С това име се наричат афроамериканците, които се преместват от щатите по поречието на Мисисипи в Канзас. Това се случва в края на XIX век. Наречено е движение на екзодустерите или Изходът от 1879 г. Това е първата миграция на чернокожи след Гражданската война в САЩ. Около 40 000 чернокожи се преместват от юга в Канзас, Оклахома и Колорадо.
Чернокожите са се преместили от Юга, защото са били третирани много зле. Те бягаха от групировки като Ку Клукс Клан и Бялата лига, бягаха от черните кодекси и законите на Джим Кроу. С тях се отнасяха като с второкласни граждани. Това се случва по време на Реконструкцията.
Причини за масовия изход
Главните двигатели на миграцията са насилието, икономическата експлоатация и политическата дискриминация. След Гражданската война в много южни щати бившите роби останаха в ситуация на бедност чрез дългово земеделие, корупция и ограничени права за гласуване. Организирани расистки организации и законодателни практики, включително черните кодекси и законите на Джим Кроу, принуждаваха много семейства да търсят безопасност и възможности извън Юга.
Организация и път
Движението бе подкрепено от различни обществени и религиозни мрежи, черни лидери и печатни издания, които популяризираха идеята за „Изход“ — метафора от библейската книга Изход. Един от видните организатори беше Benjamin „Pap“ Singleton, който още в 1870-те години насърчаваше преместването към Канзас като начин за придобиване на земя и по-добър живот. Към 1879 г. потокът се засилва — групи семейства пътуват с влакове и каруци, често без достатъчно средства и с риск от експлоатация по пътя.
Поселения и трудности
Мнозина от пристигащите се установяват в градчета и ферми в Канзас, Оклахома и Колорадо. Някои създават собственоръчно черни общности — най-известният пример е градът Никомедъс (Nicodemus) в Канзас, който остана символ на надеждата за самоуправление и земеделски независим живот. Въпреки това реалността често е била сурова: новодошлите се сблъскват с липса на пари, здравни проблеми, ограничен достъп до земя и понякога със съпротива от местни бели общности.
Реакции и помощ
Реакциите в Канзас и извън него бяха разнопосочни — имаше хора и организации, които оказваха помощ, но имаше и местни владения и медии, които изразяваха враждебност или предупреждаваха за трудностите. Някои религиозни и благотворителни групи подпомагаха мигрантите с храна, дрехи и временни подслони, но системна държавна подкрепа беше ограничена.
Значение и наследство
Движението на екзодустерите е важно като първата голяма масова миграция на афроамериканци след Гражданската война и като предвестник на по-късните по-големи вълни (Велика миграция) през XX век. То илюстрира стремежа към самоопределение, собственост на земя и граждански права, както и трудностите, пред които са се изправяли освободените хора в поствоенните южни щати. Историята на екзодустерите остава ключов епизод в разбирането на расовите и социално-икономическите промени в САЩ след Реконструкцията.