Compsognathus е малък месояден динозавър от края на юрския период, преди 144 милиона години. Бил е дълъг около метър и се е движел на два крака, като е използвал дългата си опашка, за да пази равновесие.
Compsognathus е познат от два почти пълни екземпляра, един от Германия (с дължина 89 cm 35 in) и друг от Франция (с дължина 125 cm 49 in). Немският екземпляр е намерен във варовика Солнхофен в Бавария преди повече от 150 години.
По-големият френски екземпляр (MNHN CNJ 79) е открит през 1972 г. във варовика Портланд, близо до Ница в Югоизточна Франция. Въпреки че първоначално е описан като отделен вид, наречен Compsognathus corallestris, впоследствие други са го преименували на друг екземпляр от Compsognathus longipes.
Това е един от малкото динозаври, чиято диета е известна със сигурност: в коремите и на двата екземпляра са запазени останки от малки, пъргави гущери.
Описание
Compsognathus е дребен, леко изграден терапод с дълго тяло и опашка. Черепът е с остри, изкривени назад зъби, подходящи за хващане на малки животни. Предните крайници са трипръсти и вероятно са служели за хващане и задържане на плячка. Краката са дълги и приспособени за бързо тичане — това го прави ефективен ловец на пъргави дребни гръбначни и големи безгръбначни.
Големина и тегло
Общата дължина на известните екземпляри варира — немският е около 89 cm, а френският около 125 cm. Поради сериозната разлика в размерите оценките за теглото са предпазливи; Compsognathus вероятно е бил лек, от порядъка на няколко стотин грама до няколко килограма (в зависимост от екземпляра и зрелостта). По-малкият екземпляр често се оценява като под 1 kg, докато по-големият може да е тежал над 2 kg.
Находки и значимост
Немският екземпляр от варовика Солнхофен е една от класическите находки от 19-ти век, открита в условия (финозърнест варовик), които често запазват фини детайли от скелета и меките тъкани. Френският екземпляр (MNHN CNJ 79), открит в близост до Ница, е по-голям и първоначално е бил описан като отделен вид (Compsognathus corallestris), но по-късни анализи често го поставят в рамките на вида Compsognathus longipes. Тези два почти пълни екземпляра са особено ценни, защото позволяват да се възстанови външният вид и биологията на такъв дребен терапод.
Диета и доказателства
В двата екземпляра в стомашната област са запазени фрагментирани останки от дребни гущери, което дава директно доказателство за хранителните навици на животното. При немския екземпляр запасите от плячка са идентифицирани като останки от дребен гущер (в литературa често се споменава род като Bavarisaurus), което показва, че Compsognathus е ловувал и поглъщал цели дребни влечуги.
Палеоекология и поведение
Живял е в крайбрежни и лагунни среди, където варовиковите отлагания са запазили скелетите му. Комбинацията от бързи крайници, остри зъби и хватателни ръце подсказва, че е бил активен дневен хищник, който е ловувал на земята или сред ниската растителност. Дългата и правитена опашка е служела като баланс при бързо бягане и резки промени на посоката.
Кожа и покритие
За самото покритие на тялото — дали е имал люспи или първобитни перца — няма еднозначни доказателства при двата класически екземпляра. Някои родствени дребни коелюрозаври (например Sinosauropteryx) показват впечатления на влакнисто „пърхообразно“ покритие, което предполага, че и Compsognathus би могъл да има протопера или поне влакнест слой. Въпреки това, никой от двата известни екземпляра не носи ясни отпечатъци на пера, така че темата остава отворена и подлежи на интерпретация.
Таксономия и връзки
Compsognathus принадлежи към семейство Compsognathidae — група малки тераподни динозаври, свързана с ранните коелюрозаври и по-късно с еволюцията на птиците. Името и видимите анатомични черти правят този род важен за разбирането на ранните етапи от еволюцията на дребните двукраки хищници.
Въпреки че са изминали над сто и петдесет години от първите находки, Compsognathus остава един от най-известните и често цитираните малки динозаври, защото предоставя рядко детайлна картина на дребен хищник от късната Юра и демонстрира директна връзка между диетата и анатомията.
