За испанския художник вижте Диего Веласкес.

Диего Веласкес де Куеляр (ок. 1465 – 1524) е испански войник, конквистадор и първи ефективен губернатор на остров Куба след испанското завладяване. Той играе централна роля в ранната колонизация на Карибите, основава важни поселения и организира експедиции към бреговете на континентална Америка.

Ранни години и пристигане в Америка

Роден е в Куеляр, близо до Сеговия, Испания. Пристига в Америка по време на второто пътуване на Христофор Колумб през 1493 г. и прекарва около 17 години на острова Испаньола, като по-голямата част от това време живее в югозападната част на острова. Там служи под управлението на испанската колониална администрация и участва в кампании срещу местните индиански племена.

Дейност на Испаньола и основаване на градове

В служба на губернатора Николас де Овандо Веласкес участва в потушаването на бунтове и в кампании срещу местните таино, които довеждат до значителни промени в демографията и социалната структура на острова. По това време испанците въвеждат системата на екомиендата (раздаване на работна сила и земя на завоевателите), която има дълготраен ефект върху коренното население.

Като военен и организатор Веласкес участва в основаването и управлението на няколко ранни селища на Испаньола, сред които:

  • Азуа де Компостела (1504)
  • Сан Хуан де ла Магуана (1503)
  • Баника (1504)
  • Салватиера де ла Сабана (1504 г., днес Лес Кайес, Хаити)
  • Санта Мария де ла Верапас (близо до днешния Порт-о-Пренс, Хаити)
  • Вилянуева де Якимо (днес Жакмел, Хаити)

Завладяване и управление на Куба

През 1511 г. Веласкес тръгва от Салватиера де ла Сабана с около 300 души и три или четири кораба към остров Куба, с цел да го завладее от името на Испания. След успешните военни действия той е назначен за първи губернатор на острова и организира неговото испанско заселване и администрация.

Под негово ръководство са основани няколко от първите европейски градове в Куба:

  • Нуестра Сеньора де ла Асунсион де Баракоа (1511) – първият европейски град в Куба и първaта ѝ столица;
  • Сан Салвадор дел Баямо (1513);
  • Сантяго де Куба (1514) – важен административен и военен център;
  • Хавана (1515) – имаща впоследствие ключово значение за стратегическото и търговско развитие на острова.

Като губернатор Веласкес насърчава заселването чрез раздаване на земи и екомиенди, организира пристигането на нови колонисти и регулира отношенията между испанците и коренното население. Тази политика ускорява колонизационните процеси, но също води до значителен упадък на местните популации вследствие на насилие, принудителен труд и болести.

Експедиции към континента и връзката с Ернан Кортес

Като централен организатор на експедиции от Куба, през 1517 г. Веласкес изпраща Хуан де Грихалва да изследва бреговете на Мексико, а през 1518 г. — Франсиско Ернандес де Кордоба към полуостров Юкатан. През 1519 г. той поверява на своя секретар Ернан Кортес (Ернан Кортес) ръководството на по-голяма експедиция с цел завладяване на континенталните земи. Когато Кортес достига до Веракрус обаче, той прекъсва своите формални връзки с Веласкес и предприема самостоятелни действия, което в последствие довежда до завладяване на Ацтекската империя.

Веласкес не остава без действие — той се опитва да отмени възлагането на командването и изпраща военни сили да заловят или спрат Кортес, но Кортес успява да се наложи и да привлече част от испанските сили на своя страна. Този конфликт между властите на Куба и новите конквистанти на континента е част от по-широките политически и юридически спорове за правата и контролa в Новия свят.

Край на живота и наследство

Диего Веласкес де Куеляр умира в Сантяго де Куба през 1524 г. Неговото управление оставя траен отпечатък върху ранната история на Куба: той основава ключови градове, създава първите колониални институции и организира експедиции, които допринасят за по-нататъшното завладяване на континентална Америка. В същото време политиките на колонизацията и използването на екомиендата довеждат до сериозни човешки и социални последствия за местните народи.

В историческата литература Веласкес често е описван като способен администратор и организатор на колонизацията, но и като представител на испанската колониална система, чиито практики имат трайни и често трагични последици за индианското население. Неговото име е свързано с началото на системната испанска власт в Карибския басейн и с процесите, които променят лицето на Новия свят.