Изкуствена деформация на черепа (сплескване): причини, методи и история

Изкуствената деформация на черепа, известна още като сплескване на главата или връзване на главата, е когато черепът на човек се променя завинаги и то умишлено. Това се прави, като се променя начинът, по който расте черепът на детето, чрез прилагане на сила върху черепа. За целта могат да се използват плоски, дълги и кръгли форми. Извършва се върху малки деца. Това е така, защото по това време черепът се оформя по-лесно. Обикновено формата, която ще се използва за промяна на черепа, се прикрепя около месец след раждането на бебето. След това тя остава за около шест месеца.

Тази практика се използва най-често в местните общества в Северна и Южна Америка, но има примери и от Азия и Европа. Тулузната деформация се е получавала при увиване на главата на новороденото, възможно за да се предпази от увреждане. В предмодерните общества практиката е била изненадващо разпространена. В повечето случаи причините за тази практика не са известни.

Как се извършва и кога

Процедурата включва прилагане на постоянен, но контролиращ натиск върху определени части от бебешкия череп по време на първите месеци от живота, когато костите и шевовете са гъвкави. Най-често използваните методи са:

• Притискане между две плоски дъски (табуларен метод).
• Използване на овални или кръгли форми и превръзки за удължаване (елонгиращ или конусообразен метод).
• Увиване на главата или поставяне в специфични люлки и носилки (ануларни/пръстеновидни техники и традиционни люлечни системи).

Времето на започване и продължителността варират: обикновено оформянето започва в първите седмици до един-два месеца след раждането и продължава няколко месеца до 1–2 години, в зависимост от желаната форма и местните практики. В оригиналния текст е посочено, че формата често се поставя около месец след раждането и се оставя за около шест месеца, но в различни култури могат да се прилагат и по-дълги периоди.

Основни видове деформации

• Плоска (табуларна) — челото или тилната част се изглаждат, получава се плоска предна или задна повърхност.
• Елонгирана (конусообразна) — черепът се удължава нагоре или назад и придобива по-остър, продълговат профил.
• Ануларна (пръстеновидна) — използват се превръзки, които оформят по-равномерен, стеснен профил около цялата глава.

Културни причини и смисъл

Мотивите зад тази практика са различни в различните общества и често включват комбинация от социални, естетически и практични причини:

• Статус и идентичност — форма на тялото, която маркира принадлежност към елитен слой или определена група.
• Красота и естетика — желана форма, свързвана с идеали за красота в общността.
• Ритуално или религиозно значение — свързване с митологични образи, предци или божествени представи.
• Практически мотиви — например адаптиране към носилки или люлки; в някои случаи се смятало, че специфична форма предпазва от наранявания (както е споменато при Тулузната деформация).

Историческо разпространение и примери

Практиката е документирана от много места по света. В археологическите находки се откриват деформирани черепи в гробища от древни цивилизации в Южна и Централна Америка (напр. култури в Андите и мезоамериканските народи), както и примери в части от Азия и Европа. В някои региони (напр. Paracas в Перу) се намират много добре запазени погребения с ясно изразена елонгирана форма на черепа.

Възможни последици за здравето

Изкуственото оформяне променя формата на костите на черепа, но повечето научни изследвания показват, че при правилно извършена практика не се наблюдават универсални и тежки неврологични увреждания. Въпреки това могат да се появят:

• локални промени в черепната форма и симетрия;
• в редки случаи — проблеми със срастване на шевовете или локален натиск, който изисква медицинско проследяване;
• възможни промени в разположението на зъбите и челюстта, ако деформацията е значителна и продължителна.

Тези ефекти варират и съвременната медицина препоръчва наблюдение, ако има притеснения за развитието на детето.

Археология, наука и етика

Археолозите и антрополозите използват остеологичен анализ, морфометрия и образна диагностика (CT, 3D сканиране), за да изучават тези практики, да датират и да интерпретират социалния им контекст. Съвременните изследвания предоставят информация за възрастта на започване, техниката и социалното значение.

Питателна тема е и етичната страна: експонирането и изследването на човешки останки с такава модификация изисква уважение към културните ценности и към наследството на общностите, от които произхождат находките.

Съвременен статус

В повечето части на света практиката е прекратила с модернизацията и промяната на естетическите критерии. Днес тя остава предмет на исторически и антропологични изследвания и понякога предизвиква обществен интерес като пример за културно оформяне на човешкото тяло.

Кратко обобщение: Изкуствената деформация на черепа е исторически широко разпространена и културно мотивирана практика, извършвана върху кърмачета чрез различни техники. Формите, причините и последиците варират според време и място; съвременната наука изучава този феномен главно чрез археологически и антропологични методи, като обръща внимание и на етичните аспекти при работа с човешки останки.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява изкуствената черепна деформация?

В: Как се извършва изкуствената черепна деформация?

Въпрос: Кога се използва формата за промяна на черепа, прикрепена към бебето?

В: Колко дълго формата, използвана при изкуствената деформация на черепа, остава на главата на бебето?

В: Къде най-често се използва изкуствената черепна деформация?

В: Какво представлява деформацията на Тулуза?

В: Защо в предмодерните общества се е практикувала изкуствена черепна деформация?

Търсене по буква