Етнически групи в Пакистан: основни народности, езици и численост

Около 98% от езиците, говорени в Пакистан, са индоирански (подклонове: 70% индоарийски и 30% ирански), клон на индоевропейското езиково семейство. Повечето пакистански езици се пишат на персийско-арабска писменост, като значителна част от лексиката им произлиза от арабски и персийски. Урду, белучи, пущу, синди, серайки, кашмирски (кошур), пенджабски (шахмукхи) и др. са общите езици, които се говорят в Пакистан. Пакистанците принадлежат към различни индоарийски говорещи етнически групи, както и към иранските народи и дардийските езикови групи. Освен това в страната живеят и малки групи езикови изолати, като например бурушо и брахуи, говорещи езици. Основните етнически групи в Пакистан по численост включват: Пунджаби, пущуни, синди, серайки, мухаджири, белуджи, читрали и други по-малки групи.

Населението се състои от няколко основни етнически групи (2009 г.):

Пенджаби (40,20%) 70,7 милиона
Пущуни (19,80%) 35,2 милиона
Синдхи (14,1%) 24,8 милиона
Серайкис (10,53%) 14,8 милиона
Мухаджири (7,57%) 13,3 милиона
Белудите са (3,57%) 6,3 милиона
Други (4,66%) 11,1 милиона

По-малки етнически групи, като кашмирци, калаши, бурушо, брахуи, кховар, шина и турвали, се срещат главно в северните части на страната. Жителите на платото Потохар в Северен Пенджаб (потохари) понякога се изброяват отделно от пенджабците. Това би довело до допълнително намаляване на населението на Пенджабия.

Езици и писменост

Въпреки че Урду служи като национален език и лингва франка, а английският е официален език в администрацията и образованието, в ежедневието повечето пакистанци използват своя местен език. Много от регионалните езици използват видове персийско-арабска писменост (например насталиq и шахмухи варианти), като пенджабски в Пакистан обикновено се изписва със шахмукхи. Синди също използва персийско-арабски вариант с допълнителни букви за представяне на местни звуци. Някои северни езици и езикови изолати (напр. бурушо) имат свои уникални особености и в миналото са били предимно устни.

Географско разпределение и социална структура

Пенджаби: доминират в провинция Пенджаб; населението им е най-голямо по брой и влияе силно в икономиката и политиката на страната.
Пущуни (пак): концентрирани в провинция Хайбер-Пахтунхуа (Khyber Pakhtunkhwa), в североизточната част на планираната провинция и в части от Белуджистан; значителни общности живеят и в големите градове (напр. Карачи).
Синдхи: основно в провинция Синдх, със силна културна и историческа идентичност.
Серайки: говорещи серайки са преобладаващи в южните и западните части на Пенджаб; езикът и идентичността често се разглеждат отделно от стандартния пенджабски.
Мухаджири: потомци на мюсюлмански мигранти от Индия след разделянето (1947), основно в урбанизираните райони на Синдх (особено Карачи и Хайдарабад); говорят главно урду.
Белуджи: главно в провинция Белуджистан и части от южен Синдх.

По-малки групи и езикови изолати

В планинските и северните райони етническият и езиковият „пейзаж“ е особенно сложен — там живеят дардийски и други малочислени групи (напр. кховар, шина), както и религиозни и културни общности със специфични практики (напр. калаши). Езиковите изолати като бурушо и брахуи представляват важни отделни клонове, които не влизат лесно в стандартната индоевропейска класификация. Тези групи често имат различни социални и икономически условия в сравнение с големите етноси.

Бележки за данните и динамика

Посочените процентни стойности и числености са ориентировъчни оценки (в текста се посочва година 2009) и служат като обща представа за етническата структура. Официалните преброявания и проучвания могат да дават различни резултати в зависимост от методологията и критериите за самоидентификация. В същото време миграцията, урбанизацията и различни социални процеси (вътрешни придвижвания, икономически миграции и др.) променят относителните дялове с времето.

Като цяло Пакистан е етнически разнообразна страна, където езиковото и културното разнообразие съжителстват в рамките на широко разпространена религиозна принадлежност (главно ислям). Това разнообразие е ключово за разбирането на регионалната политика, образователните политики и социалната динамика в страната.

