Обикновена маргаритка (Bellis perennis) – описание и разпространение
Bellis perennis е много разпространен европейски вид маргаритка от семейство Asteraceae, който често се смята за образец на наименованието "маргаритка".
Много сродни растения също споделят името "маргаритка", така че за да се разграничи този вид от другите маргаритки, понякога той се нарича обикновена маргаритка, тревна маргаритка или английска маргаритка. Растението прилича на Leucanthemum vulgare, подобно растение от същото семейство. Bellis perennis произхожда от Западна, Централна и Северна Европа, но е широко разпространено в повечето региони с умерен климат, включително Америка и Австралазия.
Описание
Обикновената маргаритка е многогодишно тревисто растение с образуване на розетка при земята и разклонени, сравнително къси стъбла, носещи единични кошнички (капитули). Височината ѝ обикновено е между 2 и 15 cm, а диаметърът на цветната глава е около 15–25 mm, в зависимост от екземпляра и сорта.
- Листа: яйцевидно-ланцетни до шпатуласти, оформящи розетка близо до почвата; повърхността е тъмнозелена и слабо окосмена.
- Цветове: централна жълта част от тръбести цветчета (дискови) и радиални бели (понякога розово оцветени) езициобразни цветчета, които наподобяват „лепестки”.
- Плод: малка с крайнателен плод — ахена (ципсела), която се разпространява със семената.
- Кромозомен набор: обикновено 2n = 18.
Цъфтеж и растеж
Цъфтежът започва рано през пролетта и може да продължи през лятото; в меки райони някои екземпляри цъфтят почти през цялата година. Растението е приспособено към често окосване и изтърпява натиск и притъпкване, затова често вирее в тревни площи и пасища.
Хабитат и разпространение
Bellis perennis предпочита открити, слънчеви или полусенчести места с умерено влажна, добре дренирана почва. Среща се по ливади, поляни, край пътища, дворове, градински тревни площи и други нарушени местообитания. Макар и европейски вид по произход, е натурализиран в много райони извън Европа.
Екология и взаимодействия
Цветовете привличат пчели и други опрашващи насекоми, но растението може да се самозапложда при липса на опрашвачи. Семената се разпространяват предимно чрез вятър, животни и човешка дейност. Поради ниския си растеж и способността да продължава да цъфти след косене, маргаритката често доминира в краткотрайно и дълготрайно поддържани тревни площи.
Използване
Листата и венчелистчетата на обикновената маргаритка са годни за консумация в малки количества — използват се в салати и като украса. В народната медицина растението е използвано за приготвяне на настойки и компреси за леки възпаления и рани; съвременните изследвания потвърждават някои противовъзпалителни свойства, но прилагането му трябва да е с внимание и след консултация със специалист.
Култивиране и поддръжка
- Лесна за отглеждане, изисква слънчево до полусенчесто място.
- Предпочита умерено влажни, богати на органика почви, но е устойчива и на по-бедни почви.
- Добре се съчетава като почвопокривно растение; съществуват и декоративни култури с двойни или по-едри цветове.
Проблеми и контрол
В тревни площи маргаритката често се смята за плевел и при силно разпространение може да формира големи колонии. Контролът се постига чрез по-рядко косене (позволява цъфтеж и изчерпване на ресурсите), механично изкореняване или чрез подобряване на гъстотата и здравето на тревната покривка.
Културно значение
Маргаритката е символ на простота, невинност и чистота в много култури и често присъства в фолклора и художествените изображения. Използва се и в букети и декоративни украси заради характерния си и разпознаваем вид.
Обобщено, Bellis perennis е устойчиво, лесно разпознаваемо и широко разпространено растение, с разнообразни екологични роли и практични приложения, както в градинарството, така и в традиционната медицина.
Имена
Линей дава името на растителния вид Bellis perennis в Sp. Pl. 2: 886. 1753
- Bellis е латинската дума за "хубав", "красив"; тази дума е използвана и като име на растението, а Плиний Стари пише Bellis in pratis nascitur, flore albo... ("Маргаритка, която расте по ливадите, с бял цвят...").
- perennis, на латински: "който продължава през цялата година", "многогодишен".
За обичайните имена вижте статията в Уикиспедията за Bellis perennis.
Синоними
Следните имена са синоними, дадени в Списъка на растенията:
- Aster bellis E.H.L.Krause
- Bellis alpina Hegetschw.
