Бастет е древноегипетска богиня на защитата и котките. Тя е често описвана като дъщеря-воин и защитник на Ра, когото митологията изпраща да се бори със заклетия му враг Апеп. Като закрилница Бастет била възприемана като защитник на фараона, след Сехет — лъвицата, и по този начин като съюзник и на върховния бог Ра. Нейната роля включва защита от зли сили, охрана на дома и наказание над враговете на реда.
Баст е известна също като Бастет, Убасти и Паш. Тя е почитана поне от времето на Втората династия в Древен Египет. Центърът на нейния култ е бил в Пер-Баст (Бубастис на гръцки), град, наречен на нейно име. Първоначално тя е била възприемана като богиня закрилница на Долен Египет, при което образът ѝ често е бил на свирепа лъвица. С течение на времето представата за нея се смекчава и трансформира — от лъвица-воин тя преминава в образа на домашна котка. Името Баст е тълкувано по различни начини: някои източници свързват името с понятия като „поглъщач“ или с местното название на богинята, но точната етимология остава предмет на изследване.
Иконография и символи
В ранните периоди Бастет често е изобразявана като лъвица или като жена с глава на лъвица, носеща слънчев диск и уреус — символи на слънчевата сила и царската власт. В по-късните периоди, особено от Средното царство нататък, тя все по-често се изобразява като жена с глава на домашна котка или просто като котка, седнала и благородна. Типичните символи, свързани с нея, включват:
- систрум (мухул инструмент), свързан с музика и ритуали;
- огърлици и обеци — знак за удоволствията и ролята ѝ като покровителка на дома и жените;
- съдове за парфюми и мазила — тя е богиня на парфюмите и благоуханията;
- котенца — символ на плодородие, майчинство и защита на семейството.
Роли и атрибути
В по-късни времена Баст се превръща в богиня на защитата и благословията и става закрилница на жените, децата и домашните котки. Тя била богиня на изгрева, музиката, танците и удоволствията, както и на семейството, плодородието и раждането. Когато Анубис станал бог на балсамирането, Баст, като богиня, свързвана с мехлемите и благоуханията, била асоциирана с него — понякога разглеждана като негова съпруга, друг път като негова майка, докато Анубис в някои традиции става син на Нефтида. Тези взаимовръзки показват гъвкавостта на египетския пантеон и локалните варианти на култа.
Култ и практики
В Пер-Баст и в други центрове култът към Бастет включвал храмови церемонии, ежегодни фестивали и процесии. Антични извори, сред които гръцки автори, описват големи празненства в Бубастис, които привличали множество поклонници — съпроводени от музика, танци и големи пиршества. Археологическите разкопки са открили масови погребения на мъртви котки, посветени на богинята, както и големи количества амулети, статуетки и ритуални предмети, посветени на нея.
Египтяните почитали котките не само като свещени животни, но и като домашни любимци, полезни за опазване на хранителните запаси от гризачи. В някои периоди отношението към нараняването или убийството на котка било строго; античните свидетелства и юридически норми показват, че вредата над тези животни се възприемала сериозно и понякога е наказвана строго. Популярни били и амулетите с изображение на богинята — те се носели за защита, за плодородие и за благословение при раждане.
Наследство и археология
Култът към Бастет продължава през Новото царство и особенно силно в Птолемеевата и Римската епоха, когато образът ѝ вече е установен като котешки. Археологически открития от Бубастис, Сакхара и други места включват масови гробници с мумии на котки, статуи, амулети и храмови комплекси. Тези находки дават доказателства за дълбоката връзка между египетската религия, семейния живот и почитта към животните.
Бастет остава един от най-разпознаваемите образи на древноегипетската митология — символ на закрилата, домашния уют, майчинството и баланс между сила и нежност. Нейните изображения и ритуали дават ценна информация за социалните и религиозни приоритети на египтяните през хилядолетията.