Замък Конуи

История

1200s

Преди да стане град, Конуи е бил цистерциански манастир. Той често е бил посещаван от уелските принцове. Това е и мястото, където човек може да пресече река Конуи, преминавайки от океанската част към вътрешността на страната. От 1070 г. насам областта е била собственост на крале от Англия и Уелс.

През 1282 г. английският крал Едуард I атакува замъка. Той разполага с голяма армия. Те дойдоха в замъка от север. Те дойдоха от Кармартън. Дойдоха и от запад. Армията дойде от Монтгомъри и Честър. През март 1283 г. Едуард превзема град Абърконуи. Той решава да използва замъка като централна точка на графство. На мястото, където се намирал замъкът, имало абатство. Едуард наредил абатството да бъде преместено. Той искал да притежава замъка, за да може другите хора да мислят, че е много могъщ.

След като Едуард решава да построи замъка, хората започват да го строят бързо. Сър Джон Бонвиларс е бил бригадир на строежа на замъка. По проекта работил и каменоделец на име Джеймс от Сейнт Джордж. Те започват да строят замъка през 1283 г. От 1283 г. до 1284 г. те построили стените и кулите. След това построяват сградите вътре в стените на замъка. Построяват и стени за близкия град. Това се случило между 1284 и 1286 г. Завършват строежа на замъка през 1287 г. Хора от цяла Англия дошли да помагат за построяването на замъка. Хората се събирали в Честър и ходели пеша до Уелс, за да работят в замъка. Общо проектът струва 15 000 лири. По онова време това били много пари.

Замъкът е имал човек, който е бил едновременно констебъл и кмет на Конуи. Този човек е управлявал и 30 войници. В замъка работели дърводелец, капелан, ковач, инженер и каменоделец. През 1294 г. Мадог ап Лиуелин започнал да се бори срещу хората, които управлявали Англия. Крал Едуард се преместил в Конуи, за да избяга от Мадог ап Лиуелин. Той живее в замъка от декември 1294 г. до януари 1295 г. Можел да се снабдява с припаси и храна само от морето. В крайна сметка през февруари идват войници и му помагат. След това в замъка живеят различни хора. Сред тях бил и синът на Едуард, който станал Едуард II Английски. Той живее там през 1301 г.

1300-1400 г.

Замъкът се разпада през XIV век, защото хората не се грижат за него. Към 1321 г. покривът тече, а дървото гние. През 1343 г. Едуард, Черният принц, превзема замъка. Той го поправя с помощта на сър Джон Уестън. Уестън работи за Едуард. Те добавили много неща, включително арки в голямата зала. Когато Едуард умира, замъкът отново се разпада.

Английският крал Ричард II започва да живее в замъка към края на века. Той остава там, за да избяга от Хенри IV. Когато Ричард се връща от Ирландия на 12 август 1399 г. и отива в замъка, той среща Хенри Пърси. Пърси работи за Хенри IV. Двамата разговаряли, за да помогнат за прекратяване на боевете. Пърси обещава да не наранява Ричард. На 19 август Ричард се предава на Хенри Пърси в замъка Флинт. Той каза, че ще престане да бъде крал, ако му позволят да живее, а не да умре. Ричард е отведен в Лондон. Той умира в замъка Понтефракт.

През 1400 г., по време на управлението на Хенри IV, започва въстание. Началото му е поставено от Оуейн Глиндър. Това става малко след като на Ричард е съобщено, че вече не е крал. Двама братовчеди на Оуейн Глиндър, Рис ап Тудур и брат му Гвилим, нападат изненадващо замъка. Те се преоблякоха като дърводелци и се държаха така, сякаш щяха да поправят замъка. Влезли вътре, убили двама пазачи и превзели замъка. Войските им превзеха града. Братята живели там около 3 месеца. Те се отказали, след като Хенри IV им обещал да им прости и да не ги съди.

