Ботаническото име е официално научно име, което следва Международния кодекс за номенклатура на водораслите, гъбите и растенията (ICN). Ако става въпрос за растителен култиген, допълнителният термин за култивар трябва да следва Международния кодекс за номенклатура на културните растения.

Какво обхваща Кодексът

Кодексът на номенклатурата обхваща "всички организми, които традиционно се третират като растения, независимо дали са изкопаеми или не, напр. синьо-зелени водорасли (цианобактерии); гъби, включително хитриди, оомицети и слизести плесени; фотосинтезиращи протисти и таксономично свързани нефотосинтезиращи групи".

Цел и значение на ботаническото име

Целта на официалното наименование е да има едно единствено име, което да е прието и използвано в целия свят за определено растение или група растения. Например ботаническото име Bellis perennis е дадено на растителен вид, който произхожда от повечето страни в Европа и Близкия изток, където има различни имена на много езици. По-късно то е въведено в целия свят, което води до контакта му с повече езици.

Една от основните ползи от международната ботаническа номенклатура е да се осигури стабилност и яснота в научната комуникация: учените и градинарите от различни страни да могат да разпознават едно и също таксономично лице дори когато местните или народните наименования са различни.

Примери за общи (народни) имена

Някои английски имена на този растителен вид са: daisy, English daisy, lawndaisy. На други езици някои примери са: Френски: pâquerette, испански: vellorita, шведски: tusensköna, немски: Gänseblümchen, Maßliebchen.

Тези народни имена могат да варират значително в различните области и езици и често се използват за ежедневна комуникация. За научни публикации и за избягване на неясноти обаче се предпочита използването на ботаническото (научното) име.

Структура и форматиране на научното име

Научните имена на видовете имат двучленна (биноминална) форма: име на род (genus) + епитет на вида (specific epithet). Например в Bellis perennis "Bellis" е родът, а "perennis" — видът. Правилата за писане включват следните общи принципи:

  • Името на родa и видовият епитет се пишат с латински букви и обичайно се курсивират (или се поставят в наклонен шрифт) в печатни текстове; авторската атрибуция (име на описалия таксона) не се курсивира.
  • При подвидове, вариетети и форми се добавят индикации за ранг: например subsp. (subspecies), var. (varietas), f. (forma): Bellis perennis var. alpina.
  • Имена на по-високи таксономични категории (семейство, порядък) имат стандартизирани наставки, например сем. Asteraceae за съцветните.
  • Авторски цитат: често след името на таксона се поставя абревиатурата на автора, който го е описал валидно (например L. за Linnaeus). Това помага да се различат случаи на хомонимия или преименуване.

Правила и принципи на ICN

Международният кодекс установява принципи като приоритет (първото валидно публикувано име обикновено има приоритет при употреба), типизация (всеки таксон трябва да има тип — образец или типово лице), валидно публикуване (определени изисквания за описание и публикация), и еднозначност (стремеж към минимизиране на неяснотите). Някои особености:

  • Тихи промени в таксономията (нови данни от молекулярни изследвания и т.н.) могат да доведат до преименуване или пренареждане на таксоните — тук Кодексът регулира как да се правят такива промени по стандартизиран начин.
  • Правописът и транслитерацията на латински имена следват определени правила — напр. алтернативни форми на епитети може да бъдат коригирани за граматическо съгласие с родовото име.
  • Някои практики, които са допустими в зоологичната номенклатура (напр. таутономия — едно и също име за род и вид), са забранени или третирани по различен начин в ботаниката.

Култивари и култигени

Културът Bellis perennis 'Aucubifolia' е златисто-пеперуникава градинарска селекция на този вид.

Важно е да се отбележи разликата между научното наименование по ICN и имената на култивари. Името на култивара (например 'Aucubifolia') се пише в обикновен (не курсив) шрифт и в единични кавички; то не е в латинския формален синтаксис и не се подчинява на ICN, а се регулира от Международния кодекс за номенклатура на културните растения (ICNCP). Култиварите често се използват в градинарството и селекцията, за да обозначат форми с декоративни качества, устойчивост или други селективно подбрани характеристики.

Хибриди и други специални означения

За междуродови или междуспецифични хибриди се използва символът ×. Например при естествен или култивиран хибрид между два вида може да се напише Bellis × somehybrid (форматът и кой имена се използват зависи от статуса на хибрида). ICN дава правила кога и как хибридното име може да бъде валидно публикувано.

Заключение

Ботаническите имена са резултат от дългогодишна международна система, чиято цел е да осигури стабилност, ясност и проследимост на таксономичните единици. Правилното употребяване на имената — включително форматиране, цитиране на автори, обозначаване на рангове и разграничаване между научни имена и имена на култивари — е важно за научни изследвания, опазване на биологичното разнообразие и практики в градинарството и селекцията.