Напалм

Употреба във военното дело

На 17 юли 1944 г. американски пилоти на P-38 хвърлят за първи път запалителни бомби напалм върху склад за гориво в Кутанс, близо до Сен Ло, Франция. Напалмовите бомби са използвани за първи път в Тихоокеанския театър по време на битката за Тиниан от авиатори на морската пехота. Употребата ѝ се усложнява от проблеми със смесването, разпалването и механизмите за освобождаване. През Втората световна война съюзническите сили бомбардират с напалм градове в Япония и го използват в бомби и огнехвъргачки в Германия и на контролираните от Япония острови. Използван е от гръцката армия срещу комунистически партизани по време на Гръцката гражданска война, от силите на ООН в Корея, от Мексико в края на 60-те години срещу партизани в Гереро и от САЩ по време на войната във Виетнам.

Най-известният метод за доставяне на напалм е чрез хвърляне на запалителни бомби от въздуха. По-малко известен метод са огнехвъргачките, използвани от бойната пехота. Огнехвъргачките използват по-рядка версия на същото гориво за унищожаване на оръдейни установки, бункери и пещерни скривалища. Американските морски пехотинци, сражаващи се на Гуадалканал, ги намират за много ефективни срещу японските позиции. Морските пехотинци използваха огъня както като оръжие за борба с жертвите, така и като психологическо оръжие. Мъжете изпитват естествен страх от огъня. Те откриват, че японските войници напускат позиции, в които са се сражавали до смърт срещу други оръжия. Военнопленниците потвърждават, че се страхуват от напалм повече от всяко друго оръжие, хвърлено срещу тях.

Напалмът се превръща в едно от предпочитаните оръжия по време на Корейската война. Пилотите, които се завръщат от военната зона, често отбелязват, че биха предпочели да пуснат няколко бензинови цистерни, пълни с напалм, отколкото каквото и да е друго оръжие - бомби, ракети или оръдия. Военновъздушните и военноморските сили на САЩ използват напалм с голям ефект срещу всякакви цели, включително войници, танкове, сгради и дори железопътни тунели. Деморализиращият ефект на напалма върху врага става очевиден, когато десетки севернокорейски войници започват да се предават пред прелитащите над тях самолети. Пилотите отбелязват, че са виждали оцелели вражески войници да размахват бели знамена при следващите прелитания след пускането на напалм. Пилотите съобщили по радиото на сухопътните войски и севернокорейците били заловени.

Напоследък напалм се използва по време на война от или срещу: Иран (1980-1988 г.), Израел (1967 г., 1982 г.), Нигерия (1969 г.), Бразилия (1972 г.), Египет (1973 г.), Кипър (1964 г., 1974 г.), Аржентина (1982 г.), Ирак (1980-1988 г., 1991 г., 2003 г. - ?), Сърбия (1994 г.), Турция (1963 г., 1974 г., 1997 г.), Ангола, САЩ.

В някои случаи напалмът обездвижва и убива жертвите си много бързо. Тези, които оцеляват, получават изгаряния до пета степен. Те увреждат части от кожата, които нямат рецептори за болка. Жертвите, които са получили изгаряния от 2-ра степен от разпръснат напалм, обаче изпитват значителна болка.

Филип Джоунс Грифитс описва използването му във Виетнам:

“

НАПАЛМ. Най-ефективното "противопехотно" оръжие, което се описва евфемистично като "непозната течност за готвене" от апологетите на американските военни методи. Те автоматично приписват всички случаи на напалм на битови инциденти, причинени от това, че хората са използвали бензин вместо керосин в готварските си печки. Керосинът е твърде скъп за селяните, които обикновено използват дървени въглища за готвене. Единствената "течност за готвене", която те познават, е много "непозната" - тя се доставя през покривите им от американски самолети.

”

"Напалмът е най-ужасната болка, която можете да си представите", казва Фан Тхị Ким Фук, оцелял от бомбардировките с напалм, познат от известна снимка от войната във Виетнам. "Водата кипи при 100 градуса по Целзий. Напалмът генерира температура от 800 до 1200 градуса по Целзий."