По време на Войната на розите замъкът е бил почти използван, но до края на войната в него не е имало никаква дейност. Замъкът е ремонтиран през 20-те и 30-те години на XV в. от Хенри VIII. Замъкът е бил използван като затвор и понякога хората, които са посещавали Конуи, са отсядали в замъка.

От 1600 г. до днес

През 1600 г. замъкът отново се разпада. През 1627 г. Чарлз I го продава на Едуард Конуей. Едуард го купува за 100 паунда. Синът на Едуард, който също се казва Едуард, поема замъка през 1631 г. Замъкът е разрушен. През 1642 г. започва Английската гражданска война. Джон Уилямс, архиепископ на Йорк, поема управлението на замъка от името на краля. Той използва собствените си средства, за да поправи счупените части на замъка. През 1645 г. управител на замъка става сър Джон Оуен. Двамата мъже спорят за това, тъй като Уилямс е трябвало да го управлява, а не Оуен. В крайна сметка Уилямс се отказва и се връща в Лондон. Замъкът е превзет от Томас Митън по време на обсада през август и ноември 1646 г.

След обсадата полковник Джон Картър става управител на замъка. Той прави още ремонти, за да го поправи. През 1655 г. парламентът на Англия нарежда на Държавния съвет да събори замъка, за да не могат хората повече да го използват. По това време кулата на пекарната е частично разрушена. Чарлз II връща замъка на Едуард Конуей в рамките на Реставрацията. Но пет години по-късно Конуей взел цялото желязо и олово, които се намирали в замъка, и ги продал, за да спечели пари. Човек на име Уилям Милуърд отговарял за свалянето на желязото и оловото от замъка. Хората, които живеели в град Конуи, протестирали срещу премахването. На Конуей и Милуърд не им пукало и замъкът се превърнал в пълна разруха.

В края на XVIII в. руините на замъка са наречени "живописни" и красиви. Замъкът е посещаван от хора и художници от цялата страна. Художници рисували картини от него, включително художниците Томас Гиртин, Моузес Грифит, Джулиъс Цезар Ибетсън, Пол Сандби и Джей Ем У. Търнър. През XIX в. са построени мостове над река Конуи до града откъм Ландудно. Новите мостове довеждат повече туристи в района. Сред мостовете са висящият мост Конуи, построен през 1826 г., и железопътният мост Конуи, построен през 1848 г. Това позволило на хората с лодки, автомобили и возещи се във влакове да посещават замъка. Семейство Холанд управлявало замъка, а през 1865 г. го предало за управление на местното правителство. Градът помогнал за възстановяването на руините и те поправили кулата на пекарната. През 1953 г. замъкът е отдаден под наем на Министерството на строителството. Те възлагат на Арнолд Тейлър да започне да ремонтира замъка. Той също така проучва историята на замъка. През 1958 г. до замъка е построен нов път. Страната щяла да го превърне в паметник. През 1986 г. той е обявен за обект на световното културно наследство.

Днес той се управлява от Cadw и се посещава от туристи. Към 2010 г. замъкът е посетен от 186 897 души. През 2012 г. е открит нов посетителски център. Замъкът винаги трябва да се ремонтира. Между 2002 и 2003 г. поддръжката и ремонтът на замъка са стрували 30 000 паунда.

Макет на замъка Конуи през 1300 г.


Замъкът Конуи


Кулата Bakehouse

Архитектура

Замъкът се смята за един от най-добрите "примери за военна архитектура от края на XIII и началото на XIV век в Европа" от ЮНЕСКО. Той се намира на брега на морето. Крайбрежието е изградено от множество скали, включително сив пясъчник и варовик. По-голямата част от камъка, от който е построен замъкът, е от този камък. Пясъчникът, използван за изработването на резбите, е донесен от полуостров Кройдин, Честър и Вирал. Този пясъчник е имал повече цветове от сивия пясъчник, който е бил местен. Възможно е да е бил избран не само защото е бил лесен за издълбаване, но и защото е бил красив.

