Хитриди (Chytridiomycota) — филум примитивни водни гъби, опасни за земноводни
Хитриди (Chytridiomycota) — примитивни водни гъби с подвижни зооспори, някои видове унищожават земноводни; научете за биологията, видовете и екологичната заплаха.
Chytridiomycota е филум от царство Гъби. Наименованието идва от chytridium (от гръцки chytridion, което означава "малко гърне"): структура, съдържаща неразтворени спори. Тези организми представляват едни от най-примитивните и еволюционно ранни групи в кралството на гъбите, което се потвърждава от техните морфологични особености и от молекулярни филогенетични изследвания.
Таксономия и разпространение
Хитридите традиционно са описвани като сравнително малък филум с приблизително 1000 вида в около 127 рода, разпределени в няколко разреда. Точните номера и систематиката са предмет на ревизии, защото молекулярните данни често препрекласифицират някои групи. Много представители са водни и са често срещани в сладки води, но хитриди се срещат и в почви, както и в морски местообитания. Някои родове имат анаеробни видове, приспособени към живот в храносмилателната система на преживни животни (тези групи понякога се отделят като отделен филум).
Морфология и жизнен цикъл
Хитридите са предимно микроскопични и могат да имат разнообразни форми на талус — от едноклетъчен (монцентричен) до многоклетъчен и разклонен (полицентричен). Типични структури са:
- зооспорангий — спорангий, който освобождава подвижни зооспори;
- риzoиди — нишковидни структури за прикрепване и всмукване на хранителни вещества;
- почивни спори или ооспори
Както зооспорите, така и гаметите на хитридите са подвижни благодарение на своите камшичета — обикновено едно задно камшиче при всяка клетка (tubulin-структура типичен за чешуестите флагелати). Жизненият цикъл може да включва безполово размножаване чрез зооспори и полов процес с гамети, като при някои видове се образуват устойчиви покривни форми (resting spores) при неблагоприятни условия.
Екологична роля
Хитридите изпълняват важни екологични функции:
- разграждат трудноразградими органични вещества като целулоза, хитин и кератин, участвайки в кръговрата на хранителните вещества;
- паразитират и регулират популациите на микроорганизми — водорасли, диатоми, ротифери и други водни организми;
- някои видове са сапрофити в почви и разлагат мъртва органична материя;
- неколцина паразитни видове инфектират безгръбначни и позвоночни животни, включително земноводни.
Хитридоза при земноводни
Една от най-важните причини за интереса към хитридите е, че някои видове причиняват тежки епидемии при земноводни. Главните причинители са гъбите от род Batrachochytrium — предимно Batrachochytrium dendrobatidis (Bd) и Batrachochytrium salamandrivorans (Bsal). Инфекцията, наречена хитридоза (chytridiomycosis), засяга кожата — при амфиби тя играе ключова роля в дишането и водно-електролитния баланс. Заболяването може да предизвика:
- увреждане и слущване на кожата, поведенчески промени, летаргия;
- нарушение на осмотичния баланс и електролитите, което води до сърдечна недостатъчност;
- масови загуби на популации и локални изчезвания на видове.
Динамиката на разпространение и вредността зависят от вида на земноводното, устойчивостта на популацията, климатичните условия и екологични фактори. Болестите, причинявани от Bd и Bsal, са сред водещите причини за глобалния спад на популациите на амфибии през последните десетилетия.
Откриване, превенция и контрол
Диагнозата на хитридозата се поставя чрез:
- микроскопско изследване и хистология на проби от кожа;
- молекулярни методи — PCR или qPCR от тампони (swabs);
- наблюдение на клинични симптоми и популационни промени.
Мерките за контрол и намаляване на въздействието включват:
- строга биосигурност при трансфер и търговия с амфибии, карантини и тестове;
- капантивно развъждане и поддържане на чисти популации;
- антифунгални лечения (например итраконазол при индивидуални животни) и локални интервенции;
- използване на пробиотици и управление на местообитанията (напр. температурни манипулации), където е приложимо;
- мониторинг и научни програми за ранно откриване и реакция.
Значение за науката и консервацията
Изследването на хитридите е важно от няколко гледни точки: тяхната примитивна еволюционна позиция носи информация за ранните етапи в еволюцията на гъбите; екологичните им роли ги правят ключови участници в разграждането и хранителните мрежи; а патогенността на някои видове има сериозни последици за биоразнообразието и опазването на застрашени видове. Поради това се водят активни изследвания в областта на таксономията, биологията на патогените, диагностиката и методите за управление на болестите.
Обобщено, хитридите са разнообразна и екологично значима група примитивни гъби — както полезни разлагатели и паразити на микроорганизми, така и потенциално опасни агенти, когато инфектират земноводни и предизвикват епидемии с опустошителни последици за популациите.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Chytridiomycota?
О: Chytridiomycota е филум от царството на гъбите.
В: Откъде идва името Chytridiomycota?
О: Името Chytridiomycota идва от chytridium (от гръцки chytridion, което означава "малко гърне"): структура, съдържаща неразтворени спори.
В: Къде се срещат много хитриди?
О: Много от хитридите се срещат в сладка вода.
В: Колко вида хитриди има и как са разпределени по разреди?
О: Съществуват приблизително 1000 вида хитриди в 127 рода, разпределени в 5 разреда.
В: От какво се захранват хитридите?
О: Хитридите черпят енергия предимно от нежива органична материя.
В: По какъв начин зооспорите и гаметите на хитридите са подвижни?
О: Както зооспорите, така и гаметите на хитридите са подвижни благодарение на своите камшичета, по едно камшиче на индивид.
В: Какви са някои от отрицателните въздействия на хитридите?
О: Известно е, че някои видове хитриди убиват земноводни в големи количества, въпреки че действителният процес е неизвестен.
обискирам