Сапун: какво е, как се прави, видове и история

Всичко за сапуна: химия, производство, видове и вековна история — рецепти, домашно приготвяне и съвети за почистване и грижа за кожата.

Сапунът е химично съединение, получено при реакцията на алкална основа (обикновено натриев или калиев хидроксид) с мастна киселина. Сапуните са метални соли на мастни киселини с дълга верига. Когато се смесват с вода по време на къпане или миене, те помагат на хората и дрехите да се почистват, като намаляват възможността мръсотията и мазнините да попаднат върху кожата или тъканта. Сапуните се произвеждат от животински мазнини или растителни масла. Производството на сапун се състои от два основни етапа. Те се наричат сапунизиране и изсоляване на сапуна. Някои хора обичат да си правят сами сапун.

Сапунът се почиства много добре в мека вода. Той не е токсичен за водните организми. Може да се разгражда от бактериите. Въпреки това е слабо разтворим във вода, затова не се използва често в перални машини. Той не работи добре в твърда вода. Не може да се използва в силно киселинни разтвори. Леките сапуни за ръце са достатъчно основни, за да отстранят нежеланите кожни мазнини. За други форми на масла, сапунът за миене на съдове е достатъчно силен, за да отстрани почти всички форми на масла, без да уврежда петролни продукти, като например пластмаси. Той не уврежда и кожата.

Сапунът се произвежда по много начини. Човечеството е използвало подобни на сапун неща в продължение на хиляди години. Най-ранните сведения за производството на сапуноподобни материали датират от около 2800 г. пр.н.е. в Древен Вавилон. На вавилонска глинена плочка около 2200 г. пр.н.е. е записана рецепта за сапун, състояща се от вода, алкали и касия.

Папирусът на Еберс (Египет, 1550 г. пр.н.е.) предполага, че древните египтяни са се къпали често и са използвали животински и растителни масла с алкални соли, за да получат субстанция, подобна на сапун. В египетските документи се казва, че сапуноподобното вещество се е използвало при приготвянето на вълна за тъкане.

Какво представлява сапунът (по-подробно)

В химичен смисъл сапунът е резултат от реакция, наречена сапунизиране — разлагане на триглицериди (мазнини и масла) чрез действието на силна основа (NaOH или KOH), при което се образуват глицерол и солите на мастните киселини. Сапунните молекули имат двояка природа: едната им част (хидрофобната) се свързва с мазните замърсявания, а другата (хидрофилната) с вода, което позволява отделянето и измиването на мръсотията.

Видове сапуни

• Твърд (бар) сапун — най-разпространен за лична хигиена; обикновено на натриева сол (Na+).
• Течен сапун — често на калиева основа (K+), формулиран така че да има по-мека консистенция; индустриално съдържа и добавки (консерванти, емулгатори).
• Глицеринов сапун — прозрачен, по-мек, с овлажняващи свойства благодарение на глицерола.
• Сапуни „по старинна рецепта“ (например маслинов сапун/Кастилия, аленски сапун от Алепо, марсилски сапун) — отличават се с определени масла и методи на производство.
• Синтетични препарати (детергенти и syndet) — макар да изпълняват подобни функции, химически не са традиционни сапуни; работят по-добре във твърда вода и при ниски температури.

Основни методи на производство

• Студен (cold process) — масла и разтвор на NaOH/KOH се смесват и се оставят да протече сапунизиране. След втвърдяване сапунът отлежава (curing) няколко седмици.
• Горещ (hot process) — сместа се загрява, за да се ускори реакцията; времето за втвърдяване е по-кратко, но текстурата е по-груба.
• Индустриален непрекъснат процес — за масово производство; включва реактори, изолиране на глицерола, изсоляване (премахване на излишния луга) и формоване.
• Специални обработки — добавяне на овлажнители, аромати, оцветители, ексфолиращи частици или лекарствени вещества (например антисептици).

Практически свойства и употреби

Сапунът е ефективен почистващ агент в мека вода; във твърда вода (с високо съдържание на калций и магнезий) той образува „калциеви“ или „магнезиеви“ утайки (scum), които намаляват неговата почистваща способност. Поради своята природна структура, традиционният сапун е лесно биодеградиращ и не натрупва токсични продукти в природата колкото някои синтетични детергенти.