Замъкът е правоъгълен. Той има две различни части - Вътрешна и Външна. Има четири кули. Те са с височина 70 фута (21 м) и има по една от всяка страна на замъка. В ранните години на съществуването си замъкът би трябвало да е бил боядисан в бяло с варова мазилка. Кулите имат дупки в тях, наречени "дупки за путлоги". Тези дупки са били използвани, за да се помогне на строителите да изградят кулите, като през дупките са вкарвали парчета дървен материал, за да могат да се изкачват по кулите. В стените на замъка са открити и квадратни дупки. Никой не знае за какво са били използвани. Може би са били използвани, за да се отърват от водата при дъжд, използвани са за табели или за излагане на украшения.

Главният вход към замъка е през западния барбакан. В миналото този барбакан е минавал през подвижен мост и рампа откъм града. Днес пътят минава покрай източната страна на стените. На барбакана има едни от най-старите камъни за махиколация във Великобритания. В началото портата към замъка вероятно е била защитена от порталис.

През портата се намира Външното отделение. Когато е бил построен за пръв път, тук са били административните задължения. Хората са се занимавали с бизнеса и управлението на замъка. Тук е разположена северозападната кула. В нея можело да се живее, а също и да се съхраняват вещи. Има и югозападна кула, която се е използвала от констебъла. В нея е имало и пекарна. В южната част на външното отделение се намират голяма зала и параклис. Има и мазета. Има стара голяма арка от 40-те години на XIV век. В кулата зад голямата зала е имало затвор. В нея е имало подземие. В северната част на Външното отделение има кухня, пивоварна, пекарна, а вътре в кулата хората са можели да живеят и да съхраняват вещи.

Някога имаше стена, която отделяше Вътрешното отделение от Външното отделение. Стената, която се намираше вътре в замъка, имаше подвижен мост и порта. Имаше и ров, който затрудняваше преминаването, ако портата беше затворена. През XVI в. ровът е запълнен, за да могат хората да преминават през него, а подвижният мост е премахнат. На това място се намира изворът, от който замъкът получава вода. Кладенецът е дълбок 28 м (91 фута). Вътрешното отделение е мястото, където са живеели кралските гости и жителите. В него са живеели и техните служители и прислужници. Кралските спални, наричани още "камери", се смятат за най-добре запазените в Англия и Уелс. Вътрешното отделение е трябвало да изглежда като много малка версия на кралския дворец. Причината, поради която са построени стената, портата и ровът, е, че ако има извънредна ситуация или нападение, Вътрешното отделение може да бъде запечатано от Външното отделение, което ще се бори срещу нашествия.

Стаите, в които живеели кралските особи, се намирали на първия етаж в поредица от малки сгради. Вътрешното отделение имало четири защитни кули. Една от кулите е била параклис, в който кралските особи са извършвали религиозни служби. Всички кули имали кули за сигурност. На всяка от тях се издигаше и кралското знаме. Смята се, че тази част на замъка Конуи е била проектирана по подобие на тази в замъка Корф. Кралят е можел да има свое лично време, като същевременно е имал голяма охрана, която да пази него и всички вътре. Някога вътре е имало два апартамента, но в крайна сметка те са превърнати в един апартамент с три стаи.

В източната част на Вътрешното отделение има още един барбакан. Тук се намира градината на замъка. Кралските апартаменти могат да виждат градината от прозорците си. Някога там е имало трева, а след това лозя, ябълкови дървета и цветя. Имаше малка порта, която водеше към малък пристан на реката. Това позволявало на посетителите да посещават и напускат замъка, без да ги виждат много малко хора. Също така позволяваше на хората да получават от лодките доставки за Вътрешното отделение.

Архитектурата е подобна на тази в Савойското кралство през XIII век. Това включва начина, по който са проектирани прозорците, разположението на дупките за "путлог". Историците смятат, че замъкът Конуи е повлиян от работата на архитекта майстор Джеймс от Савоя. Сходството със савойската архитектура може да се дължи и на факта, че много от хората, работили по изграждането на замъка Конуи, са били от Савоя.

План на замъка


Външното отделение; там се намират голямата зала и параклисът.


Източната страна на замъка.