Australopithecus anamensis: ранен хоминин от Туркана — характеристики и находки

Australopithecus anamensis е вид Australopithecus, описан като един от най-ранните известни хоминини. Първият вкаменен екземпляр от вида — единична кост на ръката — е открит през 1965 г. от изследователски екип на Харвардския университет в плиоценски пластове в района на Канапои на източното езеро Туркана. По онова време екземплярът е условно причислен към австралопитека и е датиран на около четири милиона години. Малко допълнителна информация е открита до 1987 г., когато канадският археолог Алън Мортън (с полевата школа "Кооби Фора" към Харвардския университет) открива фрагменти от екземпляр, стърчащи от частично ерозирал склон на хълм източно от залива Алиа, близо до езерото Туркана, Кения.

Шест години по-късно роденият в Лондон кенийски палеоантрополог Мийв Лики и археологът Алън Уокър правят разкопки в залива Алиа и откриват още няколко фрагмента от хоминида, включително една пълна кост на долната челюст, която много прилича на тази на обикновеното шимпанзе (Pan troglodytes), но чиито зъби са много по-близки до човешките. През 1995 г. Мийв Лики и нейните сътрудници, като отбелязват разликите между Australopithecus afarensis и новите находки, ги причисляват към нов вид - A. anamensis, чието име произлиза от думата anam на турканската народност, която означава "езеро".

Открития и възраст

Australopithecus anamensis е датиран приблизително между 4,2 и 3,9 милиона години преди настоящето. Откритията са концентрирани основно в района на езеро Туркана (Кения), включително Канапои и залива Алиа (Allia Bay), но има фрагменти и от други близки местности. Датировката се основава на геоложки контексти и радиометрични методи, прилагани към вулканични слоеве в тези находищни пластове.

Анатомични характеристики

• Челюст и зъби: Долната челюст на A. anamensis показва смес от примитивни и усъвършенствани признаци — формата ѝ напомня тази на шимпанзето, но зъбите, особено моларите, са с по-дебела емайлова пласт и по-човекообразна морфология. Канините са относително големи, но износването им и редът на заместването подсказват различия от по-древните примати.
• Кости на крайниците: Някои намерени части от подбедрица (тибия) и други дълги кости показват адаптации към двукрако ходене — характерни за хоминините. Формата на ставните повърхности и стъпалните характеристики подсказват, че A. anamensis е бил способен на изправен, двукрак поход, макар и вероятно с комбинирано дървесно поведение.
• Комбинирани черти: Видът представлява морфологичен „микс“ — запазени примитивни черти в лицевия скелет съчетани с по-напреднали характеристики в зъбите и долните крайници. Тази комбинация е ключова за разбирането на ранната еволюция на човешката линия.

Околна среда и поведение

Фосилните находки и палеоекологичните реконструкции показват, че A. anamensis е обитал в мозайка от местообитания — речни корита, езерни брегове и участъци с открити треви, примесени с разредена дървесна растителност. Такава среда би позволявала както движение по земя (двукрако ходене), така и използване на дърветата за почивка или бягане от хищници.

Значение за човешката еволюция

Australopithecus anamensis е важен заради това, че представлява един от най-ранните добре документирани представители на род Australopithecus. Наличието на доказателства за двукракост при вид с частично примитивен черепно-лицев облик подкрепя идеята, че походката на два крака се е развила преди пълната модификация на лицевия скелет и зъбите към по-хомининни форми. Някои изследователи разглеждат A. anamensis като възможен родоначалник или близък предшественик на A. afarensis, но връзките и пълната филогенеза остават предмет на научни обсъждания и бъдещи находки.

Научни дискусии

Има активни дебати относно таксономичните граници между ранните представители на Australopithecus, включително дали наблюдаваните разлики отразяват отделни видове или вариация в рамките на една развиваща се линия. Нови открития и по-прецизни анализи на морфологията и датировките продължават да уточняват ролята на A. anamensis в картата на човешката еволюция.

Като цяло, находките от Канапои и Алиа добавят ценна информация за ранните етапи на хомининната еволюция, показвайки какмикс от адаптации към наземен двукрак ход и по-древни черти, наследени от общия предшественик с други африкански примати.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Australopithecus anamensis?

В: Кога е открит първият вкаменен екземпляр от вида?

В: Кой откри допълнителни фрагменти от хоминид в залива Алиа, близо до езерото Туркана, Кения?

Въпрос: Какво откриват Мийв Лики и Алън Уокър, когато правят разкопки на обекта в залива Алия?

Въпрос: През коя година тези вкаменелости са причислени към A. anamensis?

В: Откъде идва името на A. anamensis?

Търсене по буква