Дидона (Елиса) — основателка и първа кралица на Картаген (IX в. пр.н.е.)
Дидона (Елиса) — легендарната основателка и първа кралица на Картаген: история, митове и образът ѝ в „Енеида“ — силна жена и божествена покровителка.
древногръцки и римски писатели твърдят, че Дидона е основателката и първата кралица на Картаген. По традиция тя е жителка на Финикия (в района на древния Тир) и е жила през IX в. пр.н.е., приблизително преди около 3000 години. Днес останките на Картаген се намират в територията на съвременното Тунис. Някои части от разказите за живота ѝ може да почиват на исторически събития, други са митове и легенди.
Произход и легенда
Според популярната традиция Дидона (наричана също Алиса или Елиса) е финикийска принцеса от Тир. По един вариант тя е снаха или сестра на владетеля Пигмалион; след смъртта на съпруга ѝ (често назоваван като Сихей или Сихаеб) и след заговори в двора, тя напуска родния си град и с група сподвижници отплава за бреговете на Северна Африка. Легендата разказва, че чрез хитрост и решителност тя закупува участък земя, равняващ се на площта, обхваната от един бик на вдигната кожа — тя разрязва кожата на тънки ремъци и с тях обкръжава хълма Бирса, който става сърцето на новия град.
Основание на Картаген и управление
Традиционната дата за основаването на Картаген е 814 г. пр.н.е., въпреки че археологическите и историческите данни говорят за по-сложен и продължителен процес на заселване и разрастване. Описанията на древните автори представят Дидона като законодателка и организаторка: тя събира колонисти, урежда територията, установява търговски и обществени структури и дава началото на един от най-влиятелните градове държави в западното Средиземноморие.
Разказът на Вергилий и съдбата на Дидона
Най-известният литературен разказ за Дидона е в "Енеида" на римския поет Вергилий. В тази епическа поема тя се влюбва в троянеца Еней, когото приема в Картаген. Когато Еней решава да продължи пътя си към Италия и своята съдба, Дидона остава предадена и, по Вергилиевия разказ, се самоубива, като се нагласява на огън върху погребален ритуал. Тази версия има силен литературен и емоционален заряд и става основа за много по-късни интерпретации в литературата и изкуството.
Култ, богини и наследство
Почитана е и като богиня в някои картигински традиции; по-късно образът ѝ се свързва с местни божества като Танит и с финикийските богини (например Астарта) — това отразява тенденцията исторически личности да бъдат идеализирани и да получават квазирелигиозен статут.
Историческа оценка и влияниe
Много историци смятат Дидона за легендарна фигура или за митологизиран образ, базиран на паметта за действителни жени-водачи и основатели. Археологическите данни потвърждават ранното и важно значение на Картаген като търговски център и морска сила, но пряката връзка между конкретна историческа личност и митичния образ на Дидона остава спорна. Във всеки случай тя има трайно културно влияние: образът ѝ е обект на поеми, драми, опери, картини и исторически изследвания и продължава да буди интерес като символ на основателката и първата владетелка на един велик финикийско-картагински град.
Дидона — реална или митична — остава ключова фигура в разбирането на ранната история на Картаген и в литературата за контакти между финикийската, гръцката и римската култури.
Смъртта на Дидона от немския художник Хайнрих Фридрих Фюгер
Ранни истории за живота ѝ
Най-старият разказ за Дидона е написан от Тимей. Той е древногръцки историк, живял през III в. пр. Сто години по-късно за нея пише римският историк Помпей Трог. Разказът му за нея е изгубен, но по-късният римски историк Юстин пише резюме на разказа на Трог. В разказите на Тимей и Трог Дидона е дъщеря на царя на Тир (град в страната, известна днес като Ливан). Тя била омъжена за Ацербас, който бил жрец на Херкулес. Когато братът на Дидона - Пигмалион - убил Ацербас, Дидона избягала. Тя взела със себе си част от хората си. Те отишли първо в Кипър, а след това на северния бряг на Африка, на мястото, известно днес като Тунис.