Фук получава изгаряния от трета степен на половината си тяло и не се очаква да оживее. Но благодарение на помощта на южновиетнамския фотограф Ник Ут и след като преживява 14-месечен болничен престой и 17 операции, тя се превръща в открит активист за мир.

Международното право не забранява употребата на напалм или други запалителни вещества срещу военни цели, но употребата им срещу цивилно население е забранена от Конвенцията на ООН за нехуманните оръжия (често наричана КХО) през 1981 г. Протокол III към КХО ограничава използването на запалителни оръжия (не само напалм), но редица държави не са се присъединили към всички протоколи на КХО. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) държавите се считат за страни по конвенцията, която влезе в сила като международно право през декември 1983 г., ако са ратифицирали поне два от петте протокола. Съединенитещати, например, са страна по ККО, но не са подписали Протокол III.

В репортажи на Sydney Morning Herald се посочва, че американските сили са използвали напалм по време на войната в Ирак. Министерството на отбраната на САЩ отрича това. През август 2003 г. в. "Сан Диего Юниън Трибюн" съобщи, че пилотите на американската морска пехота и техните командири са потвърдили използването на запалителни бомби "Марк 77" по иракските републикански гвардейци в началото на бойните действия. Официалното отричане на употребата на "напалм" обаче беше неискрено, тъй като бомбата Mk 77, която в момента е на въоръжение, Mk 77 Mod 5, не използва истински напалм (напр. напалм-B). Последната американска бомба, която използва истински напалм, е Mark 77 Mod 4, последните от които са унищожени през март 2001 г. Сега използваното вещество е различна запалителна смес. То е достатъчно аналогично по своя ефект, така че все още е спорно запалително вещество и все още може да бъде наричано разговорно "напалм".

"Напалмирахме и двата подхода към моста", казва полковник Рандолф Алес в скорошно интервю. "За съжаление, там имаше хора, защото можеше да ги видиш на видеото от пилотската кабина." (...) "Те бяха иракски войници там. Това не е кой знае какъв начин да умреш", добави той. (...) Генералите обичат напалм. ... Той има голям психологически ефект". - Сан Диего Юнион-Трибюн, август 2003 г.

В тези бомби всъщност не е имало напалм. Напалм-В (супернапалм), използван във Виетнам, е бил на бензинова основа. Огнените бомби Mk-77, използвани в Персийския залив, са били на керосинова основа. Въпреки това по своето действие течността наподобява напалм.

Рецепти за приготвяне на подобни на напалм вещества могат да се намерят в интернет. Много често в рецептите се казва, че ще се направи гъсто вещество с помощта на бензин, със сапун или полистирол като сгъстител. Неопитните хора, които следват тези инструкции, обаче често боравят с веществото неправилно и предизвикват инциденти. Освен това изработването на запалителни устройства е незаконно в много страни.

Речен катер на американските военноморски сили "Браунуотър", който изстрелва горяща смес от напалм от огнехвъргачка във Виетнам


Самолет IAI Kfir на еквадорските военновъздушни сили хвърля напалм на целеви полигон по време на съвместното учение на САЩ и Еквадор BLUE HORIZON.

Състав

Напалмът обикновено е смес от бензин с подходящи сгъстители. Най-ранните сгъстители са били сапуни, алуминиеви и магнезиеви палмитати и стеарати. В зависимост от количеството на добавения сгъстител, полученият вискозитет може да варира между сиропирана течност и гъст гумен гел. Съдържанието на дълги въглеводородни вериги прави материала силно хидрофобен (устойчив на намокряне с вода), което го прави по-труден за гасене. Сгъстеното гориво също така се отблъсква по-добре от повърхности, което го прави по-полезно за операции в градски терен.

Съществуват два вида напалм: на маслена основа със сгъстител от алуминиев сапун и на маслена основа с полимерен сгъстител ("напалм-В").

Военните в САЩ използват три вида сгъстители: M1, M2 и M4.

