината на флейтата е била разстоянието от вътрешната страна на лакътя до върха на показалеца. Дължината на бавната въздушна камера е била равна на ширината на юмрука. Разстоянието между звуковия отвор и отвора за първия пръст е било равно на ширината на юмрука. Разстоянието между дупките на пръстите е равно на ширината на палеца. Разстоянието от последния отвор на пръста до края на флейтата е ширината на юмрука.

Понастоящем производителите на индиански флейти използват много методи за проектиране на размерите на своите флейти. Това е много важно за разположението на отворите за пръстите, тъй като те контролират височината на различните ноти на инструмента. Производителите на флейти могат да използват калкулатори, за да проектират своите инструменти, или да използват размери, предоставени от други производители на флейти.

Материали

Много индиански флейти са изработени от речна тръстика, бамбук, дърво или дори пластмаса. Някои производители на индиански флейти използват керамика или стъкло.

 
Блокове на две индиански флейти  


Флейта с дистанционна пластина, изработена от Ричард У. Пейн.  


Части на индианската флейта  

Музика

	Индианска флейта (шест отвора). Изпълнява се на флейта от 1987 г., изработена от вожда Артур Двукраки.
Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите.

 

	Флейта в индиански стил (с пет отвора) G. Изпълнява се на флейта от 2001 г., изработена от Рик Хелър.
Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите.

Много от индианските флейти имат музикална скала, наречена пентатонична скала в минорна тоналност. Тази музикална скала се използва в повечето музикални произведения за индиански флейти. Някои производители на индиански флейти обаче вече използват различни музикални скали. Също така много производители на индиански флейти настройват внимателно флейтите, така че да звучат добре, когато се свири с други инструменти, като китари и пиана.

Индианските флейти могат да бъдат големи или малки и да имат широк диапазон от много ниски до много високи тонове. От най-големите флейти (с най-ниска височина на звука) до най-малките флейти (с най-висока височина на звука) те обхващат диапазон от около три октави и половина - от C₂ до A₅ .

Ранни записи на индиански флейти са достъпни от няколко източника.

Пипане

Повечето индиански флейти имат пет или шест отвора за пръстите. Въпреки това флейтата може да няма отвори за пръстите или да има до седем отвора за пръстите, включително отвор за палеца. Различните производители използват различни музикални гами и пръстовки за своите флейти.

Писмена музика

Музиката за индианските флейти често е в тоналността fis-moll, въпреки че някои произведения са написани и в други тоналности. Въпреки това в музиката, написана за индианска флейта, се използва клавирна сигнатура от четири резки. Това е известно като "табулатура накай". В много писмени музикални произведения под нотите се добавят диаграми на пръстите, за да се покаже кои отвори за пръстите трябва да се покрият за съответната нота.

Използването на стандартен клавирен подпис за писмената музика, който може да се използва за индиански флейти в различни тоналности, класифицира инструмента като транспониращ инструмент.

 
Две индиански флейти, изработени през 2005 г.  


Табулатура Nakai за индиански флейти, показваща нотите на основната скала - пентатоничната минорна скала.  


Пипане на основната музикална гама (пентатоника минор) на много индиански флейти.  

Възраждане

Преди 1960 г. е имало малко индиански флейтисти. Въпреки това в края на 60-те години на ХХ век използването на индианската флейта се увеличава. Много хора започват да свирят на индиански флейти, като например Док Тейт Невакуайа, Джон Рейнър младши, Скай Уолкинстик Ман Алоун и Карл Бягащ Елен.

Музиката на Р. Карлос Накай става популярна през 80-те години на миналия век. Албумът "Canyon Trilogy" е издаден през 1989 г. През 1998 г. той е първият албум с индианска музика, сертифициран като златен запис от Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка. На 8 юли 2014 г. "Canyon Trilogy" е сертифициран като платинен запис.

Мери Йънгблуд е носител на две награди "Грами" в категорията "Американска музика" за музиката си за индианска флейта през 2002 и 2006 г. Днес индианските флейти се свирят и признават от много различни народи и култури по света.

 
Индиански флейтист свири за дарения на жп гара в Ню Йорк.  

Музика в общността

Групи от изпълнители на индианска флейта се срещат на всеки месец или два. Тези групи са известни като флейтови кръгове.

Тези организации помагат на флейтовите кръгове в своята страна:

• WFS - Световно общество за флейта (САЩ)
• RNAFF Архивирано 2016-03-02 на Wayback Machine - Renaissance of the North American Flute (U.S.A.)
• JIFCA - Японска асоциация на индийските флейтисти (日本インディアンフルートサークル協会) (Япония)

 

Документални филми

• Песнопойци (1999, 48 мин.). Режисьор: Боб Херкулес. Продуцент: Дан Кинг. Лейк Форест, Илинойс: America's Flute Productions. Петима изтъкнати изпълнители на традиционни флейти - Том Маучати-Уеър, Сони Невакая, Р. Карлос Накай, Хоук Литълджон, Кевин Лок - разказват за своите индиански флейти и техните песни, както и за ролята на флейтата и нейната музика в техните племена.
• Пътуване до Сион (2008 г., 44 мин.). Документален филм на Тим Ромеро. Санта Мария, Калифорния: Solutions Plus. Филм за индианските флейтисти, които участват във фестивала за изкуство и флейта в каньона Сион, разположен в Спрингдейл, Юта, входната врата на националния парк Сион.