Слузните плесени са група организми, които обикновено се срещат в почвата, върху повалени дървесни трупи и в други влажни местообитания — например в дъното на дъждовните гори и в много други части на света. Те се придвижват по повърхности в търсене на храна и разпръскват спори, подобно на растенията, от които спорите могат да се развият в нови индивиди.

Характеристики

Слузните плесени не формират монофилетична група — това е начин на живот или форма на живот, която е еволюирала независимо в различни линии. Тъй като не са монофилетична група, представители често са поставяни в няколко различни фила. Те съчетават черти на гъбите и на протозоите, което прави тяхната систематика и еволюция интересна и понякога усложнена. Първите наблюдения и описание на подобни организми са направени от Антон де Бари през 1858 г.

На морфологично и функционално ниво слузните плесени имат характерни признаци: хранене чрез фагоцитиране, подвижност на клетките и способност за образуване на сложни структури при неблагоприятни условия. Те често имат клетки с амебоиден вид и могат да образуват многоядрени структури без ясни клетъчни граници.

Жизнен цикъл и форми

Много видове прекарват част от живота си като свободни, изолирани единични клетки — амебоидни и подвижни. Единичните клетки са амебоидни (подобни на амеба) и обикновено са хаплоидни (с един набор от хромозоми, подобно на нашите гамети). Когато хранителните условия са благоприятни, те живеят сами и се размножават чрез делене или чрез образуване на спори.

При промяна в условията — например изчерпване на хранителните запаси — единичните клетки реагират на външни сигнали: отделя се химичен сигнал. Това предизвиква събиране (агрегация) на клетките и образуване на организирана структура. В някои групи клетките се обединяват в истински многоклетъчен състав (многоклетъчен стадий), докато в други се сливaт в голям многоядрен организъм, който губи отделните клетъчните си стени и се превръща в синцитиум — т.нар. плазмодий.

Многоядреният стадий, наричан плазмодий, обикновено е диплоиден, образуван чрез сливане на клетки или ядра, и може да съдържа голям брой ядра в обща цитоплазма. Плазмодият се придвижва и се храни чрез фагоцитиране на бактерии и органични частици в средата.

Когато условията станат неблагоприятни, плазмодият или агрегиралата маса образуват репродуктивни структури (спорангии, конидиеносни тела и др.), където чрез мейоза се образуват хаплоидни клетки, които влизат в състава на спорите, пазят се и по-късно се разпространяват от структура, подобна на спорангиум. Това циклично преминаване между едноклетъчни и многоклетъчни (или многоядрени) форми е характерно за група, често наричана Mycetozoa.

Класификация и примери

В широк смисъл слузните плесени обхващат няколко основни групи, между които най-известни са плазмодни (миксогастриите) и клетъчни слузни плесени (диктиостелидите). Клетъчните слузни плесени например образуват многоклетъчни агрегати, при които отделните клетки запазват своите мембрани, докато при плазмодните настъпва сливане на клетките и образуване на единна цитоплазма с много ядра.

Някои представители, например родът Dictyostelium, са моделни организми в биологичните изследвания заради изучаването на комуникацията между клетки, сигналните молекули и развитието на мултиклетъчност. Други групи, като Myxogastria, впечатляват с ярко оцветени плодни тела и разнообразни форми на спорангиите.

Екологична роля и значение

Слузните плесени играят важна роля в разграждането на органичната материя и в регулацията на бактериалните общности в почвата и на повърхности. Те допринасят за натрупването и преразпределението на хранителни вещества в екосистемите. Въпреки че рядко са патогенни за хора и животни, някои могат да окажат влияние върху културни среди или да бъдат индикатори за специфични екологични условия.

Кратка историческа бележка

Изследването на слузните плесени датира от XIX век; Антон де Бари е сред първите, които формулират наблюдения за техния живот и развитие през 1858 г. Оттогава тяхното изучаване продължава да дава важни прозрения за еволюцията на многоклетъчността, клетъчната сигнализация и поведенческата биология на микроорганизмите.

В съвременната биология слузните плесени остават интересни както за еволюционни и екологични изследвания, така и като модели за изучаване на клетъчната кооперация, диференциацията и регулацията на развитие.