Абилизмът или абилицентризмът е предразсъдък към хората с увреждания. Първата известна употреба на думата е от 1981 г., но самата идея за дискриминация и иерархии, базирани на телесни и когнитивни различия, съществува много по‑отдавна. Друг термин, използван за същото явление, е "дисабилизъм". Абилизмът може да бъде умишлен или неумишлен: някои хора демонстрират открито враждебност или отхвърляне, докато други възприемат абилицентрични нагласи и практики толкова естествено, че не ги забелязват. Човек с такива предразсъдъци често се нарича ablecentrist. Някои активисти и изследователи определят абилизма и като форма на потисничество, но има спорове кои конкретни поведения и институции трябва да се класифицират като абилизъм. Хора с увреждания също могат да проявяват абилизъм към други или да интернализират отрицателни нагласи към себе си — това явление се нарича интернализиран абилизъм. Съществуват и хора, които отричат наличието или значението на абилизма.
Как се проявява абилизмът
- Институционален/структурен абилизъм: липса на достъпност в обществени сгради, транспорт, образователни и здравни услуги; отказ от предоставяне на разумни приспособления (reasonable accommodations) на работното място или в училище.
- Интерперсонален абилизъм: обиди, подценяване, отказ да се слуша човека с увреждане, задаване на унизителни или неподходящи въпроси, използване на увреждането като начин за омаловажаване.
- Медийни и културни стереотипи: представяне на хората с увреждания като трагични, героични "надмогнали" или като обекти на съжаление, което обезличава реалния им опит и разнообразие.
- Язикова дискриминация: употребата на обидни думи, намаляващи или обезценяващи терминология, или език, който изключва (напр. винаги говорене в единствено число "здрави/нормални" срещу "инвалиди").
- Медицински и професионален абилизъм: пренебрегване на самостоятелните желания и решения на хората с увреждания, решаване вместо тях, подценяване на качеството им на живот от гледна точка на специалисти.
Примери
- Работодател, който отказва да направи малка промяна в работното място (например регулируемо бюро или гъвкав работен график), и като резултат човек с увреждане не може да бъде нает или задържан.
- Сграда без рампа или асансьор, която изключва хора в инвалидни колички от участие в обществения живот.
- Учител, който понижава очакванията към ученик с увреждане и не предоставя подходящи образователни материали.
- Медии, които изобразяват всички хора с еднакво увреждане по един шаблонен начин (напр. винаги като герои или жертви).
- Използване на увреждания като епитет или обида в разговорния език.
Последици
Абилизмът води до ограничаване на достъпа до образование, заетост, здравеопазване и социални услуги, което намалява възможностите за икономическа и социална независимост. Психологическите ефекти включват срам, социална изолация и понижено самочувствие, особено при интернализиран абилизъм. Структурният абилизъм поддържа неравенства и препятства пълното участие на хората с увреждания в обществото.
Правна рамка и защита
В много държави съществуват закони, които защитават хората с увреждания от дискриминация и гарантират достъп и равни възможности; в текста по‑горе има и примерна връзка към такива закони, които регулират тези въпроси. На международно ниво Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ) изисква държавите‑страни да премахват дискриминацията и да осигуряват равни права и достъп за хората с увреждания.
Как да противодействаме на абилизма
- Слушане и включване: включване на хора с увреждания в разработването на политики, дизайн на услуги и проекти за достъпност (principle "Nothing about us without us").
- Премахване на бариери: инвестиране в достъпна инфраструктура, дигитална достъпност и разумни приспособления в училища и на работните места.
- Образование и обучения: повишаване на осведомеността за видовете увреждания, уважителна комуникация и противодействие на стереотипите чрез обучения и кампании.
- Промяна на езика и представянето: използване на уважителен език (например person‑first или identity‑first според предпочитанията на отделния човек), избягване на патологизиращи или обезличаващи описания.
- Законодателна и политическа работа: застъпничество за по‑строг контрол и прилагане на антидискриминационните разпоредби и за политики, които улесняват пълното участие в обществото.
Абилизмът е сложен и понякога спорен термин — дебатите включват кои поведения и институции точно попадат под него и как най‑добре да се противодейства. Въпреки това повечето експерти и организации се съгласяват, че целта е една: да се премахнат бариерите и предразсъдъците, които ограничават равния достъп и пълното участие на хората с увреждания в обществения живот.