• Уплътнителят М1 (Mil-t-589a), химически смес от 25% масови части на алуминиев нафтенат, 25% алуминиев олеат и 50% алуминиев лаурат (или, според други източници, алуминиев стеарат сапун), е силно хигроскопичен едър прах с цвят на кафяво. Тъй като водното съдържание влошава качеството на напалма, сгъстителят от частично използвани отворени контейнери не трябва да се използва по-късно. Вече не се поддържа в инвентара на американската армия, тъй като е заменен с М4.
• Уплътнителят M2 (Mil-t-0903025b) е белезникав прах, подобен на M1, с добавен деволатилизиран силициев диоксид и антислепващ агент.
• Съединението за сгъстяване на горивото за пламък M4 (Mil-t-50009a), хидроксил алуминиев бис(2-етилхексаноат) с противослепващ агент, представлява фин бял прах. То е по-малко хигроскопично от М1 и отворените контейнери могат да бъдат запечатани и използвани в рамките на един ден. За постигане на същия ефект е необходимо около половината от количеството на М4 в сравнение с М1.

По-късният вариант, напалм-В, наричан още "супернапалм", представлява смес от нискооктанов бензин с бензол и полистирол. Използван е по време на войната във Виетнам. За разлика от обикновения напалм, който гори само 15-30 секунди, напалм В гори до 10 минути с по-малко огнени кълба. Освен това се задържа по-добре върху повърхности и предлага по-добър разрушителен ефект. Не е толкова лесен за запалване. Това намалява броя на злополуките, причинени от пушенето на войниците. Когато гори, той развива характерна миризма.

От началото на 90-те години на миналия век в различни уебсайтове, сред които и The Anarchist Cookbook, се рекламират рецепти за домашно приготвен напалм. Тези рецепти съдържаха предимно равни части бензин и стиропор. Тази смес много наподобява тази на напалм-В, но в нея липсва процент бензол.

Напалмът достига температура на изгаряне от около 1200 °C (2200 °F). Могат да се добавят и други добавки, напр. алуминий или магнезий на прах, или бял фосфор.

В началото на 50-те години на миналия век Норвегия разработва свой собствен напалм, базиран на мастни киселини в китовото масло. Причината за тази разработка е, че произвежданият в САЩ сгъстител се представя доста слабо в студения норвежки климат. Продуктът е известен като Northick II.

Напалмови бомби се взривяват, след като са пуснати от самолет F-4E Phantom II на Военновъздушните сили на Република Корея по време на учение с бойна стрелба.

В популярната култура

Самият напалм става добре известен на американската общественост след използването му във войната във Виетнам. Оттогава той е споменаван многократно в медиите и изкуството. Това обобщение няма за цел да бъде изчерпателно.

• Във филма "Апокалипсис сега" пилотът на щурмови хеликоптер полковник Килгор (Робърт Дювал) прочуто заявява: "Обичам миризмата на напалм сутрин... Мирише на... победа."
• В американския вестникарски комикс "Калвин и Хобс" любимият комиксов супергерой на Калвин (и герой, в който иска да се превърне) е капитан Напалм. За да се добави ирония (особено ако се вземе предвид използването на напалм в "Апокалипсис сега"), слоганът на Капитан Напалм е "Защитник на американския начин".
• Във филма "Офицер и джентълмен" сержант Фоли (Луис Госет-младши) води марш с бърза крачка с припев: "И напалмът се лепи на децата!" - истински призив на военновъздушните сили на САЩ по онова време.
• В списъка на Скипи точка 58 е ""Напалмът се лепи на деца" не е мотивационна фраза.
• Във филма "Боен клуб" сценаристите първоначално са искали да накарат Тайлър Дърдън (в ролята Брад Пит) да изрецитира работеща рецепта за напалм. След като обаче продуцентите се запознават с въпросите за безопасността, те заменят репликите му с фалшива рецепта, в която се твърди, че тя е от равни части бензин и концентрат от портокалов сок. Противно на общоприетото схващане, оригиналните рецепти в книгата "Боен клуб" също са променени от нейния издател. В променените рецепти от книгата се твърди, че освен портокалов сок ще подейства и смесването на равни части бензин и диетична кола или сгъстяването на бензин с котешка тоалетна.
• В японския филм за кайджу "Годзила срещу Мегалон" от 1973 г. врагът Мегалон е показан като способен да плюе напалмови бомби, които се взривяват при контакт.
• Има една метъл група, наречена Napalm Death.

Свързани страници

• Огнена фуга
• Phan Thị Kim Phúc