Земеделие в Древен Египет

География

Географията на Древен Египет се различава от тази в другите части на Средиземноморския регион, където зимите са дъждовни, а летата - горещи и сухи. В Египет по-голямата част от земеделието се е извършвала близо до долината на река Нил и делтата на Нил. В Египет е имало малко валежи и земята е трябвало да се напоява. Това ставало от Нил, когато е наводнен или обикновено.

Нил започва да се покачва през лятото и да се понижава отново в края на есента. Сезонът на растеж е през зимните месеци. Нарича се Ша-ет (сезонът на растежа). Вторият сезон се наричал P' ru-et (сухият сезон). Това е горещият сух сезон, когато зърното се прибирало и съхранявало. Третият сезон, Ше (море), бил през месеците, в които Нил се наводнявал. Всеки сезон бил с продължителност около четири месеца. Плодородната долина на Нил е дълга около 760 мили и широка около 14 мили. Останалата част от Египет е пустиня.

Тази система позволяваше отглеждането на една реколта годишно. По-краткият земеделски сезон е означавал повече работници за строителство на сгради като храмове и други кралски постройки. Работници са били използвани и за целогодишни проекти за напояване. Водата обикновено се пренасяла ръчно на раменете на мъжете с помощта на ярема.

Карта от 1805 г., показваща подробно долината и делтата на Нил

Култури

За да засадят, те изкопаха дупка в земята и поставиха по едно семе във всяка дупка. Използвали са бразди. Отглеждали са пшеница, ечемик, зеленчуци, смокини, пъпеши, нарове и лозя. Земеделските култури били много важни за египтяните. Те отглеждали марули, краставици, пшеница, ечемик, смокини, нар и боб. Шему е бил сезонът за прибиране на реколтата. Перет е сезонът на отглеждане. Ахет е сезонът на наводненията. През октомври река Нил оставяла слой почва. Кемета е останал след наводненията. Те отглеждали културите си на ръба на брега на река Нил, след това изчаквали Нил да се наводни и тогава оставала само почвата, за да засадят културите там.

Жътва

Сезонът на жътвата се наричаше Шему. Жътварите режеха зърното с дървени сърпове, които имаха остри камъни. Добитъкът тъпчеше окосеното зърно. Те хвърляха зърното във въздуха, така че вятърът да отнесе безполезните плевели. Работата беше трудна и бавна. Жътвата се провежда през пролетта, но приключва през май. Семействата наемали работници, които да свършат тази работа. Всички участваха в прибирането на реколтата. Земеделските стопани трябвало да разменят. Много от тях прибирали реколтата, за да я разменят за вещи и животни, които им били необходими, за да засадят повече реколта.

Жътва на зърно

Инструменти

Древните египтяни са имали инструменти като лопати, маточници, сърпове с кремъчни остриета и плугове. Всички инструменти са били прости и изработени на ръка. Египетският плуг е имал малко острие, но не е разрязвал почвата.

Shadufs

Шадуфът е предмет, използван за събиране на вода от река Нил. Шадуфът работи, като се дърпа въженцето отпред, а отзад има тежест, която го спира да падне напред. Шадуфите се използват за извличане на вода от Нил, за да се поливат посевите.

Животни

Египтяните вярвали, че балансираните взаимоотношения между хората и животните са съществен елемент от космическия ред; затова хората, животните и растенията били смятани за членове на едно цяло. ^p117Добитъкът е бил най-важният добитък; той е бил облаган с данъци; размерът на стадото е отразявал престижа и значението на имението или храма, който го е притежавал. Освен едър рогат добитък древните египтяни са отглеждали овце, кози и свине. Домашните птици, като патици, гъски и гълъби, са били улавяни в мрежи и отглеждани във ферми, където са били насилствено хранени с тесто, за да се угоят.^p381 Нил е бил изобилен източник на риба. Пчелите също са били опитомени поне от Старото царство и са осигурявали мед и восък. ^p409

Древните египтяни са използвали магарета и волове като товарни животни. Те са орали нивите и са тъпкали семената в почвата. Заклането на угоен вол е било част от ритуала по принасяне на жертви. ^p381Конете са въведени от хиксосите през Втория междинен период, а камилата, макар и позната от Новото царство, е използвана като товарен звяр едва през Късния период. Съществуват и доказателства, които сочат, че през Късния период за кратко са използвани слонове, но до голяма степен са изоставени поради липса на пасища. Кучетата, котките и маймуните са били обичайни семейни домашни любимци, докато по-екзотичните домашни любимци, внесени от сърцето на Африка, като лъвовете, са били запазени за кралските особи. Херодот отбелязва, че египтяните са били единственият народ, който е държал животните си заедно с тях в къщите си. През преддинастичния и късния период изключително популярно било почитането на боговете в тяхната животинска форма, като например богинята котка Бастет и богът ибис Тот, и тези животни били отглеждани в големи количества във фермите с цел ритуално жертвоприношение. ^p229

Говедата в Древен Египет.