Гвианският щит е географски регион в североизточната част на Южна Америка. Той е един от трите кратона на Южноамериканската плоча. Представлява докамбрийска геоложка формация на възраст 1,7 милиарда години, която формира част от северното крайбрежие на Южна Америка.
По-високите части на региона се наричат Гвиански възвишения, където се намират меса или "настолни" планини, наречени тепуи.
Геология
Гвианският щит е част от древния докамбрийски кристален фундамент на континента. Състои се предимно от гранити, гнайси, слюдисти шисти и зеленишни пояси, които са резултат от метаморфни и магматични процеси в архейски и протерозойски етапи. Като кратониран регион той е относително тектонично стабилен и е преживял множество ерозионни и денудационни процеси, които са оформили съвременния релеф.
Релеф и природа
Районът включва разнообразен релеф: обширни низини, платовидни възвишения и характерните за Гвианските възвишения тепуи — стръмни настолни планини с плоски върхове. На върховете на тепуите се развиват уникални и изолирани екосистеми с многобройни ендемични видове растения и животни. В района има гъсти тропически гори, савани и ивици крастови и песъчливи почви, като растителността и животинският свят са изключително богати.
Води и водопади
Гвианският щит е източник на множество реки и водни системи — сред тях са басейните на Ориноко, Есекуибо и някои притоки на Амазонка. В региона се намират и впечатляващи водопади, най-известният от които е Ангел Фолс (Venezuela) — най-високият водопад в света, разположен на склоновете на Auyán-tepui. Други забележителни водни падове са Кайеутър (Kaieteur) в Гайана и множество по-малки каскади по склоновете на тепуите.
Биоразнообразие
Гвианският щит е сред най-богатите на биоразнообразие райони в Южна Америка. Тук се срещат множество ендемични растения (включително родове хелиамфора и други росянкови и епифитни видове), амфибии, птици и безгръбначни. Изолацията на тепуите е довела до еволюция на уникални форми на живот, които често не се срещат никъде другаде.
Икономическо значение и опазване
Районът е богат на минерални ресурси — злато, диаманти, боксит, желязна руда и други метални полезни изкопаеми се експлоатират в различна степен. Това носи икономически приходи, но и създава заплахи за екосистемите чрез добива, незаконното промиване за злато, обезлесяване и замърсяване. Защитени територии като Национален парк Канаима (Венецуела) и други резервати в съседните държави имат за цел да запазят уникалните природни ценности на региона.
Заплахи и опазване
Основните заплахи за региона са миннодобивна дейност, незаконен добив на злато, обезлесяване за аграрни нужди и строителство на хидроенергийни съоръжения. Климатичните промени също могат да повлияят на чувствителните екосистеми на тепуите. Международни и национални програми за опазване, както и защитени зони, играят ключова роля за съхранението на флората и фауната и за устойчивото използване на природните ресурси.
Гвианският щит остава важен както от геоложка, така и от природозащитна гледна точка — като един от най-старите и екологично ценни региони на Южна Америка.



