Лейди Макбет от Мценска област — опера на Дмитрий Шостакович (1934)

"Лейди Макбет от Мценска област" е втората опера, която Шостакович написва. Изпълнена е за първи път на 22 януари 1934 г. в Малкия театър в Ленинград. Тя има голям успех и много хора идват да я чуят.

Шостакович обаче живее в трудни времена. Диктаторът Йосиф Сталин прави живота на творческите личности много труден. Той е смятал, че музиката и всички останали изкуства трябва да възхваляват и прославят своята страна (Съветския съюз). Той не позволяваше на хората да изразяват личните си чувства. Всичко, което не му харесваше, беше наричано "формалистично". Ако Сталин не харесваше някого, на този човек не се разрешаваше да работи. Можеше дори да бъде изпратен в затвор в Сибир, където се отнасяха много лошо с него. Много от тях умирали.

Сталин идва да чуе представлението на "Лейди Макбет" в Мценска област. Тя обаче не му харесала и той си тръгнал по време на представлението. Няколко дни по-късно във вестник "Правда" е написана статия за операта. Заглавието на статията било: "Хаос вместо музика". В нея се казваше, че операта е изпълнена с ужасна музика и шумни акорди. В продължение на почти тридесет години не е позволено операта да бъде изпълнявана отново в Съветския съюз.

Шостакович е трябвало много да внимава какво казва, иначе е можел да си навлече големи неприятности. Той никога не говори публично за музика и култура. През 1937 г. написва Симфония № 5. Музиката в тази симфония е по-лесна за разбиране от музиката, която той пише преди това и в която има много атонална музика. Шостакович казва, че тази негова нова симфония е "отговорът на съветския художник на справедливата критика". Трябвало е да се съгласи да каже това, за да му бъде позволено да продължи да композира. По-късно, през 1962 г., той прави някои промени в операта и я нарича "Катерина Исмаилова". След смъртта му през 1975 г. обикновено се изпълнява оригиналната версия.

Операта разказва историята на самотна жена в Русия през XIX век, която се влюбва в един от слугите на съпруга си и е подтикната към убийство. Част от музиката е повлияна от експресионизма и веризма. След като е осъдена от Сталин, тя е забранена в Съветския съюз за почти тридесет години.

Катерина е самотна. Тя е омъжена за търговеца Зиновий, но нямат деца. Свекърът ѝ Борис се държи ужасно с нея и я обвинява, че няма деца. Когато Зиновий заминава по работа, Борис я принуждава да се закълне, че ще бъде вярна (да не прави любов с друг мъж, докато съпругът ѝ отсъства). Въпреки това един от слугите, Сергей, става неин любовник. Когато Борис научава за това, той е бесен, наръгва Сергей и го затваря. Катерина отравя Борис с гъби. Когато той умира, тя взема ключа от джоба му и освобождава Сергей.

Катерина и Сергей си лягат заедно, но Катерина страда от призрака на Борис. Когато Зиновий се връща, Сергей се скрива, но Зиновий се досеща какво се е случило. Катерина и Сергей убиват Зиновий и скриват тялото му в мазето.

Катерина и Сергей се женят. Един селянин намира тялото на Зиновий в мазето и отива да извика полицията. Полицията пристига, а Катерина и Сергей се опитват да избягат, но са заловени и изпратени в затвор в Сибир. По пътя там Сергей прави любов с друго момиче - Сонетка. Когато Катерина научава за това, тя бута Сонетка в реката, за да я убие, и накрая сама скача в нея.

Трудно е да се разбере защо Сталин решава, че операта не му харесва. Възможно е да е било заради това, че полицаите са направени да изглеждат глупави. Може да е било, защото показва хора, изпратени в Сибир. Може би е било, защото Катерина пее много красива музика, докато другите герои имат музика, която често ги кара да изглеждат глупави и гротескни. Може би е смятал, че Шостакович е критичен към лидерите на Съветския съюз.