Хитриди (Chytridiomycota) — филум примитивни водни гъби, опасни за земноводни

Хитриди (Chytridiomycota) — примитивни водни гъби с подвижни зооспори, някои видове унищожават земноводни; научете за биологията, видовете и екологичната заплаха.

Автор: Leandro Alegsa

Chytridiomycota е филум от царство Гъби. Наименованието идва от chytridium (от гръцки chytridion, което означава "малко гърне"): структура, съдържаща неразтворени спори. Тези организми представляват едни от най-примитивните и еволюционно ранни групи в кралството на гъбите, което се потвърждава от техните морфологични особености и от молекулярни филогенетични изследвания.

Таксономия и разпространение

Хитридите традиционно са описвани като сравнително малък филум с приблизително 1000 вида в около 127 рода, разпределени в няколко разреда. Точните номера и систематиката са предмет на ревизии, защото молекулярните данни често препрекласифицират някои групи. Много представители са водни и са често срещани в сладки води, но хитриди се срещат и в почви, както и в морски местообитания. Някои родове имат анаеробни видове, приспособени към живот в храносмилателната система на преживни животни (тези групи понякога се отделят като отделен филум).

Морфология и жизнен цикъл

Хитридите са предимно микроскопични и могат да имат разнообразни форми на талус — от едноклетъчен (монцентричен) до многоклетъчен и разклонен (полицентричен). Типични структури са:

  • зооспорангий — спорангий, който освобождава подвижни зооспори;
  • риzoиди — нишковидни структури за прикрепване и всмукване на хранителни вещества;
  • почивни спори или ооспори

Както зооспорите, така и гаметите на хитридите са подвижни благодарение на своите камшичета — обикновено едно задно камшиче при всяка клетка (tubulin-структура типичен за чешуестите флагелати). Жизненият цикъл може да включва безполово размножаване чрез зооспори и полов процес с гамети, като при някои видове се образуват устойчиви покривни форми (resting spores) при неблагоприятни условия.

Екологична роля

Хитридите изпълняват важни екологични функции:

  • разграждат трудноразградими органични вещества като целулоза, хитин и кератин, участвайки в кръговрата на хранителните вещества;
  • паразитират и регулират популациите на микроорганизми — водорасли, диатоми, ротифери и други водни организми;
  • някои видове са сапрофити в почви и разлагат мъртва органична материя;
  • неколцина паразитни видове инфектират безгръбначни и позвоночни животни, включително земноводни.

Хитридоза при земноводни

Една от най-важните причини за интереса към хитридите е, че някои видове причиняват тежки епидемии при земноводни. Главните причинители са гъбите от род Batrachochytrium — предимно Batrachochytrium dendrobatidis (Bd) и Batrachochytrium salamandrivorans (Bsal). Инфекцията, наречена хитридоза (chytridiomycosis), засяга кожата — при амфиби тя играе ключова роля в дишането и водно-електролитния баланс. Заболяването може да предизвика:

  • увреждане и слущване на кожата, поведенчески промени, летаргия;
  • нарушение на осмотичния баланс и електролитите, което води до сърдечна недостатъчност;
  • масови загуби на популации и локални изчезвания на видове.

Динамиката на разпространение и вредността зависят от вида на земноводното, устойчивостта на популацията, климатичните условия и екологични фактори. Болестите, причинявани от Bd и Bsal, са сред водещите причини за глобалния спад на популациите на амфибии през последните десетилетия.

Откриване, превенция и контрол

Диагнозата на хитридозата се поставя чрез:

  • микроскопско изследване и хистология на проби от кожа;
  • молекулярни методи — PCR или qPCR от тампони (swabs);
  • наблюдение на клинични симптоми и популационни промени.

Мерките за контрол и намаляване на въздействието включват:

  • строга биосигурност при трансфер и търговия с амфибии, карантини и тестове;
  • капантивно развъждане и поддържане на чисти популации;
  • антифунгални лечения (например итраконазол при индивидуални животни) и локални интервенции;
  • използване на пробиотици и управление на местообитанията (напр. температурни манипулации), където е приложимо;
  • мониторинг и научни програми за ранно откриване и реакция.

Значение за науката и консервацията

Изследването на хитридите е важно от няколко гледни точки: тяхната примитивна еволюционна позиция носи информация за ранните етапи в еволюцията на гъбите; екологичните им роли ги правят ключови участници в разграждането и хранителните мрежи; а патогенността на някои видове има сериозни последици за биоразнообразието и опазването на застрашени видове. Поради това се водят активни изследвания в областта на таксономията, биологията на патогените, диагностиката и методите за управление на болестите.

Обобщено, хитридите са разнообразна и екологично значима група примитивни гъби — както полезни разлагатели и паразити на микроорганизми, така и потенциално опасни агенти, когато инфектират земноводни и предизвикват епидемии с опустошителни последици за популациите.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Chytridiomycota?


О: Chytridiomycota е филум от царството на гъбите.

В: Откъде идва името Chytridiomycota?


О: Името Chytridiomycota идва от chytridium (от гръцки chytridion, което означава "малко гърне"): структура, съдържаща неразтворени спори.

В: Къде се срещат много хитриди?


О: Много от хитридите се срещат в сладка вода.

В: Колко вида хитриди има и как са разпределени по разреди?


О: Съществуват приблизително 1000 вида хитриди в 127 рода, разпределени в 5 разреда.

В: От какво се захранват хитридите?


О: Хитридите черпят енергия предимно от нежива органична материя.

В: По какъв начин зооспорите и гаметите на хитридите са подвижни?


О: Както зооспорите, така и гаметите на хитридите са подвижни благодарение на своите камшичета, по едно камшиче на индивид.

В: Какви са някои от отрицателните въздействия на хитридите?


О: Известно е, че някои видове хитриди убиват земноводни в големи количества, въпреки че действителният процес е неизвестен.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3