Основни етнически групи в Пакистан, 1973 г.

Хиндкован

Хиндковци е общ термин за жителите на област Хазара в провинция Хайбер-Пахтунхва в Пакистан. Районът се намира между "същинските" пущунски райони на провинцията, Северен Пенджаб и Кашмир. Следователно това е "преходен" район, в който се говори предимно ханджийският диалект или език, с малко пущу и други езици. Трябва да се отбележи, че като такъв няма хора или раси с това име, а това е чисто лингвистично определение или термин. Хората, които населяват "хиндкоговорящия пояс", всъщност са с различен етнически произход - патански преселници като юсуфзай, таноли, тарин, джадун, какар, утманзай и други, както и представители на различни пенджабски и кашмирски племена, а също и няколко местни планински и аборигенни племена като аван, мугал, тюрк, карлал, дхунд аббаси, гуджар, свати и т.н.

Макар че терминът обикновено се прилага за жителите на Хазара (особено в районите Абботабад, Харипур и Мансехра), той се прилага и за значителни групи хиндкоговорящо население в град Пешавар, Кохат и Дера Исмаил Хан в Хайбер Пахтунхва и в Дера Гази Хан и Мианвали в Пенджаб.

Хазара

Хазарите (да не се бъркат с жителите на региона Хазара) са народ, говорещ персийски език. Местните или пакистански хазари живеят в Квета, Белуджистан, и малък брой от Афганистан като бежанци в района на Исламабад и много малко в град Пешавар също в Хайбер-Пахтунхва. Те са в близки родствени връзки с евразийците и уйгурите. Смята се, че общият брой на пакистанските хазари е повече от 200 000 души. Афганистанските хазари-бежанци са не повече от 10 000 до 12 000 души.

Макрани

Макраните са жителите на крайбрежието Макран в Белуджистан в Иран и Пакистан. Те са негроидният народ на Пакистан. Те са потомци на роби, докарани за първи път в Пакистан от арабски търговци през Средновековието от банту-говорящите части на Източна Африка.

Таджикски

Таджиките са персийско-говорящ народ, чиято традиционна родина е днешен Афганистан, Таджикистан, Южен Узбекистан, Северен Пакистан и Западен Китай. Пакистанските таджики живеят сред други народи с преобладаващ централноазиатски произход, като дардиците и хитралите, хунзукутите, шините, балтите и т.н., а същинските таджики се оценяват на не повече от 100 000 до 125 000 души^[].

Балти

Балтите са етническа група от тибетски произход с известен дардски примес в Гилгит-Балтистан, Пакистан и Ладакх. В Пакистан те живеят главно в големите градски центрове Лахор, Карачи и Исламабад/Равалпинди. Балтийският език принадлежи към тибетското езиково семейство и е поддиалект на ладакския език.

Въпроси и отговори

В: Какъв процент от езиците, които се говорят в Пакистан, са индо-ирански?

О: Около 98 % от езиците, които се говорят в Пакистан, са индоирански.

В: Каква е писмеността, използвана за писане на повечето езици в Пакистан?

О: Повечето пакистански езици се пишат с персийско-арабска азбука.

В: Колко основни етнически групи съставляват населението на Пакистан?

О: Населението се състои от няколко основни етнически групи, сред които пенджаби, пущуни, синди, серайки, мухаджири, белуджи и читрали.

Въпрос: Коя е най-голямата етническа група от гледна точка на числеността ѝ?

О: Най-голямата етническа група са пенджабите - 40,20 %, или 70,7 милиона души.

В: Има ли езикови изолати в Пакистан?

О: Да, в страната живеят и малки групи езикови изолати, като например народите, говорещи бурушо и брахуи.

В: Къде в Пакистан могат да се открият по-малки етнически групи?

О: По-малки етнически групи като кашмирци, калаши, бурушо, брахуи, кховарци, шина и турвали се срещат главно в северните части на страната.

Въпрос: Потохарите отделно ли се изброяват от пенджабите при преброяването на населението?

О: Да, понякога потохарите от Северен Пенджаб се изброяват отделно от пенджабците, което би довело до допълнително намаляване на тяхното население.