Мигрената е неврологично заболяване, което обикновено причинява бурно, пулсиращо главоболие, най-често от едната страна на главата. Болката може да е много силна и да затруднява ежедневните дейности. Въпреки че при повечето хора мигрената се проявява с главоболие, има и форми, при които главоболието отсъства, но се появяват други характерни симптоми.

Симптоми

Типичните признаци и симптоми на мигрена включват:

  • Силно, пулсиращо или пронизващо главоболие, обикновено от едната страна.
  • Гадене и/или повръщане.
  • Силна чувствителност към светлина (фотофобия) и шум (фонофобия).
  • Замъглено зрение или други зрителни нарушения при т.нар. "аура".
  • Промени в други сетива — например усещане за странни миризми или вкусове.
  • Приблизителна продължителност на пристъпа: между четири и 72 часа при липса на лечение или при неефективно лечение.

Видове мигрена

Мигрените се класифицират според честотата и наличието на аура:

  • Епизодична мигрена (ЕМ) — по-малко от 15 дни с главоболие месечно.
  • Хронична мигрена (ХМ) — 15 или повече дни с главоболие месечно; често това е резултат от продължително влошаване на епизодична форма, понякога свързано и с прекомерна употреба на обезболяващи (medication overuse headache).
  • Мигрена с аура — предхождана или съпътствана от неврологични симптоми (зрителни, сетивни, речеви), които обикновено са временни.
  • Мигрена без аура — липсват преходните неврологични нарушения преди или по време на главоболието.

Причини и ролята на CGRP

Точната причина за мигрената не е напълно изяснена, но науката идентифицира няколко ключови механизма. Един от важните фактори е белтък, наречен CGRP (пептид, свързан с гена на калцитонина). CGRP е протеин, който се освобождава в нервната система и играе роля в предаването на болковите сигнали и в създаването на локално възпаление. Когато CGRP се повиши, той може да предизвика възпалителни промени в менингите — обвивката около мозъка — и да доведе до мигренозен пристъп.

Отключващи фактори и рискови фактори

Има множество фактори, които могат да повишат вероятността от появата на мигрена или да отключат пристъп:

  • Пол и наследственост: Да си жена е рисков фактор, а наличието на членове на семейството с мигрена увеличава риска.
  • Хормонални промени: Много жени отбелязват влошаване при колебания в нивата на естроген — например преди или по време на менструация, при бременност или менопауза.
  • Умора, стрес и нарушен сън.
  • Храни и напитки: определени храни, алкохол (особено червено вино), дехидратация и пропускане на хранене.
  • Сензорни предизвикатели: ярка или мигаща светлина, силни миризми, силни звуци.
  • Медикаменти: някои лекарства и прекомерната употреба на болкоуспокояващи могат да влошат или поддържат хронично главоболие.

Има и други рискови фактори — рискови фактори за развитие или влошаване на мигрена — които е добре да обсъдите с лекар.

Диагноза

Диагнозата на мигрена се поставя предимно на базата на подробно анамнестично изследване: описание на болката, наличието на гадене, фото/фонофобия, аура, честота и продължителност на пристъпите. Воденето на дневник за главоболието помага да се разпознаят тригерите и да се проследи ефектът от лечението. Неврообразна диагностика (напр. КТ или ЯМР) не се прави рутинно, а само при наличието на "червени флагове" — внезапно много силно главоболие, неврологични дефицити, треска, менингеални симптоми или промяна в характеристиките на болката.

Лечение и превенция

Лечението на мигрена включва остри (за прекъсване на пристъп) и превантивни (за намаляване на честотата и тежестта) подходи:

  • Остра терапия: нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС), специфични аналгетици, триптани за умерена до тежка мигрена и противорвотни средства при гадене. Важно е да се използват подходящи дози и да се избягва прекомерната употреба на болкоуспокояващи, която може да доведе до хронифициране.
  • Превантивна терапия: при честа или тежка мигрена лекарят може да предложи лекарства за предотвратяване — бета-блокери, антиконвулсанти, някои антидепресанти и други.
  • Терапии, насочени срещу CGRP: в последните години са разработени медикаменти, които блокират CGRP или неговия рецептор. Те включват моноклонални антитела и по-малки молекули (наричани понякога "CGRP антагонисти" или "gepants"), които могат да се използват както за профилактика, така и за лечение при определени пациенти.
  • Немеdикаментозни мерки: поведенчески техники (релаксация, когнитивно-поведенческа терапия), биофийдбек, редовен сън, хидратация, здравословно хранене, редовна физическа активност и избягване на известните тригери често помагат за намаляване на пристъпите.

Изборът на лечение трябва да бъде индивидуализиран и обсъден с невролог или общопрактикуващ лекар.

Влияние и тежест

Световната здравна организация твърди, че мигренозното главоболие е най-скъпоструващият мозъчен проблем за лечение и инвалидност в Европейския съюз и САЩ. Мигрената засяга милиони хора по света и има значително въздействие върху трудоспособността, качеството на живот и социалното функциониране.

Кога да потърсите спешна помощ

Потърсете незабавно медицинска помощ, ако:

  • главоболието настъпва внезапно и е изключително силно (т.нар. "гръмоподобно" или thunderclap headache);
  • има висока температура, вратна скованост, промени в съзнанието или други неврологични дефицити (затруднена реч, слабост, загуба на зрение);
  • главоболието е различно от обичайните мигренозни пристъпи или се влошава бързо;
  • приемате лекарства и се появяват необичайни странични ефекти.

Ако имате чести или влошаващи се мигренозни пристъпи, консултация със специалист по главоболие или невролог може да помогне за поставянето на точна диагноза и за избора на най-подходящо лечение.