Когато стигнали в Африка, Дидона попитала берберския владетел на име Иарб дали може да купи земя, за да основе град за своите хора. Той казал, че може да купи толкова земя, колкото може да покрие с кожата на мъртъв вол. Тя казала на хората си да нарежат кожата на много тънки ивици. Те разстлали всички ленти, за да обозначат границите. Така те получили много голямо парче земя. Дидона и хората ѝ построили град на тази земя. Градът бил наречен Картаген, а Дидона била първата му царица. Картаген се разраснал и станал много богат град. Много бербери също отишли да живеят там.
Когато видял колко богат град е Картаген, Иарб пожелал да се ожени за Дидона. Той ѝ казал, че ако не се омъжи за него, ще започне война срещу Картаген. Дидона не искала да се омъжи за Иарб. Тя все още обичаше съпруга си Ацербас (Сихей). Преди сватбата си с Иарб тя разпали голям огън. Казала му, че огънят е церемония в чест на Ацербас. Казала, че когато церемонията приключи, Иарб ще бъде новият ѝ съпруг. Вместо това тя се качила на кладата, където горял огънят. След това се самоуби с меч. След смъртта ѝ жителите на Картаген я почитали като богиня. Картаген останал много богат и могъщ град в продължение на 600 години. През 146 г. пр.н.е. той е разрушен от Рим.
Дидона купува земя за Картаген
Еней и Дидона в картина на Пиер-Нарсис Герен
Еней и Дидона
Днес Дидона е известна най-вече с историята, разказана за нея в книги 3 и 4 от "Енеида" на Вергилий. Разказът на Вергилий за ранния живот на Дидона много прилича на тези, разказани от Тимей и Трог. Но разказът му за нейната смърт е много различен. В разказа на Вергилий Еней, принц от древния град Троя, отива в Картаген, след като губи войната срещу гърците (Троянската война). Еней и Дидона се влюбват. Еней решава да остане в Картаген с Дидона. Но бог Юпитер изпраща Меркурий, за да каже на Еней, че трябва да напусне Картаген и да отиде в Италия. Еней не иска да замине, но знае, че трябва да направи това, което Юпитер иска. Той и хората му отплават от Картаген. Дидона е много тъжна и много ядосана. Тя запалва голям огън, за да изгори всички вещи, които са принадлежали на Еней. След това се изкачва на върха на огъня и се самоубива с меча, който е дала на Еней, когато той за първи път идва в Картаген.
Повечето хора твърдят, че Вергилий е първият писател, който измисля историята за Еней и Дидона. Други смятат, че идеята му е хрумнала от дългата поема на Гней Навий, наречена Bellum Poenicum (Пуническите войни). По-голямата част от поемата на Наевий е изгубена, така че е трудно да се разбере със сигурност.
От времето на Вергилий насам са написани много пиеси и опери по неговата история за Еней и Дидона. През 1583 г. Кристофър Марлоу пише пиеса за тях. Тя се нарича "Дидона, царица на Картаген". Хенри Пърсел композира опера за тях през 1688 г., наречена "Дидона и Еней".
Италианският поет Пиетро Метастазио също използва историята на Вергилий за либрето (сюжет и думи за опера). Тя се нарича Didone abbandonata. (Заглавието й на италиански означава "Дидона, изоставена".) Първата опера, в която е използвано либретото на Метастазио, е написана от Доменико Саро през 1724 г. През следващите 100 години повече от 40 опери на други композитори използват това либрето.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Дидо?
О: Дидона е основателката и първата кралица на Картаген, град в днешен Тунис.
В: Кога е живяла Дидона?
О: Дидона е живяла през 9 век пр.н.е., приблизително преди 3000 години.
Въпрос: Всички части от живота на Дидона ли са истина?
О: Не, някои части от живота на Дидона са митове, докато други части може да са верни.
В: С какво е известна Дидона?
О: Дидона е най-известна от разказа за нея в "Енеида" на римския поет Вергилий.
В: Какви са другите имена, с които са наричали Дидона?
О: В някои писания за нея тя е наричана Алиса или Елиса.
В: Почитали ли са Дидона като богиня?
О: Да, Дидона е била почитана като богиня в древен Картаген.
В: Къде се намира Картаген?
О: Картаген се е намирал в страната, известна днес като Тунис.
обискирам