Гвиански щит | географски регион в североизточната част на Южна Америка

Имена

• Френски език: Plateau des Guyanes или Bouclier guyanais;
• Холандски: Hoogland van Guyana;
• Испански език: Escudo guayanés или Macizo Guayanés;
• Португалски език: Planalto das Guianas или Escudo Guianês.

Гвиана и Гвианите често се използват като общи наименования на Гвиана, Суринам и Френска Гвиана, а понякога включват и части от Колумбия, Венецуела и Бразилия, които се намират на Гвианския щит.

 

География

Гвианският щит се състои от шест държави; те са от запад на изток:

• Западна Колумбия (департамент Guainía);
• Венецуела, където река Ориноко прави северната граница на щита.
• Гвиана;
• Суринам;
• Френска Гвиана, задокеански департамент на Франция;
• северна Бразилия (щатите Рорайма, Пара и Амапа) в северния регион, ограничен на юг от река Амазонка.

Гвианският щит е ограничен приблизително от Атлантическия океан на изток, река Ориноко на север и запад, река Негро (важен приток на река Амазонка) на югозапад и река Амазонка на юг.

Планини

Гвианската планинска земя е образувана от малки плата и планински вериги. В западната част на планината, главно във Венецуела, се намират по-високите планини. От запад на изток планинските вериги и платата са:

• Serra do Imeri / Cerro de la Neblina - най-южната планинска верига; тук се намира Пико да Неблина.
• Сиера / Серо Парима - планинска верига между Венецуела и Бразилия; тук започва река Ориноко.
• Планините Пакарайма - планинска верига на границата между Венецуела, Гвиана и Бразилия; тук се намира планината Рорайма, най-високата планина на Гвиана.
• La Gran Sabana (Голямата савана) - плато във Венецуела, което е част от националния парк Канайма.
• Планини Кануку и Камоа - В южната част на Гвиана.
• Планините Акарай - на границата между Бразилия, Гвиана и Суринам.
• Гранични планини - между Суринам и Бразилия.
• Планините Вилхелмина, Кайзер, Ван Аш Ван Вийк, Оранж и Ейлертс де Хаан - всички в окръг Сипаливини на Суринам. Най-високата планина на Суринам, Джулианатоп, се намира в планините Вилхелмина.
• Планините Тумук Хумак (Serra do Tumucumaque) - на границата между Суринам, Бразилия и Френска Гвиана.

Най-високата точка в Гвианския щит е Пико да Неблина (

0°48′17″ с. ш. 66°0′24″ з. д./0.80472° с. ш. 66.00667° з. д./0.80472; -66.00667 (Пико да Неблина, Бразилия)) в Бразилия на 2995,3 м. Пико да Неблина (Pico da Neblina) е най-високият връх на по-голямата планина Сера до Имери (Serra do Imeri), плато на границата между Венецуела и Бразилия; той е и най-високата планина в Бразилия.

Реки и водопади

Много реки водят началото си от Гвианските възвишения и повечето от тях се вливат на север, в Атлантическия океан. Някои от тях са:

• Река Ориноко води началото си от планината Сиера Парима.
• Есекибо, главната река на Гвиана, води началото си от планината Акарай.
• Курантине - най-дългата река в Суринам; тя също води началото си от планината Акарай.
• Река Марони, която образува границата между Френска Гвиана и Суринам; води началото си от планината Тумук Хумак.
• Река Ояпок, която е по-голямата част от границата между Френска Гвиана и бразилския щат Амапа.

В региона има някои забележителни водопади, като водопадът Анхел, висок 979 м, във Венецуела и водопадът Кайтер, висок 226 м, на река Потаро в планината Пакарайма в Гвиана.

Климат

Като цяло регионът на Гвианския щит има тропически климат, който се характеризира с относително висока средна годишна температура над 25 °C (77 °F) на морското равнище. Тъй като Гвианският щит се намира на север от екватора, климатът му варира предимно в зависимост от надморската височина и влиянието на пасатите. Пасатите духат от изток и североизток, от Атлантическия океан върху североизточната част на Южна Америка.

Най-силните дъждове обикновено се случват между май и август, докато дъждовният сезон от декември до януари е по-кратък и по-слабо интензивен, като дъждовете са предимно по крайбрежието. В районите, в които има само един дъждовен сезон, най-сухата част от годината е от януари до март; в районите, в които има два дъждовни сезона, най-сухите месеци са март и октомври. Въпреки това дори през повечето сухи сезони честите бури осигуряват достатъчно влага, за да могат вечнозелените тропически влажни гори да се запазят в повечето части на региона с ниска надморска височина.

Климатичните данни за метеорологичната станция Santa Elena de Uairén (

4°36′07″ с. ш. 61°06′40″ з. д. / 4.60194° с. ш. 61.11111° з. д. / 4.60194; -61.11111 (Санта Елена де Уайрен, Венецуела)) в Ла Гран Сабана на височина 907 м са:.

 
Cerros de Mavecure, департамент Guainía, Колумбия  

Растителен и животински свят

Тъй като отделните върхове в Гвианската планинска земя са били изолирани един от друг в продължение на милиони години, много растения и животни са се развили по различен начин във всяка планина.

Много от планините са покрити с постоянни облаци и мъгли, които отмиват цялата почва и оставят пусти скали и вода. Поради тази причина много растения са месоядни и се хранят с насекоми и дребни животни.

Досега са открити над 2000 вида растения, като повече от 50 % от тях са ендемични за този регион, което означава, че се срещат само тук, а много от тях се срещат само на един връх.

 
Heliamphora chimantensis , ендемит в масива Chimantá (венецуелска част на Гвианския щит)  

Минерални ресурси

Някои минерали се намират в големи количества в Гвианския щит; някои от тях са диаманти, злато и боксит. Широкомащабният добив на тези и други минерали създава някои екологични проблеми.

 

Защитени зони

В Гвианския щит има няколко защитени територии като национални паркове или резервати; някои от тях са:

Венецуела

• Национален парк Канайма
• Национален парк Duida-Marahuaca
• Национален парк Serranía de la Nebina
• Национален парк Парима-Тапирапеко
• Национален парк Япакана

Гвиана

• Национален парк Кайтер

Суринам

• Природен резерват Централен Суринам

Френска Гвиана

• Амазонски парк в Гвиана

Бразилия

• Национален парк Montanhas do Tumucumaque
• Национален парк Монте Рорайма
• Национален парк Пико де Неблина
• Национален парк Serra da Mocidade
• Национален парк Вируа

 

Галерия

 

Свързани страници

• Tepui
• Списък на реките в Северна и Южна Америка