Слузните плесени
Слузните плесени са форми на живот, които живеят в дъното на дъждовните гори и в много други части на света. Те се плъзгат по земята и повалените стволове на дърветата в търсене на храна. Те разпръскват спори, подобно на растенията, които се превръщат в нови слузести форми.
Те са начин на живот или форма на живот, която е еволюирала многократно. Тъй като не са монофилетична група, те са включени в няколко различни фила. Притежават някои черти на гъбите и някои черти на протозоите. Това е обсъдено от Антон де Бари през 1858 г.
Те прекарват част от живота си като изолирани клетки, но се събират, когато се освободи химичен сигнал. След това заедно образуват многоклетъчен организъм, който се размножава и произвежда спори. Така че те са едновременно едноклетъчни и многоклетъчни. Това не е всичко: многоклетъчната форма губи клетъчните си стени и се превръща в синцитиум. Това е организъм с много ядра, но с малко или никакви клетъчни стени.
Единичните клетки са амебоидни (подобни на амеба) и хаплоидни (с един набор хромозоми, като нашите гамети). Многоядреният стадий се нарича плазмодий. Той е диплоиден, образуван от сливането на двойки амебоидни клетки. Храни се чрез фагоцитиране на бактерии и хранителни частици.
Когато хранителните запаси намалеят, плазмодиумът създава хаплоидни клетки чрез мейоза, които са в основата на спорите. Спорите се съхраняват и след това се разпространяват от структура, подобна на спорангиум. Този жизнен цикъл е характерен за основната група, наречена Mycetozoa.
Мухъл от слуз
Мухъл от слуз, израснал от кошче с мокра хартия
Слузеста плесен Stemonitis fusca в Шотландия.
Слизеста плесен, която изяжда гъбичката скоба
Това е плодното тяло на Comatricha nigra. Това не е гъба, а амебозоен слузест плесен.
Слузеста плесен Trichia varia
Таксономия
Съвременната молекулярна биология показа чрез анализ на последователностите, че слизестите плесени не са монофилетична група. Някога те са били разглеждани като гъби, но сега са разделени на три различни групи и нито една от тях не е гъба. Те са формален таксон, събран заедно, защото имат общи характеристики. Връзките между групите все още не са изяснени.
Биконт
Биконите са еукариотни клетки с две флагели. Съществуват три групи, които са еволюирали независимо от формата на слизестите плесени.
- Acrasidae: слузести плесени, които принадлежат към супергрупата Excavata.
- Labyrinthulomycetes: слизести мрежи, които принадлежат към супергрупата Chromalveolata. Те са морски и образуват лабиринтни мрежи от тръби, в които могат да се придвижват амеби без псевдоподи.
- Phytomyxea: паразитни протисти, които принадлежат към надгрупата Rhizaria. Те също образуват клетки с повече от едно ядро и са вътрешни паразити на растенията (напр. клубен коренов пригор на зелето).
Amoebozoa
- Mycetozoa принадлежат към супергрупата Amoebozoa и включват:
- Myxogastria: синцитиални или плазмодийни слузести плесени, които се срещат най-често. Често срещана слузеста плесен, която образува малки кафяви кичури върху гниещи трупи, е Stemonitis. Друга форма, която живее в гниещи трупи и често се използва при изследвания, е Physarum polycephalum. В дървените трупи тя има вид на слузеста паяжина от жълти нишки с размер до няколко метра. Fuligo образува жълти корички в мулча.
- Dictyosteliida: едноклетъчни слузести плесени или диктиостелиди. Dictyosteliida, клетъчните слузести плесени, са далечно свързани с плазмодийните слузести плесени и имат много различен начин на живот. Техните амеби не образуват огромни коеноцити и остават индивидуални. Те живеят в сходни местообитания и се хранят с микроорганизми. Когато храната свърши и те са готови да образуват спорангии, правят нещо коренно различно. Освобождават сигнални молекули в околната среда, чрез които се намират една друга и създават рояци. След това тези амеби се обединяват в миниатюрно многоклетъчно координирано същество, подобно на охлюв, което пропълзява до открито осветено място и израства в плодник. Някои от амебите се превръщат в спори, за да започнат следващото поколение, но някои от амебите се жертват, за да се превърнат в мъртво стъбло, издигайки спорите във въздуха.
- Протостелиди. Протостелидите имат междинни характеристики между предишните две групи, но са много по-малки, а плодните тела образуват само една до няколко спори.
Opisthokont
Фонтикулата е клетъчна слузеста плесен, която образува плодно тяло във формата на вулкан. Fonticula не е тясно свързана нито с Dictyosteliida, нито с Acrasidae. В статия от 2009 г. се установява, че тя е свързана с Nuclearia, която от своя страна е свързана с гъбичките.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват формите за слуз?
О: Слузните форми, или слизестите плесени, са форми на живот, които живеят на дъното на дъждовните гори и в много други части на света. Те се плъзгат по земята и повалените стволове на дърветата в търсене на храна.
В: Как се размножават?
О: Слизестите плесени разпръскват спори, подобно на растенията, които се превръщат в нови слизести плесени. Те също така образуват многоклетъчен организъм, който се размножава и произвежда спори, когато се освободи химически сигнал.
В: Какви характеристики имат?
О: Слизестите плесени имат някои характеристики на гъбичките и някои характеристики на протозоите. Единичните клетки са амебоидни (подобни на амеба) и хаплоидни (с един набор хромозоми, като нашите гамети). Многоядреният стадий се нарича плазмодий, който е диплоиден и се образува от сливането на двойки амебоидни клетки.
Въпрос: Кой пръв е обсъдил тази форма на живот?
О: Антон де Бари обсъжда тази форма на живот през 1858 г.
В: Как плазмодиумът се храни?
О: Плазмодиумът се храни чрез фагоцитиране на бактерии и хранителни частици.
В: Какво се случва, когато хранителните запаси намалеят?
О: Когато хранителните запаси намалеят, плазмодиумът създава хаплоидни клетки чрез мейоза и те формират основата на спори, които се съхраняват и след това се разпространяват от структура, подобна на спорангиум.
В: Към коя група принадлежи този жизнен цикъл?
О: Този жизнен цикъл принадлежи към основната група, наречена Mycetozoa.
