Връзването на краката
Връзването на краката е стар китайски обичай, при който краката на момичетата се увиват с плат, за да не растат с възрастта. Според някои китайски легенди хората започнали да връзват женските крака още при династията Шан (1700-1027 г. пр. Хр.). В писмените извори обаче се казва, че връзването на краката е започнало в двора на династия Сун (960-1279 г.). То продължава до началото на XX в., когато е забранено от Китайската народна република.
Обвързването на краката е било признак за социален статус. Ако краката на жената са вързани, това е знак, че тя е жена от по-висша класа, която не трябва да работи тежка работа. Въпреки това връзването на краката бавно се разпространява сред по-ниските класи, които искат да се опитат да получат по-висок социален статус. През XVII в. китайските момичета от всички социални слоеве са били с вързани крака.
Някои хора смятат, че китайските жени са били принуждавани да връзват краката си, за да помагат на съпрузите си да изпитват сексуално удоволствие. Някои хора също така смятат, че връзването на краката е обидно за жените. Други хора обаче твърдят, че това мнение е предубедено спрямо китайската култура в полза на съвременните западни стандарти.
При връзването на краката обикновено се опитват да направят краката дълги най-много около 3 инча (7,6 см). Понякога се правеха някои драстични неща, за да се постигне това. Поради това жените, на които са връзвали краката, обикновено са били с увреждания до края на живота си. Физическите последици (или резултати) от връзването на краката са останали в китайското общество до неотдавна, особено при жените на 70 и 80 години (според проучване, публикувано от Университета в Сан Франциско}.
Когато в Манджурия се създава династията Цин, манджурските императори написват много закони, забраняващи връзването на краката. Въпреки това законите не се оказали много ефективни. През 1874 г. в Шанхай един британски свещеник организира първия комитет (събрание на хора) за борба с връзването на краката. След падането на династията Цин републиканското правителство продължава да се опитва да спре връзването на краката. След 1915 г. те налагат глоби (заповеди за плащане на пари) на жените, които все още са с вързани крака. В началото на XX в. западната мода все повече засяга Китай. В крайна сметка Китайската народна република забранява връзването на краката, въпреки че това не е много успешно за прекратяване на практиката. По данни на агенция Синхуа последната фабрика за производство на обувки за жени с вързани крака спира да ги произвежда през 1998 г. в Харбин, Китай.
Жена с вързани крака.
Въпроси и отговори
Въпрос: Кога е започнало обвързването на краката?
О: Връзването на краката започва в двора на династията Сун, което е между 960 и 1279 г. от н.е.
В: Каква е била целта на връзването на краката?
О: Обвързването на краката е било знак за социален статус. Това означавало, че жената не трябва да върши тежка работа и има по-високо обществено положение.
В: За колко време са били връзвани краката?
О: Обикновено краката са били връзвани, за да станат дълги най-много около 3 инча (7,6 см).
В: Какво се случило, когато в Манджурия се създала династията Цин?
О: Манджурските императори написали много закони, забраняващи връзването на краката, но те не били много ефективни.
В: Какво се случва през 1874 г. по отношение на връзването на краката?
О: През 1874 г. в Шанхай един британски свещеник организира първия комитет за борба с връзването на краката.
Въпрос: Как западната мода се отразява на Китай в началото на XX век?
О: В началото на 20-ти век западната мода започва да влияе все повече на Китай.
В: Кога окончателно се прекратява обвързването на краката в Китай?
О: Връзването на краката е забранено от Китайската народна република през 1998 г., когато последната фабрика за производство на обувки за жени с вързани крака спира производството си в Харбин, Китай.