Употреби:

• Лична хигиена — къпане, миене на ръце.
• Пране на текстил (особено при мека вода или при сапуни, специално формулирани за целта).
• Миещи средства за съдове и повърхности.
• Козметични приложения — ръчно изработени сапуни с добавки за кожа.
• Други — направа на пяна за бръснене, отстраняване на петна, употреби в градинарството (леко инсектицидно действие при някои смеси).

Здравни и екологични аспекти

Повечето традиционни сапуни са биоразградими и не са силно токсични за водните организми при ниски концентрации. Въпреки това:

• Някои добавки (аромати, оцветители, антимикробни вещества като триклозан) могат да имат неблагоприятно въздействие върху околната среда или да раздразнят кожата.
• Сапунът има алкално pH — това може да изсуши чувствителната кожа при честa употреба; глицериновите и овлажняващите добавки намаляват този ефект.
• При твърда вода функционира по-лошо — това е причината индустриалните детергенти да са предпочитани в пералните и при миене на съдове.

Разлика между сапуни и синтетични детергенти

Сапуните са солите на мастни киселини, а синтетичните детергенти (surfactants) са химически произведени повърхностно-активни вещества, които често работят по-добре във всякаква вода, са по-стабилни при ниски температури и по-малко чувствителни към калциеви/магнезиеви йони. В ежедневието потребителят избира според нуждите: традиционен сапун за ръце и тяло, синтетични препарати за пералня и миялна машина.

Кратка историческа справка (допълнение)

Освен вавилонските и египетските сведения, древните гърци и римляни също използвали сапуноподобни вещества — римляните комбинирали пепел с животински мазнини за почистване и обработка на платове. През Средновековието производството на сапун става занаятчийско изкуство в Средиземноморието. В Източните градове, като Алепо, се развиват традиции за сапуни от лаврово масло и маслиново масло; в Западна Европа популярни са марсилският и кастилският сапун.

Индустриализацията през 18–19 век и откритията в химията (например производство на сода каустик и каталитични процеси) позволяват масово производство и по-евтини продукти. През 20-ти век в употреба навлизат синтетични детергенти, особено следователно при съвременните изисквания за пране и миене.

Как да си направите сапун вкъщи (основни бележки)

Ръчното приготвяне на сапун е хоби и занаят, но изисква внимание и безопасност:

• Работете с предпазни очила и ръкавици — NaOH (лугата) е корозивна.
• Измервайте точно съставките и следвайте рецепта, която изчислява количеството на каустика спрямо използваните масла (сапуните, които са правилно претеглени, не оставят излишен каустик в крайната бързо).
• Отлежаващият период (curing) от няколко седмици е важен за втвърдяване и неутрализиране на реакцията.
• Добавки: етерични масла за аромат, овлажнители като глицерол, натурални багрила и т.н.

Съхранение и грижа

Съхранявайте сапуна на сухо и проветриво място; бар сапун върху сапунерка с отвори изсъхва по-бързо и издържа по-дълго. За маслообразни сапуни или такива с високо съдържание на глицерин е добре да се пазят от излишна влага, за да не омекнат.

Това са основните факти за сапуна — неговата химия, разнообразие, производство, история и практически съвети. Ако желаете, мога да добавя конкретни рецепти (студен/горещ процес), да опиша как да изчислите необходимото количество каустик спрямо избраното масло, или да дам примери за популярни традиционни рецепти (Марсилия, Кастилия, Алепо).

Въпроси и отговори

В: Какво е сапун?

В: От какво се произвеждат сапуните?

В: Кои са двете основни стъпки при производството на сапун?

В: Работи ли добре сапунът в твърда вода?

Въпрос: Достатъчно силен ли е сапунът за миене на съдове, за да отстрани почти всички форми на масла, без да уврежда петролни продукти като пластмасите?

Въпрос: Откога човечеството използва сапунени вещества за почистване?

Търсене по буква