Напалмът е наименование за група запалими течности, които са били използвани във военни действия. По същество това е сгъстител, който при смесване с гориво (често желиран бензин) образува лепкав запалителен гел. Напалмът е разработен в САЩ по време на Втората световна война от екип химици от Харвард. Ръководител на екипа е Луис Фийзър. Името напалм идва от първоначално използваните съставки — копреципитирани алуминиеви соли на нафтенова и палмитинова киселина, добавяни, за да се постигне желиращият ефект.
Състав и разновидности
Съставът на напалма може да варира с времето и предназначението. Ранните формули са използвали естествени каучукови сгъстители, докато по-късни варианти са преминали към синтетични полимери. В съвременната употреба терминът често се свързва с т.нар. напалм-В, при който основни компоненти са бензол, полистирол и гориво (бензин или подобни въглеводороди). Тези формули придават на горивото висока вискозност и способност да залепва за повърхности и да гори продължително време. Поради опасността от злоупотреба и тежките човешки последици, детайлни технологични указания за производство не се дават в този преглед.
Историческо развитие
Проблемът при ранните запалителни течности (например при някои модели огнехвъргачките) е, че течността се разпръсква или изтича твърде лесно, което намалява обсега и ефективността. Смесите с желиращи вещества позволиха на огнехвъргачките да стрелят по-далеч и да бъдат по-ефективни. Напалмът предложи по-евтина и по-стабилна алтернатива на каучуковите сгъстители и бързо намира широко приложение през Втората световна война и в следващите въоръжени конфликти.
Въпреки че напалмът е изобретение от 20-и век, той е част от дълга история на запалителните устройства във войната; още в древността са използвани течни запалителни смеси (вж. Гръцки огън). По-късно, през Първата световна война, се появяват модерни варианти на огнехвъргачката, а през Втората световна война и след нея напалмът е част от арсенала на някои армии.
Военна употреба и ефекти
Напалмът се прилага в огнехвъргачки и в различни видове запалителни бомби от американските и съюзническите сили. Той е формулиран да гори с контролирана скорост и да остава прилепнал към повърхности, което увеличава разрушителната му сила върху сгради, горска маса и техника. Смесването на различни количества напалм и гориво позволява да се регулират вискозитетът и времето на горене в зависимост от предназначението.
Освен директното термично изгаряне, запалителните удари от напалм предизвикват и задушаване: пожарите изчерпват наличния кислород и генерират големи количества токсични газове, сред които е и въглероден оксид, който причинява отравяне и задушаване. Във Виетнамската война напалмът е използван и за разчистване на терени и зони за кацане на хеликоптери, което допълнително увеличи дебата за военната му употреба.
Правен и етичен статус
Използването на напалм и други запалителни оръжия предизвиква сериозна етична и правна дискусия. Международното право ограничава употребата на запалителни оръжия, особено срещу цивилни и в гъсто населени райони. Протокол III (1980) към Конвенцията за определени конвенционални оръжия въвежда забрани и ограничения за използването на запалителни средства срещу цивилни и срещу военни цели в райони с концентрация на гражданско население. Много държави и неправителствени организации призовават за по-строга регулация или пълен мораториум върху използването на такива оръжия поради неприемливите човешки страдания, които причиняват.
Здравни и екологични последици
Напалмът причинява тежки и често фатални изгаряния, дълбоки тъкани и усложнения от вдишани токсични газове. Медицинските последици включват както директни термични наранявания, така и увреждания от вдишване на дим и отравяне с въглероден оксид. Сред дългосрочните ефекти са белези, хронични респираторни проблеми и психологически травми.
Екологичното въздействие включва унищожаване на растителност, замърсяване на почви и водни басейни и трайно наличие на токсични остатъци, които затрудняват възстановяването на средата в засегнатите райони.
При инцидент с напалм е необходима незабавна медицинска помощ от специализирани екипи за изгаряния; лечението обикновено изисква болнични условия и продължителна рехабилитация.
Напалмът остава мощен символ на разрушението в модерните конфликти, като споменаите случаи и снимки от войните (например известната снимка от Виетнам) са допринесли за широката обществена критика и натиска за регулации. Днес употребата му е силно оспорвана и регулирана, а общественото мнение в много страни е насочено към ограничаване на подобни средства в арсеналите.




