Лейди Макбет от Мценска област — опера на Дмитрий Шостакович (1934)
Драматичната опера "Лейди Макбет от Мценска област" (1934) от Дмитрий Шостакович — шедьовър на руската сцена, с либрето по Николай Лесков, емблематична за XX век.
"Лейди Макбет от Мценска област" (на руски: Леди Макбет Мценского уезда) е опера на руския композитор Дмитрий Шостакович. Тя е една от най-значимите руски опери на XX век112699. Думите за операта ("либретото") са написани от Александър Преис, който ги основава на разказа на руския писател Николай Лесков. Операта няма нищо общо с пиесата на Шекспир "Макбет", освен факта, че разказва за жена като лейди Макбет, която е изкушена да извърши убийство.
Произход и либрето
"Лейди Макбет от Мценска област" е базирана на прочутия разказ на Николай Лесков от XIX век. Либретото е адаптирано от Александър Преис, който запазва основните сюжетни линии и характери, но ги оформя за сценична драматургия и музикална драматизация. Композиторът работи над операта в началото на 30-те години и я завършва през 1932–1934 г.
Премиера и реакция
Премиерата на операта се състои през 1934 г. и тя бързо привлича вниманието с острия си драматизъм и новаторска музика. В началото творбата получава както високи оценки, така и бурни спорове заради откровените сцени и изобразяването на насилие и сексуалност. По-късно операта става предмет на официална критика в СССР — известната статия в Правда през 1936 г. довежда до засилено наблюдение и частично отстраняване на творбата от репертоара, което оказва силно влияние върху личния и професионален живот на композитора.
Кратък сюжет
Действието следва трагичната история на млада жена от провинцията, чиято страст и отчаяние я вкарват в поредица от престъпления и разрушения. Темите включват страстта, социалната изолация, моралния упадък и съдбовните последици на безнадеждните избори. Шостакович изостря психологическата проза на Лесков чрез музикални образи и драматични сцени, които правят героинята едновременно съпричастна и шокираща.
Музика и стил
- Музикалният език съчетава елементи на романтичната опера с авангардни хармонии и рязка драматична оркестрация.
- Шостакович използва ярки оркестрови цветове, контрапункт, хорови сцени и камерни моменти, за да подчертае вътрешния живот на персонажите.
- Операта е известна с контрастите между бурни, почти литургични сцени и интимни, болезнено лични моменти, създавайки усещане за социална и емоционална експлозия.
Ревизии и постановки
След периода на официална критика Шостакович прави редица промени в творбата през следващите десетилетия. По-късно операта се появява в различни редакции и под алтернативното заглавие "Katerina Izmailova" в репертоара на няколко театъра. През втората половина на XX век тя е възстановена в международните оперни репертоари и се изпълнява широко в Европа и по света.
Значение
"Лейди Макбет от Мценска област" е една от най-въздействащите и спорни опери на своя век. Тя не само утвърждава Шостакович като един от водещите композитори на своето време, но и поставя важни въпроси за отношението между художника и властта, за смелостта на музикалния изказ и за границите на сценичната изява. Операта остава предмет на изучаване и чести постановки, като продължава да провокира и да вълнува зрителите.
Днес творбата се счита за ключова в руския оперен репертоар от XX век и регулярно се включва в програми на големи оперни сцени и фестивали, където се оценява заради драматичната си сила и музикалната си оригиналност.
Лейди Макбет от Мценска област в Театро Комунале Болоня, декември 2014 г., Светлана Создатева в ролята на Катерина Л'вовна Измайлова, режисьор Дмитрий Бертман, Хеликон Опера Москва.
История на операта
"Лейди Макбет от Мценска област" е втората опера, която Шостакович написва. Изпълнена е за първи път на 22 януари 1934 г. в Малкия театър в Ленинград. Тя има голям успех и много хора идват да я чуят.
Шостакович обаче живее в трудни времена. Диктаторът Йосиф Сталин прави живота на творческите личности много труден. Той е смятал, че музиката и всички останали изкуства трябва да възхваляват и прославят своята страна (Съветския съюз). Той не позволяваше на хората да изразяват личните си чувства. Всичко, което не му харесваше, беше наричано "формалистично". Ако Сталин не харесваше някого, на този човек не се разрешаваше да работи. Можеше дори да бъде изпратен в затвор в Сибир, където се отнасяха много лошо с него. Много от тях умирали.
Сталин идва да чуе представлението на "Лейди Макбет" в Мценска област. Тя обаче не му харесала и той си тръгнал по време на представлението. Няколко дни по-късно във вестник "Правда" е написана статия за операта. Заглавието на статията било: "Хаос вместо музика". В нея се казваше, че операта е изпълнена с ужасна музика и шумни акорди. В продължение на почти тридесет години не е позволено операта да бъде изпълнявана отново в Съветския съюз.
Шостакович е трябвало много да внимава какво казва, иначе е можел да си навлече големи неприятности. Той никога не говори публично за музика и култура. През 1937 г. написва Симфония № 5. Музиката в тази симфония е по-лесна за разбиране от музиката, която той пише преди това и в която има много атонална музика. Шостакович казва, че тази негова нова симфония е "отговорът на съветския художник на справедливата критика". Трябвало е да се съгласи да каже това, за да му бъде позволено да продължи да композира. По-късно, през 1962 г., той прави някои промени в операта и я нарича "Катерина Исмаилова". След смъртта му през 1975 г. обикновено се изпълнява оригиналната версия.
Операта разказва историята на самотна жена в Русия през XIX век, която се влюбва в един от слугите на съпруга си и е подтикната към убийство. Част от музиката е повлияна от експресионизма и веризма. След като е осъдена от Сталин, тя е забранена в Съветския съюз за почти тридесет години.
Историята
Катерина е самотна. Тя е омъжена за търговеца Зиновий, но нямат деца. Свекърът ѝ Борис се държи ужасно с нея и я обвинява, че няма деца. Когато Зиновий заминава по работа, Борис я принуждава да се закълне, че ще бъде вярна (да не прави любов с друг мъж, докато съпругът ѝ отсъства). Въпреки това един от слугите, Сергей, става неин любовник. Когато Борис научава за това, той е бесен, наръгва Сергей и го затваря. Катерина отравя Борис с гъби. Когато той умира, тя взема ключа от джоба му и освобождава Сергей.
Катерина и Сергей си лягат заедно, но Катерина страда от призрака на Борис. Когато Зиновий се връща, Сергей се скрива, но Зиновий се досеща какво се е случило. Катерина и Сергей убиват Зиновий и скриват тялото му в мазето.
Катерина и Сергей се женят. Един селянин намира тялото на Зиновий в мазето и отива да извика полицията. Полицията пристига, а Катерина и Сергей се опитват да избягат, но са заловени и изпратени в затвор в Сибир. По пътя там Сергей прави любов с друго момиче - Сонетка. Когато Катерина научава за това, тя бута Сонетка в реката, за да я убие, и накрая сама скача в нея.
Критика
Трудно е да се разбере защо Сталин решава, че операта не му харесва. Възможно е да е било заради това, че полицаите са направени да изглеждат глупави. Може да е било, защото показва хора, изпратени в Сибир. Може би е било, защото Катерина пее много красива музика, докато другите герои имат музика, която често ги кара да изглеждат глупави и гротескни. Може би е смятал, че Шостакович е критичен към лидерите на Съветския съюз.
обискирам