Диодор Сикул или Диодор Сицилийски е гръцки историк, живял през I век пр.н.е.; дейността му обикновено се датира около 60–30 г. пр.н.е. Известен е с това, че между тези години написва универсалната история Bibliotheca historica, голяма част от която е запазена. Творбата е замислена като обширна съставна история в 40 книги и условно се разделя на три части. Първата част обхваща митичната история до разрушаването на Троя и е подредена главно географски — с описания на отделни региони като Египет, Индия, Арабия, Гърция и Европа. Втората част проследява периодa от Троянската война до смъртта на Александър Велики. Третата част покрива следалександровия период до около 60 г. пр.н.е. Заглавието Bibliotheca, което означава "библиотека", подсказва, че Диодор е събирал и препредавал материали от много по-ранни автори.

Диодор най-вероятно е роден в Агириум (дн. Агира) в Сицилия. Самият той споменава пътувания и наблюдения от различни земи, които е използвал при съставянето на своя труд, и често включва етнографски и географски сведения — описания на обичаи, религии, митове и природни особености на разглежданите народи. Неговият подход е главно компилативен: той обединява извлечения и откъси от по-стари историци и хронисти, като целта му е била да представи цялостна "универсална" история от началото на света до неговото време.

От оригиналните 40 книги до нас са достигнали в относително пълен вид книгите 1–5 и 11–20; останалите томове са загубени и се познават единствено чрез цитати и фрагменти, запазени у по-късни автори. Поради това Диодор е изключително важен източник: в неговия труд са запазени сведения от по-ранни исторически писатели, чиито оригинали са изчезнали.

Сред използваните от него източници са известни имена като Тимеус (за сицилийските и западносредиземноморски въпроси), Ефор, Теопомп и други по-стари историци и хронисти; освен това Диодор прибавя и местни сведения и устни предания. Историците оценяват неговата работа по два начина: от една страна, тя е ценна със съхранените материали и широкия обхват; от друга — понякога Диодор пренася сведения без строг критичен преглед, допуска хронологични неточности или противоречия между различните части на своя труд.

Библиографията и текстовото предание на Диодор са предмет на множество критични издания и преводи. Един от класическите английски преводи е в серията Loeb Classical Library (превод на C. H. Oldfather), които правят текста достъпен и за съвременни изследователи. Диодоровата Bibliotheca продължава да бъде основен източник за митология, древни хроники и история на елинистичния и по-ранните периоди.

Наследството на Диодор е двойнствено: благодарение на неговото събирачество множество загубени произведения са запомнени чрез цитати и резюмета, но за точността на предаденото често трябва да се съди критично, като се съпоставя с други запазени източници и археологически данни.