Медлар (Mespilus germanica) — описание, разпространение и употреба

Медуница/медлар (Mespilus germanica) — пълно описание, разпространение и употреба: история, отглеждане, хранителни свойства и рецепти за сладки и полезни плодове.

Медуницата е дърво и името на плода на това дърво. Латинското му име е Mespilus germanica — оттук идва и народното наименование „немски медлар“, макар че растението всъщност не произхожда от Германия. Видът е родом от Близкия изток и Югоизточна Европа, а римляните са го пренесли на север и така го запознали с останалата част от Европа. В близост до Каспийско море хората са отглеждали медуницата преди около три хиляди години. В Гърция тя е дошла около 700 г. пр.н.е., а в Рим - около 200 г. пр.н.е. През римската епоха и Средновековието тя е била важно овощно растение. Но към 1600-1700 г. хората започват да консумират други плодове и култивирането ѝ намалява; днес медуницата се среща рядко в съвременните градини и овощни насаждения, но продължава да бъде отглеждана на отделни места заради особените си плодове и историческата си стойност.

Описание

Медуницата предпочита топло лято и мека (не много студена) зима и обича да расте на слънчеви и сухи места. На подходящи почви и в благоприятни климатични условия растението може да достигне до осем метра височина, но обикновено остава като по-ниско дърво или голям храст. Медуницата е листопадна: листата ѝ сменят цвета си през годината. Живее обикновено между тридесет и петдесет години, което е относително кратък живот за дървесен вид.

Листата на медуницата са тъмнозелени, продълговати — до около петнадесет сантиметра дължина и около три сантиметра ширина. Растението цъфти в края на пролетта: цветовете са бели и едри, привличат пчели и други опрашители. Червено-кафявите плодове приличат на миниатюрни ябълки (формират се като отворени поми с характерния „звезден“ каликс в края) и обикновено достигат два до три сантиметра, понякога и повече. Те са много твърди и кисели и стегнати при бързата им реколта; годни за консумация стават след процес на омекване — при естествено подмръзване или след съзнателно съхранение и „позряване“ (т.нар. bletting), когато плодовете омекват, потъмняват и развиват по-сладък и характерно ароматен вкус.

Разпространение и отглеждане

Медуницата е адаптирана към умерено континентален климат и се среща в диво или полу-култивирано състояние в районите на Малка Азия, Кавказ, Иран и части от Балканите. В култура се отговаря добре на добре дренирани, варовити почви и търпи известна сухоустойчивост. Засажда се на слънчеви места; в по-хладни или влажни райони дава по-слаба реколта и е по-податлива на болести.

Размножава се чрез семена (семената изискват стратификация и покълват бавно) или чрез присаждане върху подходящи подложки — така се запазяват избрани сортови качества. За да се получат по-качествени и по-едри плодове, често се прилагат подрезки и оформяне на короната. Отглеждането изисква минимално торене и умерено поливане; при влажни условия има риск от гъбни заболявания и бактериални инфекции (например fire blight при други розоцветни), затова се обръща внимание на проветривостта и растителната защита.

Употреба

Плодовете на медуницата се консумират основно след омекване — естествено при първите мразове или след съхранение на тъмно и прохладно място, докато станат меки и сладки. Тогава месестата част има аромат, който напомня на ябълка, круша и канела с лека киселинност. Медуницата се използва за приготвяне на домашни конфитюри, желета, компоти и ликьори. В някои региони плодът се яде суров след „позряване“, а в други се обработва топлинно.

Освен кулинарна стойност, медуницата е използвана и в народната медицина заради съдържанието на танини и органични киселини — прилага се като средство срещу диария и за общо тонизиране, но съвременни научни доказателства са ограничени и не заместват лекарска консултация. Дървесината е твърда и може да се използва за малки дърводелски работи или като декоративно дърво в алейни и градински посадки.

Културно и историческо значение

Медуницата е била важна част от овощните градини на древните гърци и римляни; в средновековните градини често се е отглеждала заради плодовете и лечебните си свойства. Днес тя има предимно носталгична и любителска стойност — интересът към нея расте сред ентусиастите за традиционни и старинни овощни видове.

Бележка: в българския език името "медуница" понякога се използва и за други растения (например Pulmonaria), затова в ботанични и овощарски текстове по-точно се употребява „медлар“ или латинското име Mespilus germanica.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е латинското наименование на дървото медянка?

В: Откъде са го взели римляните?

В: Преди колко време хората са започнали да отглеждат медянка край Каспийско море?

Въпрос: Кога се появява в Гърция и Рим?

В: От какъв климат се нуждае едно дърво, за да расте добре?

В: Колко високо може да стане едно дърво при идеални условия?

В: Как изглеждат плодовете, когато са узрели?

Търсене по буква