- B. armena Boiss.
- B. croatica Gand.
- B. hortensis Mill.
- B. hybrida Ten.
- B. integrifolia DC.
- B. margaritifolia Huter
- B. minor Garsault [невалидно име]
- B. perennis var. caulescens Rochebr.
- B. perennis f. discoidea D.C.McClint.
- B. perennis var. fagetorum Lacaita
- B. perennis var. hybrida (Ten.) Fiori
- B. perennis subsp. hybrida (Ten.) Nyman
- B. perennis var. margaritifolia (Huter) Fiori
- B. perennis var. microcephala Boiss.
- B. perennis f. plena Sacc.
- B. perennis f. pumila (Arv.-Touv. & Dupuy) Rouy
- B. perennis var. pusilla N.Terracc.
- B perennis f. rhodoglossa Sacc.
- B. perennis var. strobliana Bég.
- B. perennis var. subcaulescens Martrin-Donos
- B. perennis var. tubulosa F.J.Schultz
- B. perennis f. tubulosa A.Kern.
- B. pumila Arv.-Touv. & Dupuy
- B. pusilla (N.Terracc.) Pignatti
- B. scaposa Gilib. [Невалиден]
- B. validula Gand.
- Erigeron perennis (L.) Sessé & Moc.
Описание
Това е ниско многогодишно тревисто растение с къси коренища и розетки от малки закръглени или лъжицовидни листа, дълги 2-5 cm и прилепнали към земята.
Цветните глави са с диаметър 2-3 см (0,8-1,2 инча). Въпреки че "цветът" може да изглежда, че се състои от жълт център с бели венчелистчета, това не е така. Всяко отделно "венчелистче" е отделно цвете; тези цветове се наричат лъчеви. В центъра ("диска") също има много малки жълти цветчета; те се наричат дисковидни цветове. Различните цветове и стилове на цветовете работят заедно, за да привличат насекомите. Цветовете се образуват на стъбла без листа, които са високи 2-10 cm.

Маргаритки или Bellis perennis в Coudersport, PA
Къде расте
Перуниката произхожда от Северна Африка (Мароко), Югозападна Азия и Европа; широко разпространена и натурализирана и другаде.
Видът обичайно обитава тревни площи, включително тревни площи, и е труден за изкореняване. Където и да се появи, той често се смята за инвазивен плевел.
Използване като храна
Тази маргаритка може да се използва като листен зеленчук. Младите листа могат да се консумират сурови в салати или сготвени, като трябва да се отбележи, че с възрастта листата стават все по-стриктни. Цветните пъпки и венчелистчетата могат да се консумират сурови в сандвичи, супи и салати. Използва се също като чай и като витаминна добавка.
Галерия
·
Пепелянка в ливада.
·
Bellis perennis в Марбург, Хесен, Германия.
·
Младо растение от Bellis perennis с цвят.
·
Цялостно растение от Bellis perennis с цветове, листа и корени.
·
Перуника (Bellis perennis) 'Rob Roy'
·
Перуника (Bellis perennis) 'Rob Roy'
·
Перуника (Bellis perennis) 'Rob Roy'
Свързани страници
- Asteraceae
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява перуниката?
О: Bellis perennis е разпространен в Европа вид маргаритка от семейство Asteraceae.
В: Защо Bellis perennis често се смята за образцов вид за наименованието "маргаритка"?
О: Bellis perennis често се смята за модел на наименованието "маргаритка", тъй като много сродни растения също носят наименованието "маргаритка".
В: Как се различава Bellis perennis от другите маргаритки?
О: Bellis perennis понякога се нарича обикновена маргаритка, тревна маргаритка или английска маргаритка, за да се различава от другите маргаритки.
В: На какво растение прилича Bellis perennis?
О: Bellis perennis прилича на Leucanthemum vulgare, подобно растение от същото семейство.
В: Къде е роден Bellis perennis?
О: Bellis perennis произхожда от Западна, Централна и Северна Европа.
В: Къде е натурализиран Bellis perennis?
О: Bellis perennis е естествено разпространен в повечето региони с умерен климат, включително Америка и Австралазия.
В: Рядко или често срещано растение е Bellis perennis?
О: Bellis perennis е много разпространен европейски вид маргаритка.