Около 98% от езиците, говорени в Пакистан, са индоирански (подклонове: 70% индоарийски и 30% ирански), клон на индоевропейското езиково семейство. Повечето пакистански езици се пишат на персийско-арабска писменост, като значителна част от лексиката им произлиза от арабски и персийски. Урду, белучи, пущу, синди, серайки, кашмирски (кошур), пенджабски (шахмукхи) и др. са общите езици, които се говорят в Пакистан. Пакистанците принадлежат към различни индоарийски говорещи етнически групи, както и към иранските народи и дардийските езикови групи. Освен това в страната живеят и малки групи езикови изолати, като например бурушо и брахуи, говорещи езици. Основните етнически групи в Пакистан по численост включват: Пунджаби, пущуни, синди, серайки, мухаджири, белуджи, читрали и други по-малки групи.
Населението се състои от няколко основни етнически групи (2009 г.):
- Пенджаби (40,20%) 70,7 милиона
- Пущуни (19,80%) 35,2 милиона
- Синдхи (14,1%) 24,8 милиона
- Серайкис (10,53%) 14,8 милиона
- Мухаджири (7,57%) 13,3 милиона
- Белудите са (3,57%) 6,3 милиона
- Други (4,66%) 11,1 милиона
По-малки етнически групи, като кашмирци, калаши, бурушо, брахуи, кховар, шина и турвали, се срещат главно в северните части на страната. Жителите на платото Потохар в Северен Пенджаб (потохари) понякога се изброяват отделно от пенджабците. Това би довело до допълнително намаляване на населението на Пенджабия.
Езици и писменост
Въпреки че Урду служи като национален език и лингва франка, а английският е официален език в администрацията и образованието, в ежедневието повечето пакистанци използват своя местен език. Много от регионалните езици използват видове персийско-арабска писменост (например насталиq и шахмухи варианти), като пенджабски в Пакистан обикновено се изписва със шахмукхи. Синди също използва персийско-арабски вариант с допълнителни букви за представяне на местни звуци. Някои северни езици и езикови изолати (напр. бурушо) имат свои уникални особености и в миналото са били предимно устни.
Географско разпределение и социална структура
- Пенджаби: доминират в провинция Пенджаб; населението им е най-голямо по брой и влияе силно в икономиката и политиката на страната.
- Пущуни (пак): концентрирани в провинция Хайбер-Пахтунхуа (Khyber Pakhtunkhwa), в североизточната част на планираната провинция и в части от Белуджистан; значителни общности живеят и в големите градове (напр. Карачи).
- Синдхи: основно в провинция Синдх, със силна културна и историческа идентичност.
- Серайки: говорещи серайки са преобладаващи в южните и западните части на Пенджаб; езикът и идентичността често се разглеждат отделно от стандартния пенджабски.
- Мухаджири: потомци на мюсюлмански мигранти от Индия след разделянето (1947), основно в урбанизираните райони на Синдх (особено Карачи и Хайдарабад); говорят главно урду.
- Белуджи: главно в провинция Белуджистан и части от южен Синдх.
По-малки групи и езикови изолати
В планинските и северните райони етническият и езиковият „пейзаж“ е особенно сложен — там живеят дардийски и други малочислени групи (напр. кховар, шина), както и религиозни и културни общности със специфични практики (напр. калаши). Езиковите изолати като бурушо и брахуи представляват важни отделни клонове, които не влизат лесно в стандартната индоевропейска класификация. Тези групи често имат различни социални и икономически условия в сравнение с големите етноси.
Бележки за данните и динамика
Посочените процентни стойности и числености са ориентировъчни оценки (в текста се посочва година 2009) и служат като обща представа за етническата структура. Официалните преброявания и проучвания могат да дават различни резултати в зависимост от методологията и критериите за самоидентификация. В същото време миграцията, урбанизацията и различни социални процеси (вътрешни придвижвания, икономически миграции и др.) променят относителните дялове с времето.
Като цяло Пакистан е етнически разнообразна страна, където езиковото и културното разнообразие съжителстват в рамките на широко разпространена религиозна принадлежност (главно ислям). Това разнообразие е ключово за разбирането на регионалната политика, образователните политики и социалната динамика в страната.
